Виктор Суворов
Денят „М“ (120)

3

Необходимо е да бъде разбран замисълът на Жуков (одобрен от Сталин) и тогава назначенията и преместванията на генералите от Жуковия екип ще придобият особен смисъл.

Преди Жуков се планирало нахлуването в Германия да бъде осъществено предимно със сили на Западния фронт, тоест на разположените в Белорусия войски. Зад Западния от войските и щабовете на Московския военен окръг се планирало да бъде разгърнат още един фронт, а в Прибалтика и Украйна да се разгърнат съответно Северозападният и Югозападният фронт за нанасяне на спомагателни удари.

Тъй като на Западния фронт се давала основната ударна роля, в Белорусия преди започването на Втората световна война били съсредоточени най-мощните и подвижни съединения на Червената армия: кавалерийски, танкови, механизирани, десантни. Цвета на Червената армия намираме именно тук: 100-тна пехотна и 4-та кавалерийска дивизия, 21-ва танкова бригада. И в другите окръзи имало добри дивизии, но в Белорусия те са цяло съзвездие. Пак в Белорусия служели и „най-настъпателните“ командири — Тимошенко, Рокосовски, Ерьоменко, Апанасенко, Черевиченко, Костенко, Потапов. Цялата служба на Жуков между войните също била преминала в Белорусия.

През 1940 година Жуков предложил друга схема на нахлуването. В резултат от подялбата на Полша в съответствие с пакта Молотов-Рибентроп на западната граница се образували две мощни издатини към Германия — в районите на Белосток и Лвов. Получила се ситуация, която позволявала да се проведе класическа операция за обкръжаване — удари на две обхождащи подвижни групировки. С провеждането на такъв маньовър са обезсмъртили имената си най-великите пълководци от Ханибал край Кана до самия Жуков край Халхин Гол. (На Жуков му било писано да се обезсмърти и още веднъж с провеждането на аналогична операция през ноември 1942 година край Сталинград.) Така се случило, че през 1941 година възникнала възможност Кана да бъде повторена срещу Германия. (Германската граница също имала две мощни издатини, насочени към съветската страна, в районите на Сувалки и Люблин, и германската армия подготвяла съвсем същата операция.)

За провеждане на нахлуването по заповед на Жуков в Лвовската и Белостокската издатина били съсредоточени ударните групировки, щабовете, свързочните възли, летищата, стратегическите запаси, лазаретите. (Германците правели същото в районите на Люблин и Сувалки.)

От отбранителна гледна точка — самоубийствен риск: най-добрите армии с всичките запаси още в мирно време са обкръжени от противника от три страни, но Жуков бил чел Бисмарк и знаел, че Германия не може да воюва на два фронта, Жуков четял разузнавателните бюлетини на ГРУ и знаел, че промишлеността на Германия работи в мирновременен режим, а без прехвърляне на промишлеността на военновременен режим нападението се превръща в авантюра. Жуков бил професионалист и затова не можел да предположи, че Хитлер ще си позволи да предприеме авантюра.

Ако анализираме ситуацията от гледна точка на подготовката на внезапния удар, концентрацията на главните сили на фланговете в двете издатини е най-доброто, което може да се измисли: съветските войски още в мирно време са изкарани далеч напред, те един вид вече са на територията на Германия, надвисват над групировките на противника, заплашвайки фланговете и тила му.

От двете ударни групировки Жуков възлагал на Лвовската главната роля. И това е правилно. Реките текат от планините на Средна Европа към Балтийско море. Колкото повече наближават морето, толкова по-широки стават те. Ако се нанесе удар през Прибалтика, на пътя на съветските войски ще се изпречат укрепленията на Източна Прусия, освен това по самото крайбрежие на Балтийско море форсирането на реките е затруднено. Поради това на съветските войски в Прибалтика (Северозападният фронт) се поставяли ограничени задачи. Ударът от Белостокската издатина обещавал по-добри резултати: отпред укрепени райони няма, а реките в средното си течение не са толкова широки. На войските от Западния фронт по тази причина се поставяли по-решителни цели. Но най-главният удар е от Лвовската издатина: укрепления отпред няма, реките в горното течение са тесни, на всичко отгоре десният фланг на настъпващата съветска групировка е прикрит от планини. Местността от Лвов до Берлин според военните схващания представлява единен стратегически коридор. Удар от Лвовската издатина, ако за провеждането му се привлекат достатъчни сили (а те се привличали), не може да бъде отблъснат. Такъв удар не само извеждал съветските войски в промишлените райони на Силезия, но и откъсвал Германия от нефтените извори и от главните й съюзници. Удар от Лвовската издатина изведнъж разкривал цяло ветрило от възможности. Получавала се ситуация, за каквато могат да мечтаят стратезите и шахматните гросмайстори: само един ход, но той срива цялата структура на отбраната на противника, нарушава всички връзки й създава заплаха за много обекти едновременно. Именно такъв можел да бъде ударът от Лвовската издатина, той давал възможност да се развие настъпление към Берлин или към Дрезден. Ако противникът започне да защищава Силезия, войските може да се пренасочат и да нанесат удар по посока на балтийското крайбрежие, използвайки Висла и Одер за прикриване на фланговете си. Такъв удар щял да отсече германските войски от техните снабдителни бази и от промишлените райони…

