Виктор Суворов
Денят „М“ (38)

7

Подготовката на Червената армия за „освободителните походи“ през 1939 и 1941 година се провеждала по една и съща програма. Вярно, през 1941 година Хитлер нанесъл изпреварващ удари походът не се състоял. През 1941-ва, както и през 1939-а, към военните съвети на фронтовете от партийни бюрократи били сформирани групи със специално, предназначение — Осназ. Задачата им била да провеждат съветизирането. След германското нападение няколко месеца групите със специално предназначение бездействали (на своя територия в отбранителна война те не са нужни). Когато окончателно станало ясно, че „освободителната война“ не се е състояла, групите с особено предназначение били разпръснати. В армията им намерили друга работа.

Групите за съветизиране бяха ме заинтригували и ето че в архива намерих списък на групата със специално предназначение към военния съвет на Южния фронт. В групата между другите фигурира Леонид Илич Брежнев, бъдещият генерален секретар и маршал на Съветския съюз. Чак ми се доплака: в архива ксерокопие нямаше как да си направя, защото находката не отговаряше на темата на моето проучване, което извършвах за заблуда на бдителните очи. Дощя ми се да откъсна страницата: съвестта ми в онази ситуация не протестираше — все едно документът има да се праши сто години непоискан, а после няма да бъде нужен никому, а аз може би ще го направя достояние на хората. Но не откъснах тази страница и години наред съжалявах, хоках се за бъзливостта и нерешителността си. Защото ако разкажа, че Брежнев е влизал в групата отговорни работници, на които им е предстояло да установяват щастлив живот в Румъния, но не представя доказателства, кой ще ми повярва? Самият Брежнев в началото на седемдесетте години май изобщо нямаше намерение да пише спомени, а дори и да е имал, не можех да се надявам, че ще се сети за групата Осназ.

Минаха се четири години и се появи луксозната книга „Восемнадцатая в сражениях за Родину. Боевой путь 18-ой армии“. Книгата е подготвена от Института за военна история с явното намерение да се угоди на Брежнев. Книгата се появи още докато Брежнев беше жив. Минала е и през военната цензура, през цензурата на ЦК. И в книгата черно на бяло на 11 страница пише: „До средата на септември 1941 година Леонид влизаше в групата със специално предназначение към военния съвет на Южния фронт.“

Скоро след това Брежнев премина в отвъдния свят. Малцина са прочели страница 11-а. И самата книга не е бестселър: и без нея ни е дотегнала биографията на скъпия Леонид Илич. Но според мен дори и в такава банална биография могат да се издирят смайващи моменти.

* * *

В английския език съществува изразът „да се облечеш за убийство“. Употребява се в преносен смисъл. За описване на комунистическата партия на Съветския съюз през предвоенните години този израз може да се използва в прекия смисъл. Комунистическата партия била превърната от полувоенна в чисто военна организация. Вождовете на партията от най-горното, средното и най-долното равнище, включително и Сталин, и Хрушчов, и още кажи-речи никому неизвестният по онова време Брежнев, са били мобилизирани за „освободителната“ война.