Виктор Суворов
Денят „М“ (47)

3

Заводите за боеприпаси давали все повече продукция, ненаситният Наркомат на боеприпасите поглъщал държавните запаси от цветни метали: олово, мед, никел, хром, калай, живак. Колкото повече цветни метали отивали за боеприпаси, толкова по-малко оставало за всички други отрасли на промишлеността. И възниквал въпросът: колко може да продължава това?

Още един въпрос: какво да се прави с боеприпасите? В училище всеки от нас е решавал задачи от типа: „в някакъв обем през една тръба се влива течност, същевременно през друга тя се излива“. Такива задачи се срещат в учебниците по математика от миналите векове. Има ги дори в известния учебник на Магницки, по който учели децата по времето на Екатерина и преди това. И Сталин, и военните лидери, и политиците, и икономистите също били ходили на училище и решавали задачи: „през едната тръба се влива, през другата се излива“. През 1939 година възникнала тъкмо тази задача: Червената армия консумира определено количество боеприпаси за бойната си подготовка, за „освободителните походи“, освен това боеприпаси отиват за оказване на „интернационална помощ“ на Испания, Монголия, Китай. Ако получаването на боеприпасите е равно на изразходването на боеприпасите, няма проблеми, но ако получаването стане по-голямо от изразходването, много скоро всички обеми ще се препълнят. Обемите на артилерийските складове са известни, изразходването е известно. С просто аритметично действие лесно може да се определи кога ще настъпи препълването. Ами сега? Да се създават нови обеми за съхраняване? Това не е чак толкова просто. Представете си, че са ви поставили задача да построите обем за съхраняването, да речем, на един милион тона снаряди. Ако в складовете и хранилищата влажността е малко по-висока от установената, ще настъпи корозия, а барутът ще се навлажни. Какво ще направят в този случай с вас другарят Сталин и верният му ученик другарят Берия? А ако температурата е малко по-висока, ако въздухът е малко по-сух, една искричка от войнишко налче и… Складовете не бива да са скупчени, не бива да са близо до градовете и заводите, трябва да са по-надалеч, но там няма никакви пътища. И колкото и да ги строиш, те ще се препълнят, ако се влива повече, отколкото се излива.

А се вливало все повече и повече: освен предприятията на Наркомата на боеприпасите към производството на елементи от изстрели били привлечени 235 завода на други наркомати („История второй мировой войны“. Т. 2, с. 190). Извън всичко това и независимо от Наркомата на боеприпасите (той и без друго бил огромен) през януари 1941 година било създадено Главно управление по изграждането на барутни, патронни, гилзови и снарядни заводи — Главбоеприпасстрой. Това чудовище обединявало под контрола си 23 строителни организации. Нека не забравяме: това е ориентирано не към строителството на хранилища, а към строителството на нови предприятия.

Главбоеприпасстрой с ударно темпо пущал в действие нови и нови мощности и ги предавал на Наркомата на боеприпасите. И трябвало да се мисли за пласирането на продукцията.