Жуков планирал и още един удар, както знаем, неотразим и смъртоносен. По Румъния. И затова предложил да не се разгръща още един фронт зад Западния, а да се направи това по границата с Румъния…

А освен това — спомагателни удари от Прибалтика към Кьонигсберг, удари на две алпийски армии през Карпатите и Трансилванските Алпи, стоварване на пет въздушнодесантни корпуса. Освен това и в седемте вътрешни окръга тайно се създавали армии от Втория стратегически ешелон, които трябвало непосредствено преди нахлуването да започнат прехвърлянето си към западните граници, та в решаващия момент да се включат в сраженията, допълвайки и подсилвайки Първия стратегически ешелон.

Самият Жуков щял да координира действията на Югозападния фронт, на който му предстояло да нанесе удар от Лвовската издатина, и на Южния фронт, който се създавал за нахлуване в Румъния.

Та нека погледнем в светлината на този замисъл какво правят онези, които се ползвали с доверието на Жуков.

Армейски генерал И. В. Тюленев е стар познайник на Жуков. Заедно били служили в инспекцията на кавалерията на РККА. В партийната организация Жуков бил секретар, Тюленев — негов заместник. До лятото на 1940 година и двамата се издигнали доста високо. Сталин въвел в армията генералските звания, но само трима на хиляда получили по пет звезди, сред тях Жуков и Тюленев. Жуков по онова време командвал най-мощния военен окръг — Киевския, Тюленев най-важния — Московския. През февруари 1941 година Жуков се изкачил още по-нагоре, станал началник на Генералния щаб и предложил да се използва талантът на Тюленев не срещу Германия, а срещу Румъния, управлението и щабът на Московския окръг да се превърнат в щаб на Южния фронт, да се прехвърлят на румънската граница, а Тюленев да бъде назначен за командващ.

На заседанието на Политбюро от 21 юни 1941 година това предложение е утвърдено. Но е било взето по-рано. Генерал-полковник от инженерните войски А. Ф. Хренов през 1941 година бил генерал-майор, началник на инженерните войски на Московския военен окръг. Ето разказа му: „В началото на юни командващият събра ръководния състав на щаба на окръга и съобщи, че ни е заповядано да се готвим за изпълняване на функциите на полево управление на фронт. На кой? Този въпрос се изплъзна от устата на мнозина.

Към това, което казах, нищо не мога да добавя отговори Тюленев.

Но когато започна да дава нареждания относно характера и съдържанието на подготовката, не беше трудно да се досетим, че в случай на война ни предстои да действаме на юг“ (Мосты к победе, с. 73).

Комбриг А. 3. Устинов край Халхин Гол бил началник-щаб на цялата подчинена на Жуков авиация. Кредото на Устинов е: не въздушни боеве, а удар по заспалите летища. През юни 1941-ва Жуков препоръчва генерал-майор А. 3. Устинов за командващ авиацията на Южния фронт. Сталин приема кандидатурата.

Генерал-полковник Я. Т. Черевиченко — познайник на Жуков от службата му в Белорусия. При повишаването на Жуков поел от него 3-ти кавалерийски корпус. На 19 юни 1941 година на румънската граница е разгърната най-мощната армия в историята на човечеството — 9-а. На 21 юни в момента на създаването на Южния фронт тя влиза в неговия състав (заедно с 18-а, която тайно се прехвърляла от Харковския военен окръг). Командващ 9-а армия е Черевиченко.

