Виктор Суворов
Денят „М“ (117)

5

Като пълководец Ворошилов се изложил още през Зимната война, но политическата му кариера не пострадала от това. Той бил свален от длъжността нарком на отбраната… с повишение. Тайната на неговото оцеляване е проста. На Сталин му трябвали млади, талантливи, енергични, пробивни, зъбати хищници от типа на Жуков, Берия и Маленков. Но както издигал до властта хищниците, Сталин се предпазвал от техния напор, от техния талант, от техните зъби. Сталин създал около себе си бариера от старата гвардия. Най-добре от всички ролята на щит изпълнявал Ворошилов. Той не претендирал за Сталиновото място, не се препирал със Сталин, подкрепял Сталин във всичко. Ворошилов бил известен в страната и в чужбина и Сталин (а след него Хрушчов и Брежнев) обсипвал Ворошилов с ордени, с което поддържал незаслужената му слава. От благодарност за измекярската му преданост Сталин позволявал на Ворошилов неща, каквито не разрешавал и не прощавал на други. На свой ред Ворошилов обсипвал с щедри подаръци собствените си измекяри. През 1941 година се подготвяло нахлуване в Европа. Сталин държал Ворошилов край себе си: от него победи не можели да се очакват, но на Ворошиловия измекярин Хмелницки било позволено да се отличи на бойното поле. Ворошилов знаел къде ще се реши съдбата на войната и изпратил Хмелницки тъкмо там — на румънското направление, на най-печелившото. Да воюва не с германци, а с румънци. Да отсечеш нефта от Германия — това значи да решиш съдбата на Европа. Задачата е изпълнима и почетна. Ала на Хмелницки му намерили място не в Първия стратегически ешелон, на който му предстои да пролива кръв и да дава жертви, а във Втория стратегически ешелон, който по труповете на първия ешелон ще пренесе знамената на победата до петролните кули. Затова дали на Хмелницки най-силния корпус. Затова в корпуса на Хмелницки имало алпийска дивизия.

Време е да се усъмним: не се ли страхува Сталин да сложи Хмелницки на толкова отговорен участък? Мисля, че не се е страхувал: не го слагат да командва нито фронт, нито армия, нито пък го правят началник-щаб. Не само Хмелницки ще воюва тук. Задачата да бъде завзета Румъния Сталин поставил лично на Жуков. За завземането на Румъния са съсредоточени 15 механизирани, пехотни, кавалерийски и десантни корпуса. Корпусът на Хмелницки, макар и да е най-мощният, е само един от 15-те. В Първия стратегически ешелон са събрани добри командири, включително Малиновски и Крилов. Морският десант ще се командва от Батов, а във въздушния десант е бригадата на Родимцев. Стоварването на морския десант се подготвя от силите на целия Черноморски флот, където бригадата крайцери се командвала от С. М. Горшков. И чак след тях в Румъния ще нахлуе 19-а армия на И. С. Конев, в състава на която влиза корпусът на Хмелницки. Няма нужда Хмелницки да е гений, от него се иска само да препредава заповедите на Конев на своите дивизии. Да спечелиш войната е едно, а да побиеш знамето на победата на съответна височина — друго. От Хмелницки изобщо не се искало да спечелва войната — това ще го свършат Жуков, Конев, Малиновски, Крилов, Батов, Родимцев и Горшков. Хмелницки трябва само да бъде споменат в триумфалния бюлетин: „първи в Плоещ влязоха войските, командвани от генерал-лейтенант Хмелницки“. Нищо повече не се иска. И единствено заради това Хмелницки тръгнал да воюва. Щом възможността да се отличи изчезнала, изчезнал и той самият от бойната линия.

* * *

Комунистите повече не могат да отричат, че Сталин е подготвял завладяване на Европа. Но, възразяват те, Сталин е подготвял удара за 1942 година.

Няма да се съгласим с комунистите: ако ударът се е подготвял за 1942 година, Хмелницки е щял да прекара лятото и есента на 1941 година в курортите на Кавказ и Крим, през зимата е щял да се замеря със снежни топки с героичния маршал в краймосковската му вила, а вечерно време е щял да му чете занимателни книжки, и едва през пролетта на 1942 година би заминал да възглави най-мощния пехотен корпус в Червената армия.