Виктор Суворов
Денят „М“ (9)

5

На пръв поглед не съществувала ситуация, при която ТБ-7 ще се окаже излишен.

Ако Сталин има намерение да предотврати Втората световна война, ТБ-7 са нужни. Ако Сталин е решил да позволи на Хитлер да разпали световна война, да се надява той самият да остане неутрален, тогава ТБ-7 са много необходими като гаранция на неутралитета.

Ако Сталин планира отбранителна война, трябва не да се рушат укрепените райони по „Линията Сталин“, а да се подсилват. На войските е трябвало да се заповяда да се вкопаят в земята, както после бе направено край Курск. Трябвало е да се преградим с непреодолими минни полета от Балтийско до Черно море и докато противникът се опитва да пробие нашата отбрана, ТБ-7 нека си летят на недосегаеми височини, нека подкопават германската икономическа мощ. В отбранителна война ТБ-7 са нужни.

Ресурсите на Сталин са неограничени, а Хитлеровите са ограничени. Затова, ако започне война, в Сталин му е изгодно да я проточи: войната до изтощаване е смъртоносна за Германия. А за да се изтощи по-бързо ресурсите, стратегическите бомбардировачи трябва да съсипват военно-икономическия потенциал. И за целта по-добър инструмент от ТБ-7 не може да се измисли.

Ако Сталин е смятал да изчака германското нахлуване и после да нанесе контраудари (историците много обичат тази версия — точно така пишат: планирал е да седи със скръстени ръце и да чака Хитлер да го цапардоса с брадвата, та чак тогава да му отвърне), то в такъв случай невъзможно е човек да си представи нищо по-добро за ответен удар от хилядата ТБ-7.

Историята на ТБ-7 опровергава не само легендата за контраударите, които уж подготвял Сталин, но легендата за това, че Сталин се е страхувал от Хитлер. Ако се е страхувал, защо да не поръча хилядата ТБ-7? Колкото повече се е страхувал, толкова по-бързо е трябвало да ги поръча. Нека читателят се съгласи с мен: когато нощем ни е страх да вървим през дива гора, вземаме тояга. Колкото по ни е страх, толкова по-дебела тояга си избираме. И я размахваме войнствено. Не е ли така? А на Сталин му навирали в ръцете тояга. Личният референт на Сталин, авиоконструкторът генерал-полковник от авиацията А. С. Яковлев, свидетелства, че началникът на НИИ на ВВС генерал-майор от авиацията А. И. Филин не се плашел пред много хора да доказва на Сталин необходимостта ТБ-7 да бъде пуснат в серийно производство. Да спориш със Сталин било риск на ръба на самоубийствения подвиг, „Филин настояваше, подкрепяха го и някои други. В края на краищата Сталин отстъпи, като каза:

— Е, нека бъде както искате, макар че не ме убедихте“ (А. Яковлев. Цель жизни, с. 182). Това е един от случаите, когато Сталин разрешил да се произвежда ТБ-7. Скоро Сталин ще размисли, ще отмени решението си и пак ще се намерят смелчаги да спорят с него и да му доказват…

Въпросът е: защо на Сталин трябва да се доказва нещо? Щом всички разбираме неоспоримите качества на ТБ-7 и необходимостта от серийното му производство, защо Сталин не може да разбере такива прости неща? А в същото време и на най-големия глупак му е ясно, че в тъмна гора, ако имаш тояга, самочувствието ти е по-високо, отколкото ако нямаш. Ако всичко се свежда до Сталиновата глупост, ТБ-7 щял да бъде забранен веднъж завинаги и Сталин нямало да се връща повече на този въпрос. Но Сталин осем пъти сменя решението си с диаметрално противоположното. Какви са тези съмнения? Колко малко се връзват те със Сталин. Да се изтребят ли милиони работливи селяни, хората, които хранят Русия? Никакви съмнения: подписва една хартия и ето ви — годината на голямото прецакване. Да се унищожи ли командният състав на армията? Без съмнения. Да се подпише ли пактът с Хитлер? Никакви проблеми: три дена преговори и — гръмват бутилките с шампанско. Сталин е имал съмнения, имал е колебания. Но ако някой може, нека ме поправи: такова нещо не се е случвало. Отказването от ТБ-7 е най-трудното от всички решения, което Сталин е взел през живота си. Това е най-важното решение в неговия живот. Ще кажа нещо повече: отказването от ТБ-7 изобщо е най-важното решение, вземано през нашия век. Въпросът за ТБ-7 е въпрос ще има ли Втора световна война, или няма да има. Когато се решавал въпросът за ТБ-7, същевременно се решавала и съдбата на десетки милиони хора… Ясни са съображенията на Сталин, когато той четири пъти подред вземал решение за серийно производство на ТБ-7. Но когато Сталин точно толкова пъти отменял решението си, нали все от нещо трябва да се е ръководел? Защо никой измежду историците дори не се опитва да изкаже предположение за подбудите на Сталин?