Виктор Суворов
Денят „М“ (115)

3

След като ме заинтригува личността на Хмелницки, прелистих отново мемоарите на съветските генерали, адмирали и маршали и ме смая, че до този момент изобщо не съм забелязвал Хмелницки. А той присъства в спомените на мнозина. Разказа за посещението си при Ворошилов всеки започва с описание на приемната му, където седи Хмелницки.

Генерал-майор П. Г. Григоренко си спомня как преди войната помолил да бъде приет лично от наркома на отбраната. „А в какво се състои вашият въпрос?“ — интересува се Хмелницки и решава: няма защо да безпокоите с такъв въпрос Ворошилов, стига ви среща с Тухачевски.

Главният маршал на артилерията Н. Н. Воронов си спомня как през 1936 години Мусолини изпращал италианските фашисти да завоюват Абисиния. Мусолини им уредил пищно изпращане. На церемонията присъствали чуждестранни военни делегации. Най-многобройната, естествено, била не от фашистка Германия, а от Съветския съюз. Воронов набляга на това. В делегацията освен самия Воронов, Городовиков и Лопатин влизал и нашият герой — Хмелницки (На службе военной, с. 76–77). Ние с фашистите още оттогава сме имали разделение на труда: воювайте в Абисиния, след много години ние ще дойдем там и ще установим такава социална справедливост, че светът ще изтръпне, като гледа децата скелети. Нашите социални преобразования ще донесат на Африка много по-големи мъки от фашистката агресия…

Но нека се върнем при нашия герой. Адмиралът на флота на Съветския съюз Н. Г. Кузнецов си спомня как преди войната го изпратили в Испания. Всичко започва от срещата с Хмелницки… Кузнецов се прибира от Испания — и пак най-напред трябва да се види с Хмелницки. Минава се известно време — Кузнецов го назначават за заместник-командващ Тихоокеанския флот — и пак среща с Хмелницки. Кузнецов другарувал с Хмелницки: „Пробута ме Кръвчицата, както наричахме помежду си Хмелницки“ (Накануне, с. 175). Не, не на тази длъжност го е пробутал, а му е уредил среща с Ворошилов. И все пак е трябвало човек да бъде в добри отношения с Кръвчицата: той не всекиму уреждал среща с наркома…

Маршалът на Съветския съюз Мерецков също си спомня как се завърнал от Испания — първата му работа била да се срещне с Хмелницки. Хмелницки поканва Мерецков да влезе в една голяма зала, там събират всички, които били под ръка: важно мероприятие — да се оплюят враговете на народа, Тухачевски и партньорите му (На службе народу, с. 166). Мерецков не съобщава как се е държал той самият, но след съвещанието Мерецков рязко дръпнал нагоре и скоро заел постовете началник на Генералния щаб и заместник-нарком на отбраната същите, които преди това заемал Тухачевски… Много важно било да се демонстрира преданост не само в присъствието на Сталин или Ворошилов, а и в присъствието на техните секретари-адютанти-поръченци.

Или Жуков заминава за Халхин Гол. Среща с Ворошилов, но преди това — с Хмелницки. Голяма клечка бил…