Виктор Суворов
Денят „М“ (29)

2

Когато прочетеш такова нещо, направо не ти се вярва: май 1940 година! Германският блицкриг в Западна Европа. Британският флот е блокирал германското корабоплаване. На Хитлер му оставало или да воюва срещу Британия, а за това се иска мощен флот, или да търси мир с Британия, за което също се иска мощен флот: разярената Британия няма да разговаря със слаб противник, а ще поиска от него да се изтегли от завоюваните страни. Хитлер далеч изоставал от Британия в областта на надводните кораби и тъкмо в това критично време той продава недостроените си, тоест най-съвременните си кораби!

Учудващо е и поведението на Сталин: той се е провъзгласил за неутрален, но строи огромен флот и на всичко отгоре изкупува бойни кораби от воюващите държави.

Разгадката на тези смайващи факти е проста: още през 1940 година Германия изпитвала страхотен недостиг на стратегически суровини, морските пътища били блокирани и затова Хитлер можел да купува стратегически суровини в достатъчно количество и асортимент само от Сталин. Срещу това Хитлер бил принуден да продава технология и бойна техника, включително и най-новите си самолети, оръдия, кораби, свързочна апаратура, апаратура за управляване на огъня и т.н. Сталин знаел за критичното положение в германската икономика и можел да не продава на Хитлер стратегически суровини. В такъв случай войната в Европа бързо щяла да загасне. Но Сталин искал войната да се разгаря, та Франция, Британия, Германия и всички останали страни да се изтощят посредством войната. Сталин възнамерявал да се възползва от слабостта им и да въведе в изтощена Европа свой ред. Тъкмо затова Сталин строял своя флот, затова закупувал бойна техника навсякъде, където било възможно, затова подхранвал Хитлер със стратегически суровини.

Могат да ме попитат: а защо двестате Сталинови подводници и цялата останала морска мощ не дали ефекта, който можел да се очаква от най-силния подводен флот в света? Отговорът е прост: това била настъпателна мощ. Това бил инструмент, създаден за агресивна война. В отбранителна война било трудно или изобщо невъзможно да го използват. На XVIII конгрес на партията командващият Тихоокеанския флот флагман 2-ри ранг Кузнецов казал: „флотът трябва да се превърне и ще се превърне, както и цялата Работническо-селска Червена армия, в най-нападателния флот.“ На конгреса Кузнецов говорил веднага след Михаил Шолохов. Шолохов след време за големия си хуманизъм ще получи Нобелова награда. А тогава на конгреса заради правилното му отношение към военната промишленост и други заслуги го включили в състава на ЦК заедно с Кузнецов. Кузнецов освен това го назначили за нарком на Военноморския флот. Това бил най-талантливият от всички съветски флотоводци. След войната той получил званието адмирал на флота на Съветския съюз. В съветската история само трима души са имали такова звание. Кузнецов изпълнил обещаното пред конгреса, превърнал съветския флот в най-нападателен, но за отбранителна война се искали други кораби с други характеристики: ловци на подводници, тралчици, стражеви кораби, мрежови заградители. По заповед на Кузнецов запаси от снаряди, торпили, мини, корабно гориво били прехвърлени към германските граници, към румънските граници: в Лиепая, в речните пристанища по Дунав. Именно там тези запаси били завладени от германците.

Лиепая се намирала толкова близо до границата, че боевете за града започнали още на 22 юни. Отбрана на Лиепая от нападение никой не бил подготвял. В Лиепая на всичко отгоре били съсредоточени (и загубени) три четвърти от запасите на гориво за Балтийския флот.

Не само системата на базиране на съветския флот била ориентирана към агресивна война, не само съставът на флота се формирал с оглед на агресивни планове, но и въоръжението на корабите съответствало само на участие в агресивна война. Съветските кораби, имайки мощно артилерийско и минно-торпедно въоръжение, имали доста слабо зенитно въоръжение. В агресивна война на корабите не им трябва мощно зенитно въоръжение просто защото съветските генерали и адмирали се канели да започнат с внезапен съкрушителен удар по летищата на противника и със смазване на авиацията му.

Войната, противно на замислите, излязла отбранителна, не ние сме нанесли първи удара, а на нас са ни го нанесли. Противникът господствал във въздуха, а съветските кораби имали слабо зенитно въоръжение. От удар от въздуха през август 1941 година тежко пострадал например лидерът „Ташкент“. Той бил ремонтиран, през юни 1942-ра отново силно повреден от авиацията на противника, а през юли — потопен пак от авиацията. Но това е само един от примерите. За флота тепърва ще говорим, а сега става дума само за това, че Наркоматът на корабостроенето бил наркомат на военното корабостроене и имал задачата да строи кораби с максимална настъпателна и минимална отбранителна мощ, за да направи съветския флот най-нападателен…