Виктор Суворов
Денят „М“ (81)

6

Катастрофата можела да се избегне, ако артилерията и боеприпасите не били отрупани край границата. Дори една седмица преди войната (ако Сталин наистина се е плашел от Хитлер) артилерията можела да бъде изтеглена. Но протичал обратният процес. Маршалът на Съветския съюз К. К. Рокосовски: „На войските бе заповядано да изпратят артилерията си на полигони, намиращи се в крайграничната зона“ (Солдатский долг, с. 8). Учудващо е, че артилерията е трябвало да се занимава с бойната си подготовка край границите, толкова малък ли е Съветският съюз, толкова ли не може да се намери по-подходящо място? Възмущаваме се, че някакъв идиот в Генералния щаб дава глупави заповеди. Но хайде да не се възмущаваме. Заповедите давал не идиот, а великият, непобедим Г. К. Жуков. Именно така бил постъпил той преди внезапния удар край Халхин Гол: пехотата и танковете в основната си маса се държат в дълбочина, за да не проличи подготовката за настъпление и да не бъдат издадени направленията на главните удари, те ще стигнат до бойната линия през последната нощ, а бавноходната артилерия Жуков изкарал на бойната линия своевременно. Това е правилно за агресивна война. Но същото би прераснало в катастрофа, ако японците преминели в настъпление. Тъкмо това станало на 22 юни 1941 година: съветската артилерия вече е край границите, а пехотата и танковете още ги няма.

В крайграничните райони прехвърляли артилерията на бойните войски, но освен това в крайграничните райони се извършвало формирането на нови артилерийски подразделения и части. 900-те артилерийски полка далеч не са предел, формирали се нови и нови полкове, особено — тежки полкове на РГК. Генерал-полковник Л. Сандалов като за нещо съвсем незначително съобщава на три реда, че в тила на 4-та армия докарали 480 152-мм оръдия и започнали формирането на десет нови артилерийски полка на РГК („ВИЖ“. 1971, кн. 7, с. 19). Не сколасали да формират полковете, германците нападнали, а край оръдията няма артилеристи. (А другаде артилеристите останали без оръдия.)

Отвъд Днепър и Волга има полигони за бойна подготовка и учебни центрове за формиране на нови части. На пръв поглед по-добре е полковете да се формират край Урал, да се обучат, да се проведат учения и бойни стрелби, а после да се натоварят на композиции и да се прехвърлят към западната граница. Защо оръдията са докарани, а хората — не? Защо полковете се формират в граничните райони, където могат да попаднат под удар, преди да е извършено комплектуването им с войници? Всичко това прилича на пълен идиотизъм. Но ако си спомним, че това е подготовка на настъпление, същите действия се възприемат другояче. Всичко е разумно. Ако сформираш и комплектуваш артилерийски полк на РГК далеч от границите, а после го прехвърлиш към границите, това няма да остане незабелязано. Пристигането дори само на един полк от РГК подтиква към размисъл. Пристигането на 10 полка от РГК ще хвърли противника в паника. Затова оръдията били прехвърляни към границите нощем, на малки партиди без персонала (в армията се казва — в насипно състояние). А някъде другаде се подготвят командирите и войниците. В последния момент в граничните райони пристигат хиляди войници и офицери, но без влекачи, без оръдия, без боеприпаси. На тяхното пристигане не се обръща особено внимание: много хора без оръдия — прилича на пехота. А оръдията, влекачите и боеприпасите вече са скрити в горите край границата. Войниците си получават оръдията, свалят им смазката — и десетте полка са готови за бой.