Генерал-полковник П. А. Белов — подчинен на Жуков по време на службата му в инспекцията на кавалерията. От април 1941 година 2-ри кавалерийски корпус на Белов се появява на румънската граница. В момента на тайното разгръщане на 9-а армия влязъл в състава й. И нека не ни заблуждава кавалерийското наименование. Всяка съветска кавалерийска дивизия имала в състава си собствен танков полк. Нито една германска моторизирана дивизия от онова време нямала в състава си нито танков полк, нито батальон, нито рота, нито взвод, нито дори един танк. Кавалеристът Белов обичал танковете и умело ги прилагал. Той ще воюва под командването на Жуков през цялата война от Москва до Берлин. Войната ще завърши като генерал-полковник.

Генерал-лейтенантите И. Н. Музиченко и Ф. Я. Костенко навремето били командири на полкове в дивизията на Жуков. В началото на 1941-ва те командвали съответно 6-а и 26-а армия. И двете армии са в Лвовската издатина — добро положение за настъпление. От гледна точка на отбраната това положение е катастрофално.

Полковник И. Х. Баграмян. В началото на 20-те също като Жуков бил командир на кавалерийски полк, после през 1924–25 година учел заедно с Жуков в кавалерийските курсове. След това службата на Баграмян не потръгнала, попаднал на преподавателска работа и до началото на войната си оставал полковник. През 1940 година Жуков назначава Баграмян в щаба на 12-а (алпийска) армия, чиято задача по време на война ще е да отреже румънските нефтени полета от германските потребители. Хитлер изпреварил Жуков и Баграмян и те не могли да осъществят замисъла си. Но Баграмян продължил да се изкачва все по-нагоре и по-нагоре. През войната той направил най-успешната кариера в Червената армия: влизайки в нея като полковник, я завършил като армейски генерал на маршалска длъжност. По-късно ще стане маршал на Съветския съюз.

Генерал-майор К. К. Рокосовски. Учил заедно с Жуков, Баграмян и Ерьоменко в същите кавалерийски курсове, в една група с тях. След това дълго време бил началник на Жуков. По време на голямата чистка Рокосовски влязъл в затвора. През 1940-а излязъл. Жуков взема Рокосовски при себе си. Жуков лично командвал Южния фронт, който през лятото на 1940-а провел „освободителния поход“ в Румъния. Рокосовски се намирал в резерва на Жуков в готовност да се появи там, където възникне кризисна ситуация. През лятото на 1941 година Рокосовски командвал 9-и механизиран корпус в Украйна. Корпусът се готвел за нанасяне на внезапен удар. В началото на юни цялата артилерия на корпуса тайно била прехвърлена в крайграничните райони и целият корпус получил заповед за тайно прехвърляне към границите. Вярно, всичко излязло не както го планирали Жуков и Рокосовски… Писано им било да се срещнат на Парада на победата: маршалът на Съветския съюз К. К. Рокосовски ще командва парада, маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков ще приема парада.

Генерал-майор от танковите войски М. И. Потапов, „геният на внезапния удар“. Служил заедно с Жуков от началото на трийсетте години. През лятото на 1939 година край Халхин Гол Потапов командвал 21-ва танкова бригада. В хода на боевете Жуков оценил способностите на Потапов и го направил свой заместник. За внезапния удар по 6-а японска армия Жуков създал три групи. „Главния удар нанасяла южната група на полковник М. И. Потапов, имаща две дивизии, танкова и мотобронева бригада и няколко танкови батальона“ (История второй мировой войны, т. 2, с. 217). През 1940 година, когато става командващ Киевския военен окръг, Жуков настоял Потапов да бъде преместен под негово командване и му възложил формирането на 4-ти механизиран корпус в Лвовската издатина. Съветските механизирани корпуси били най-мощните танкови съединения в света. Те се предназначавали за нахлуване и можели да се използват само в настъпателни операции. През 1941 година Хитлер хвърлил срещу Съветския съюз 10 механизирани корпуса, средно всеки от тях имал 340 леки и средни танка. Сталин, по настояване на Жуков, формирал 29 механизирани корпуса с по 1031 танка във всеки, включително леки, средни и тежки. Не всички съветски механизирани корпуси били напълно комплектувани към 22 юни 1941 година. 4-ти мехкорпус например имал 892 танка. Дори некомплектуваният съветски корпус бил два пъти по-мощен от два германски, взети заедно. От общия брой на танковете в 4-ти механизиран корпус 413 били Т-34 и КВ. Малко са, казват комунистите. Това наистина е малко, ако не ги сравняваш с германската армия — в десетте германски корпуса, както впрочем и в цял свят, нямало нито един танк, който поне донякъде да прилича на Т-34 или на КВ. 4-ти мехкорпус на Потапов, както и съседният 8-и (969 танка) и още един съседен 15-и (733 танка), и всички останали мехкорпуси на ученията били отработвали само настъпателни теми. През февруари 1941 година Жуков получил повишение, а заедно с него и генерал-майор от танковите войски Потапов — той станал командващ 5-а армия, това е в северния долен край на Лвовската издатина. Войната започнала не както я планирали Жуков и Потапов, всичко рухнало, но германските извори отбелязват твърдото, енергично и разумно ръководене на 5-а армия през първите месеци на войната.

