Виктор Суворов
Денят „М“ (68)

5

А заранта трябваше да се заловя за нова работа: да потвърдя или да опровергая догадката. Като нищо можеше да излезе, че на 19 август 1939-а на Сталин му е хрумнало да създаде само една дивизия, прескачайки наведнъж от номер 100 на 186.

Наложи ми се да проверя много други дивизии и служебните атестации на редица маршали и генерали, които през август 1939 година още не били маршали и генерали, а били само перспективни полковници. Пък и изобщо в 1939 година в Червената армия нямало генерали, а имало комбриги, комдиви и комкори.

Ето няколко примера. Всеки желаещ може да подбере още десетки такива.

Комбриг П. С. Пшенников (по-късно генерал-лейтенант) на 19 август 1939 година станал командир на 142-ра пехотна дивизия. Дивизията още не съществувала, но командирът бил назначен и пристъпил към формирането й.

Полковник Я. Г. Крейзер (по-късно армейски генерал) същия ден станал командир на 172-ра пехотна дивизия.

Комбриг И. Ф. Дашичев (по-късно генерал-майор) станал командир на 47-и пехотен корпус.

Комкор Ф. И. Голиков (по-късно маршал на Съветския съюз) през август 1939 година получил заповед да сформира и възглави 6-а армия. В този момент се формирали не само дивизии и корпуси, а и армии.

Полковник С. С. Бирюзов (по-късно маршал на Съветския съюз) на 19 август станал командир на все още несъществуващата 132-ра пехотна дивизия.

Комбриг А. Д. Березин (от 5 юни 1940 година генерал-майор) същия ден е назначен за командир на 119-а пехотна дивизия. Датата може да се прочете съвсем открито, например във „Военноисторический журнал“ (1986, кн. 2, с. 86). И тази дата е 19 август 1939 година.

Списъкът може да бъде продължен дотегливо дълго. Според мен и тези примери са достатъчни, за да се разбере: на 19 август 1939 година Сталин е заповядал да се удвои броят на пехотните дивизии. Те и без друго били повече, отколкото в която и да било от армиите в света. Да се удвоят — означавало, че предмобилизационният период е приключен и е започната мобилизацията.

И тогава, и 50 години по-късно фактът на мобилизацията се криеше, защото това е била тайна мобилизация. За маскировка на 2 септември била обявена „частична мобилизация“. Ако е била „частична“, редно било някой ден да се обяви за приключването й и за демобилизация, но „частичната“ мобилизация никой не спрял и демобилизация не обявил. И тя продължавала, набирайки сила и скорост.

Тайната мобилизация се провеждала под ръководството на началника на Генералния щаб маршала на Съветския съюз Б. М. Шапошников, същия, който сам разбирал и бил убедил Сталин, че частична мобилизация не може да има, че тя може да е само всеобща, че мобилизацията не е крачка към войната, а същинска война.

На 19 август 1939 година Европа още живеела мирен живот, а Сталин вече бил взел решението си и бил пуснал машината на мобилизацията в НЕОБРАТИМО движение, което при всички случаи и при всякакво разположение на международните сили правело Втората световна война абсолютно неизбежна.

Мнозина историци смятат, че отначало Сталин решил да подпише с Хитлер мир, а после решил да подготви внезапно нападение срещу Германия. А на мен изведнъж ми просветна, че не е имало две различни решения. Да подпише мира с Германия и окончателно да реши, че е неизбежно да нападне Германия — това е едно решение, това са двете части на единен замисъл.