Виктор Суворов
Денят „М“ (129)

2

Съветско-германското приятелство може да бъде погледнато и от друга страна. Трябва да си спомним, че Хитлер постоянно и дълбоко подценявал Сталин, мощта на Червената армия и на Съветския съюз като цяло. Хитлер бил разбрал, че Сталин подготвя нахлуване, но не преценил Сталиновия замах. На всичко отгоре съветското разузнаване съумяло да заблуди германското разузнаване относно сроковете на съветското нападение. По-голямата част от германските експерти тогава (и от съвременните историци сега) смятали, че съветското нападение се подготвя за 1942 година. Хитлер не си представял колко голяма и близка е опасността. Хитлер на няколко пъти отлагал срока за започването на войната срещу Съветския съюз. Нека си представим, че Хитлер още веднъж беше отложил войната срещу Сталин, а Сталин на 6 юли 1941-ва беше нанесъл удар и едновременно с това беше обявил всеобщата мобилизация — Деня „М“. Ако преценим действията на Сталин от тази гледна точка, те веднага ще престанат да ни изглеждат глупави.

Да вземем пак примера с доставките на жито. Освен с жито Съветският съюз снабдявал Германия с нефт, дървен материал и много видове стратегически суровини. Като се почне от март 1941 година, от Съветския съюз дори се получавали оплаквания, че германската страна не изпраща достатъчно вагони за съветското жито…

Наивна глупост и нищо повече. А аз обърнах внимание на следната подробност: не е можел Сталин през март-април-май-юни да доставя на Германия жито от реколта 1941 година. Това е било жито от 1940 година. Съхраняването на милиони тонове жито е сложна и скъпа работа. И необяснимо е защо, след като прибрали реколтата от 1940 година, не са изпратили житото направо в Германия, а са го прибрали в съветски силози и са го пазили до пролетта. Стана ясно: през есента на 1940 година Германия настоявала, а съветската страна намирала причини да доставя жито в минимални количества. А после изведнъж от пролетта на 1941 година житото и много други видове продоволствие и суровини сме започнали да експедираме в нарастващи количества, искайки все повече вагони. Сюжетът ми се стори интересен, разгърнах германската статистика и ахнах. Главното стратегическо направление на съветско-германската война неизбежно минава по оста Москва — Смоленск — Брест — Варшава — Франкфурт (на Одер) — Берлин (или наопаки). Та към началото на юни 1941 година стратегическата железопътна магистрала към района на Франкфурт била почти напълно задръстена от композиции със съветски дървен материал и руда. Това е тъкмо онази сърдечна прегръдка, с която удушаваме довчерашния си приятел. От една страна, демонстрираме трогателната си наивност, а в резултат от това пропускателната способност на главната германска магистрала намалява значително. В случай на съветски удар германското командване не би могло да използва пълноценно магистралата за евакуация, прехвърляне на подкрепления и маневриране с резервите. Така че не били чак толкова глупави онези, които в Москва планира ли доставките за Германия.