Плащайки за чужди грешки, Потапов бил пленен. След освобождаване от плен всеки съветски генерал го чакали разстрел или затвор. Но за Потапов дори Сталин направил изключение — поверил му командването на същата 5-а армия. След войната Потапов стигнал до генерал-полковник. Доколкото знам, това е единственият случай на служебно израстване на сталински генерал след плен.

Генерал-майор А. А. Власов попаднал в полезрението на Жуков едва през 1940 година, но Жуков го подкрепял и енергично го издигал. Власов командвал 99-а пехотна дивизия, която за късо време превърнал в най-добрата от всичките триста дивизии на Червената армия. През войната 99-а пехотна първа от всички получила боен орден. Но Власов вече не я командвал: след като Потапов поел 5-а армия, Власов заел мястото му на командир на 4-ти мехкорпус в Лвовската издатина. През войната Власов ще се изяви като един от най-талантливите съветски командири. Край Москва Западния фронт командвал Жуков, а 20-а армия от Западния фронт — Власов. Операцията на 20-а армия по река Лама досега се изучава като образец за водене на внезапно настъпление. Вярно, без да се споменава името на Власов.

Полковник И. В. Галанин край Халхин Гол командвал 57-а пехотна дивизия. През 1941 година той командвал 17-и пехотен корпус на румънската граница. 17-и пехотен корпус бил доста необикновен: 4 дивизии — почти колкото имал Хмелницки. От 4-те дивизии 3 са алпийски. Корпусът се готви за форсиране на граничната река Прут и настъпление през Трансилванските Алпи.

Полковник И. П. Алексеенко край Халхин Гол командвал северната ударна групировка. През 1940 година генерал-майор от танковите войски И. П. Алексеенко сформирал в Задбайкалието 5-и механизиран корпус. В началото на 1941 година започнало прехвърлянето на 5-и мехкорпус от Задбайкалието в Украйна. В корпуса на Алексеенко имало над 1000 танка (ЦАМО, фонд 209, опис 2511, папка 20, с. 128). „На 21 юни в района на новата си дислокация започнаха да пристигат и да се разтоварват първите композиции на 5-и механизиран корпус“ (Сквозь огненные вихри. Боевой путь 11-й гвардейской армии в Великой Отечественной войне, с. 13). На корпуса (както и на много други корпуси и армии) здравата не му провървяло. Първите композиции вече се разтоварили, но Хитлер нападнал, характерът на войната се променил, променили се и плановете. Останалите композиции поели към Белорусия. Корпусът бил разпокъсан. Из пътя композициите с танковете били бомбардирани и те понесли загуби още преди да влязат в бой. Танковете от корпуса се стоварвали на различни места и влизали в бой поотделно.

Полковник В. А. Мишулин край Халхин Гол командвал 8-а мотобронева бригада. През 1941 година той сформирал 57-а самостоятелна танкова дивизия в Задбайкалието. В дивизията имало 370 танка. В началото на юни 1941 година 57-а танкова дивизия на Мишулин тайно била прехвърлена от Задбайкалието в Украйна. Съдбата й прилича на съдбата на 5-и мехкорпус, макар дивизията на Мишулин да не влизала в състава му.

Майор И. И. Федюнински край Халхин Гол командвал 24-ти мотопехотен полк от 36-а мотострелкова дивизия. През април 1941 година полковник Федюнински пристигнал на германската граница и поел командването на 15-и пехотен корпус в 5-а армия на Потапов. 15-и корпус, както и цялата 5-а армия, бил прехвърлен към границата, Федюнински е полковник, но сред неговите заместник-командири на корпуса има генерали, например началник-щабът генерал-майор 3. 3. Рогозни. И командирите на дивизии от 15-и корпус — генерал-майорите Г. И. Шестюк и Ф. Ф. Алябушев. Полковник Федюнински не току-тъй командва генерали. Жуков знае, че Федюнински е неотразим във внезапния удар. Това е най-важното и по тази причина на Федюнински е поверен корпус, а звездичките ще го настигнат. Настигнали го. Той ще стане армейски генерал.

