Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

2

Естествено, в мирно време страната не можела да поддържа такава армия. И във военно време такава армия не може да се поддържа, а и не е нужна чак толкова голяма. Било решено през войната да се разполага с миниатюрна армия едва от 10–12 милиона войници и офицери, но тя да се използва интензивно, с незабавно компенсиране на загубите. Този подход бил наречен „перманентна мобилизация“.

Казват, че съветските дивизии, корпуси и армии били малобройни. Това е така. Но не бива да забравяме, че те били много, а освен това никой не жалел войниците и офицерите, използвали ги до изчерпване на човешките възможности и свръх тези възможности и незабавно ги заменяли. Това е като банкова сметка ако имаш добър източник на приходи, можеш да харчиш парите си, без да се притесняваш. Във всеки определен момент парите може и да не са много, но продължаваш да харчиш, защото знаеш, че утре те пак ще бъдат предостатъчно. Тъкмо такова било положението в съветските дивизии, корпуси и армии: в момента хората са малко, но командването ги използва интензивно, защото знае, че не утре, а още днес ще бъдат изпратени нови. През войната числеността на Червената армия била относително малка, но в нея през четирите години на войната били мобилизирани 29,4 милиона души към онези, които били в нея на 22 юни 1941 година (армейски генерал М. Моисеев. „Правда“, 19 юли 1991 г.).

А в мирно време Червената армия изобщо била мъниче — 500–600 хиляди души. Сталин влагал пари във военната промишленост, а числеността на армията поддържал под еднопроцентната граница, за да не претоварва икономиката, да не забавя растежа й.

А после Червената армия започнала да расте.

Числеността й възлизала на:

1923 — 550 000

1927 — 586 000

1933 — 885 000

1937 — 1 100 000

1938 — 1 513 400

До началото на 1939 година числеността на Червената армия възлизала на един процент от числеността на населението. Това бил Рубиконът. Сталин го прекрачил: на 19 август 1939 година числеността на Червената армия достигнала 2 000 000.

Сталин не се спрял тук, наопаки, на 19 август дава тайна заповед за формирането на десетки нови пехотни дивизии и стотици артилерийски полкове. Процесът на мобилизация се маскирал. Скоростта на мобилизацията нараствала. На 1 януари 1941 година числеността на Червената армия е 4 207 000 души. През февруари 1941 година числеността на Червената армия е 5 500 000.

Това е само Червената армия, освен нея съществували войските на НКВД: охранителни, конвойни, гранични и оперативни. В състава на НКВД имало диверсионни части и цели съединения, НКВД притежавал свой собствен флот и авиация. В мирно време, явно без да очаква нападение от Германия, Червената армия преди официалното обявяване на мобилизацията надхвърлила по численост армията на Русия във военно време след приключването на мобилизацията.