Виктор Суворов
Денят „М“ (132)

5

Можем да повтаряме, че Сталин е повярвал на Хитлер, но хората, които били в близкото обкръжение на Сталин по онова време, не потвърждават тази легенда.

Адмиралът на флота на Съветския съюз Н. Г. Кузнецов: „И. В. Сталин не вярваше кой знае колко в силата на договора с Германия и изобщо нямаше много вяра на Хитлер“ (Накануне, с. 241).

Маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков: „Що се отнася до сключения с Германия пакт за ненападение… няма никакви основания да се твърди, че Й. В. Сталин се е осланял на него“ (Воспоминания и размышления, с. 236).

А Никита Хрушчов свидетелства, че Сталин след подписването на пакта радостно викал, че е излъгал Хитлер. Пактът бил клопка за Хитлер. Представете си, че престъпник цяла нощ е фалшифицирал полица и сутринта ви я е връчил. Може ли самият престъпник да вярва, че полицата е истинска? Пактът Молотов-Рибентроп бил измислен от Сталин, за да започне с Хитлеровите ръце Втората световна война, да разори и отслаби Европа, включително и Германия. Можел ли е Сталин да вярва на този пакт, щом от самото начало целта му е била да излъже Хитлер?

Ако това не звучи убедително, нека се обърнем към статистиката.

На 21 юни 1939 година Сталин имал 94 пехотни алпийски дивизии. Точно след две години, на 21 юни 1941 година, той имал 198 пехотни и алпийски дивизии. Освен това била извършена подготвителната работа и били дадени заповеди за формирането на още 60 пехотни дивизии, които трябвало да се появят след нанасянето на внезапните удари и обявяването на Деня „М“.

През тези две години количеството на мотопехотните и моторизираните дивизии пораснало от 1 на 31.

Количеството на танковите дивизии се увеличило от 0 на 61. Още няколко десетки танкови дивизии се намирали в стадий на формиране, което трябвало да приключи след обявяването на Деня „М“.

Броят на авиационните дивизии се увеличил за две години от 0 на 79, на пехотните корпуси от 25 на 62, на артилерийските полкове (без да броим зенитните) от 14 на 900 и още неколкостотин полка се готвели за разгръщане, след като Червената армия нанесе първите удари. Броят на механизираните (танкови) корпуси порасъл от 4 на 29, на въздушнодесантните бригади от 6 на 16, на въздушнодесантните корпуси — от 0 на 5 и още пет се планирало да бъдат разгърнати бързо в Деня „М“ и през следващите няколко дена.

Броят на армиите в европейската част на СССР се увеличил за две години от 0 на 26.

Комунистите 50 години ни уверяваха, че Сталин е вярвал на Хитлер. Статистиката не потвърждава тези уверения.

Тъкмо наопаки, Хитлер повярвал на Сталин и подписал пакт, който създал за Германия явно губеща позиция на война срещу цяла Европа и целия свят. Пактът поставил Германия в положението на единствен виновник за войната. На 19 август 1939 година Сталин започнал тайната мобилизация на Червената армия, след което Втората световна война станала съвсем неизбежна. Но Хитлер не обърнал внимание на ставащите в Съветския съюз събития. Още преди това Сталин бил започнал мобилизацията на промишлеността, транспорта, държавния апарат и човешките ресурси. Хитлер не обръщал внимание на всичко това и не провеждал в Германия аналогични мероприятия.

Хитлер прекалено дълго вярвал на Сталин. Макар че имал в тила си Сталин, Хитлер безгрижно воювал с Франция и Британия, хвърляйки срещу тях всичките си танкове, цялата си бойна авиация, най-добрите си генерали и почти цялата си артилерия. През лятото на 1940 година по източните граници на Германия били останали едва 10 дивизии без нито един танк и без авиационно прикритие. Това бил убийствен риск, но Хитлер не го съзнавал.

През това време Сталин готвел брадвата.

Хитлер прозрял твърде късно.

Хитлеровият удар не можел да спаси Германия. Сталин не просто имал повече танкове, оръдия и самолети, повече войници и офицери, Сталин вече бил прехвърлил промишлеността си на военновременен режим и можел да произвежда въоръжение във всякакви потребни количества.

Сталин бил криминален престъпник. В началото на века под ръководството на Сталин и с личното му участие бил извършен обирът на Тифлиската банка — престъпление, което смаяло Европа. Подготовката за нападението срещу Германия се извършвала от Сталин също толкова грижливо, както и прочутият обир. Но Сталин не успял да довърши тайната мобилизация. Хитлер нанесъл удара в момент, когато Червената армия и целият Съветски съюз се намирали в най-неудобната за отблъскване на нападението ситуация — те самите готвели нападение. Станало онова, което можело да стане на площада пред банката, ако някой от пазачите се бил досетил какво става и бил започнал да стреля пръв…

В последния момент преди нападението Червената армия била също толкова уязвима, колкото уязвими са престъпниците на открития площад, ако планът им е разкрит от охраната, ако охраната започне да стреля. Сталин бил пресметнал всичко до последната крачка, до последната секунда, а събудилият се Хитлер с един изстрел провалил всичко… Нека си представим, че ние с вас сме се снабдили с въжета, стълби, динамит за взривяване на стените, ключове и шперцове и изведнъж след първия изстрел на охраната всичко това става ненужно и ни се налага да се спасяваме с бягство…

Хитлер ударил пръв и затова Сталиновата подготовка за войната се превърнала за Сталин в катастрофа. В резултат от войната Сталин получил само Полша. Източна Германия, Унгария, Югославия, Румъния, България, Чехословакия, Китай, половин Корея, половин Виетнам. На толкова скромен резултат ли се е надявал Сталин?

* * *

Да направим равносметка.

Началото на тайната мобилизация било фактическо включване във Втората световна война. Сталин разбирал това и съзнателно дал заповедта за започване на тайната мобилизация на 19 август 1939 година. От този ден при всякакъв развой на събитията войната не можела да бъде спряна.

Затова 19 АВГУСТ 1939 ГОДИНА Е ДЕНЯТ, КОГАТО СТАЛИН ЗАПОЧНАЛ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА.

Тайната мобилизация трябвало да завърши с нападение срещу Германия и Румъния на 6 юли 1941 година. Едновременно в Съветския съюз трябвало да бъде обявен Денят „М“ — денят, когато мобилизацията се превръща от тайна в открита и всеобща.

Тайната мобилизация била насочена към подготовка на агресия, за отбраната на страната не се правело нищо. Тайната мобилизация била толкова колосална, че нямало как да бъде скрита. На Хитлер му оставал само един шанс — да се спасява с превантивен удар. Хитлер изпреварил Сталин с две седмици.

Ето защо Денят „М“ не настъпил.