Полкови комисар М. С. Никишев край Халхин Гол бил политкомисар при Жуков. През юни 1941 година е в 5-а армия при Потапов. Хората на Жуков са събрани заедно. Но Хитлер не им позволил да нанесат удар. Армейски генерал Федюнински си спомня как през първите дни на войната се събрали заедно ветерани от Халхин Гол: Потапов, Никишев и той самият. Потапов е огорчен, че се е наложило да си сменят ролите с противника: не ние, а той нанесе внезапния удар. „Успешно проведохме тогава ударите по фланговете подхвърли генерал Потапов, въздъхна и добави: сега нещо не ни върви“ (Поднятые по тревоге. М., Воениздат, 1964, с. 38).

Ще ми възразят, че всеки генерал при своето издигане тегли подире си екип, за да сложи свои на ключовите постове и да укрепи властта си с хора, които са му лично задължени. Това е така.

Но Жуков е началник на Генералния щаб. Той слага на високи, постове не блюдолизци, а хора, които са се отличили във внезапното нападение, знаещи как се подготвят и осъществяват внезапни удари. И Жуков не ги настанява по московските кабинети или из огромната страна, а ги изпраща до един в Лвовската издатина или на румънската граница.

Жуковият екип се състои предимно от кавалеристи. Като самия него. Командирът от кавалерийски тип — това е внезапност, решителност, настъпателен порив, обходи и обхвати, не позиционна, а маневрена война.

Мнозина критикуват съветските командири от 1941 година. Но малцина се сещат, че преди 1941 година и след това същите тези хора са били храбри, схватливи, предвидливи, решителни, коварни. А през 1941 година нещо им станало…

Трябва да кажем, че към румънската граница тайно се движели далеч не само жуковци. Както знаем, пак натам генерал-лейтенант Конев водел 19-а армия. А генерал-майор Р. Я. Малиновски — 48-и пехотен корпус…

Според мен, щом Жуков, Рокосовски, Конев, Крилов, Потапов и Малиновски са се събрали накуп и всичките срещу Румъния, това е сериозно.

Генерал-лейтенант А. А. Власов, който бил пленен през 1942 година, по време на разпитите заявил, че „концентрацията на войските в района на Лвов сочи, че ударът срещу Румъния е набелязван в посоката на нефтените находища“. Власов настоявал, че Сталин е подготвял нападение срещу Германия и Румъния, че подготовката на Червената армия е била ориентирана изключително към настъплението, а отбранителна операция не се е подготвяла и дори не се е предвиждала (протокол на разпита от 8 август 1942 г.).

„Красная звезда“ (от 27 октомври 1992 г.) заяви, че Власов се е слагал на Хитлер, че е искал да му угоди и затова е повтарял измислиците на Гьобелсовата пропаганда. И че с тези показания напълно бил разкрил същинското си лице.

А сега нека видим какво писа една година преди това в същата „Красная звезда“ заместник-началникът на Генералния щаб на СССР армейски генерал М. Гареев: „Направлението за съсредоточаване на основните усилия се избираше от съветското командване не в интерес на стратегическата отбрана (такава операция просто не се предвиждаше и не се планираше…), а съобразно със съвсем други начини на действие… Главният удар на югозапад минаваше през по-изгодна местност, отрязваше Германия от основните й съюзници, от нефта, извеждаше нашите войски във фланг и тил на главната групировка на противника…“ (27 юли 1991 г.).

Да сравним мненията на двамата генерали. Те казват едно и също нещо: никаква подготовка за отбрана, само настъпление, при което настъпление на югозападното направление, тоест от Лвовската издатина с цел Германия да бъде отрязана от нефта и от основните й съюзници.

Ако Андрей Андреевич Власов с такива показания е искал да се докара пред Хитлер, пред кого ли е искал да се докара армейски генерал Гареев? Ако допуснем, че Власов просто е повтарял измислиците на Гьобелс, тогава е редно да обявим и вестник „Красная звезда“ за рупор на фашистката пропаганда.

Изказванията на Гареев бяха публикувани в Съветския съюз в централния орган на Министерството на отбраната и не предизвикаха протести нито на военни историци, нито на началника на Генералния щаб, нито на министъра на отбраната, нито на самия президент. А никой не протестира, защото армейски генерал Гареев каза истината, също както и генерал-лейтенант Власов. И ако някой самостоятелно разположи на картата съветските армии за нахлуване, механизираните и десантните корпуси, летищата, щабовете и Жуковите генерали, ще бъде принуден да признае дори без свидетелствата на Власов или Гареев: подготвяла се е удивително красива настъпателна операция.