Виктор Суворов
Денят „М“ (92)

7

Военните историци са пропуснали цял исторически пласт. Всичко, за което говоря, е представлявало държавна тайна на Съветския съюз, но същевременно през двайсетте и трийсетте години съветското политическо и военно ръководство разработило първо на теория, а после осъществило на практика небивал в историята план за тайно прехвърляне на страната на военновременен режим, от който неразривно и логично следвали планове за провеждане на внезапни съкрушителни удари. Тези планове се раждали в ожесточена борба на мнения между мощни групировки, отстояващи собствения си подход към проблема за покоряването на света. Страстите били толкова нажежени, че отгласи от полемиката прескачали дебелите стени на Генералния щаб и стигали до страниците на открития печат, осветявайки с отразена светлина размаха на подготовката. Дори I онова, което се публикувало открито, дава представа за намеренията на Сталин и неговите генерали. Запазили са се купища открита литература за това, кое трябва да се включва в предмобилизационния период, как трябва да се провежда тайната мобилизация, как да се нанасят внезапни удари и как под тяхното прикритие да се мобилизират главните сили и да се вкарват в сраженията. Издавало се списание „Мобилизационный сборник“. Настойчиво препоръчвам на всеки, който се интересува от този въпрос, статиите на С. И. Венцов, книгите на А. В. Кирпичников, Е. А. Шиловски, В. А. Мелников, Г. С. Исерсон и В. К. Триандафилов, най-сетне, книгата на Борис Михайлович Шапошников „Мозъкът на армията“.

Анализът на развитието на държавните структури, на военната промишленост и на Червената армия показва, че всички тези дискусии и спорове не били празна схоластика — те се превърнали в стройна теория, а след това били осъществени на практика почти докрай.

Историците до ден-днешен не са обяснили защо Хитлер е нападнал Сталин. Казват, че му трябвало жизнено пространство. Така може да говори човек, който не е чел „Майн кампф“, а там става дума за далечна перспектива. През 1941 година Хитлер имал достатъчно територии от Брест на изток до Брест на запад, от Северна Норвегия до Северна Африка. Усвояването им било невъзможно и за няколко поколения. През 1941 година Хитлер имал насреща си Британската империя, цялата покорена Европа, потенциално — Съединените щати. За да удържи завладяното, Хитлер бил принуден да се готви за превземането на Гибралтар и за покоряването на Британските острови, без да има морско превъзходство. Нима в тази обстановка е нямал друга работа, освен да разширява жизненото си пространство? Всички велики германци предупреждавали, че не бива да се води война на два фронта. Самият Хитлер виждал главната причина за поражението на Германия в Първата световна война в това, че й се наложило да воюва на два фронта. Лично Хитлер в райхстага уверявал депутатите, че няма да допусне война на два фронта. И нападнал. Защо?

Граф фон Бисмарк бил не само против войната на два фронта, а и на един фронт, ако на този фронт е Русия. И Хитлер нападнал. И, кой знае защо, никой историк не се е заинтересувал от причините за поведението му. Самият Хитлер казал на граф фон дер Шуленбург: „Аз, графе, нямам изход.“

Сталин не бил оставил изход на Хитлер. Тайната мобилизация била толкова огромна, че трудно можело да не се забележи. Хитлер също разбирал какво трябва да се случи в момента, когато тайната мобилизация ненадейно бъде обявена открито…

* * *

Сега нека си представим, че се намираме в Сталиновата вила една топла лятна вечер някъде през 1934 година. Теоретично сме решили, че трябва да се проведе тайна мобилизация с продължителност две години, а преди това — предмобилизационен период от 6–8 месеца, а още малко по-рано трябва да се осъществи голямата чистка. С една дума, всичко трябва да се започне своевременно, няколко години преди главните събития. Кога в такъв случай да бъде започната тайната мобилизация? През 1935 година? Или може би през 1945-а? Ако я започнем по-рано — ще опустошим и разорим страната, ще разкрием картите и намеренията си. Ако я започнем по-късно — ще закъснеем. Какво да правим?

Ами остава ни да направим само едно: ДА НАСРОЧИМ НАЧАЛОТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Като изхождаме от определения от нас срок за започване на войната, да проведем голямата чистка, предмобилизационния период, тайната мобилизация и в предварително установения от нас Ден „М“ да нанесем внезапни удари и да обявим всеобщата открита мобилизация.

Най-видните професионални историци на света сякаш не забелязват онова, което ставало в Съветския съюз през 1937–1941 година, защото, четейки дебелите им книги, не можем и не можем да разберем кой все пак е започнал Втората световна война. Излиза, че войната е възникнала от само себе си и никой не е виновен за разпалването й. Господа историци, препоръчвам ви да сравните съветската теория на мобилизацията с практиката, да сравните онова, което се е говорело в Съветския съюз през двайсетте години, с онова, което се е вършело през трийсетте. И тогава ще престанете да говорите, че Втората световна война е възникнала от само себе си, че никой не е виновен за разпалването й, тогава ще видите същинския виновник.