Виктор Суворов
Денят „М“ (91)

6

Разликата с Първата световна война е в това, че през 1941 година по западните граници на държавата стояла не мирновременна армия, както било през 1914 година, а шестнайсет армии за нахлуване, които през двете години тайна мобилизация били надминали по численост нормалните мирновременни армии. Допълнително към тях от вътрешността на страната тайно се прехвърлял Вторият стратегически ешелон и вече се формирали трите армии на НКВД от Третия стратегически ешелон.

Казват ни, че не всички Сталинови дивизии, корпуси и армии били напълно комплектувани и затова Сталин не можел да нападне. Онзи, който говори така, не е запознат с теорията и практиката на перманентната мобилизация: Първият стратегически ешелон нанася удара, Вторият се стоварва от влаковите композиции, Третият завършва формирането си, Четвъртият… Това е като зъбите на акулата, те растат непрекъснато и на цели редове, изпадналият ред се заменя от нов ред и от още един, и от още един. А дълбоко в устата на акулата се подават редове от съвсем малки зъбчета и се преместват напред. Вярно, може да се каже, че акулата няма да нападне, докато не са й поникнали всичките зъби… Наистина не всичките дивизии, корпуси и армии на Сталин били напълно комплектувани. Но тъкмо в това се състоял дяволският му замисъл. Не можело всичко да се комплектува, тигърът не бивало да се промъква прекалено дълго.

От десетте въздушнодесантни корпуса пет били напълно комплектувани, а останалите едва започвали разгръщането си. Сталин разполагал с 29 механизирани корпуса. Всеки от тях трябвало да има по 1000 танка. Но по 1000 танка имали само три корпуса, четири други корпуса имали по 800–900 танка всеки, девет корпуса имали от 500 до 800 танка всеки. Останалите 13 корпуса имали от 100 до 400 танка всеки. И историците правят извода: щом не всичко е напълно комплектувано, значи Сталин не е можел да нападне Хитлер през 1941 година.

А ние ще разгледаме ситуацията от другата страна. Да, едва пет от Сталиновите въздушнодесантни корпуси са напълно комплектувани, а Хитлер няма нито един. И в целия останал свят няма нито един. Петте въздушнодесантни корпуса били напълно достатъчни за извършването на всякаква операция, за нанасянето на смъртоносен удар по Германия. Ако започнел войната с внезапен удар и обявял Деня „М“, Сталин би могъл през следващите няколко седмици да комплектува още пет въздушнодесантни корпуса и да ги пусне в действие, а целият останал свят не можел и да мечтае за такова нещо. И ако някой е решил да докаже, че Сталин, разполагайки с пет въздушнодесантни корпуса, не е можел да нападне, то тогава нека разпростираме тези доводи и върху Хитлер: след като не е разполагал с нито един такъв корпус, той изобщо не е можел да мисли за нападение. Не всички механизирани корпуси на Сталин били напълно комплектувани. Нека се съгласим, че три корпуса с по 1000 танка във всеки е ужасно малко. Но Хитлер нямал нито един такъв корпус. И в целия свят нямало нито един. И корпуси от по 800–900 танка нито Хитлер, нито който и да било друг нямал. И корпуси от 600 танка през 1941 година никой по света нямал. Имал такива само Сталин. Сталин мислел за бъдещето и подготвял десантни и механизирани корпуси за следващите операции. Онези десантни и механизирани корпуси, които до 22 юни не били напълно комплектувани, можели да се допълнят, да се докомплектуват: парашутистите и танкистите били подготвени, парашутите — готови. Военната промишленост работела във военновременен режим.

Хитлер разполагал всичко на всичко с четири танкови групи. Те можели да бъдат използвани при първия удар, но в резерв Хитлер нямал нищо. А Сталин си подготвял резерви.

От друга страна, ако бил комплектувал и 10-те си въздушнодесантни корпуса, и 29-те си механизирани корпуса от по хиляда танка във всеки, всичките си 300 пехотни дивизии до последния войник, Сталин щял да подплаши Хитлер и Хитлер би бил принуден да нанесе превантивен удар. Между другото и онова, което Сталин бил приготвил за нанасянето на първите удари, било достатъчно, за да подплаши Хитлер.