Виктор Суворов
Денят „М“ (58)

2

Осоавиахим расте и възмъжава. В края на 1939 година в състава му имало 4 школи за подготовка на инструктори, 12 авиационнотехнически, 36 планеристки клуба и 182 аероклуба.

Колко самолета е имало в Осоавиахим — не знам. Но аероклубът — това е преди всичко летище. Не смятам, че на летището е имало един-единствен самолет. Не смятам, че са били и два. Защо да се строи летище за два самолета? Но дори ако на летищата на Осоавиахим е имало само по два-три самолета, и тогава бройката ще стане доста голяма. Може да се направи и друга сметка: колко учебни самолета са нужни, да речем, за подготовката на 100 летци? А за подготовката на 150 000?

Сега е моментът да си спомним, че Съветският съюз е страна на победилия социализъм, частната собственост в страната е ликвидирана и затова не е можело да има частна инициатива. В страната всичко е национализирано, всичко е подчинено на държавата и затова само с разрешение на държавата е можело да се отпуща земя за летищата. И самолетите се строели само в държавни предприятия, само държавата разпределяла самолетите, както и самолетния бензин, както и човешките ресурси, както и всичко останало. Някой в нашата държава щедро снабдявал Осоавиахим с всичко, което поисквало това лакомо отроче. А Осоавиахим давал продукция: до началото на 1941 година били подготвени 121 000 летци („ВИЖ“. 1984, кн. 6, с. 5).

Излиза, че май не изпълнили плана.

Изпълнили го. Просто Осоавиахим не бил единствената организация, която подготвяла летци, не бил дори и най-главната. Освен Осоавиахим летци подготвяли учебните заведения на РККА, РККФ и ГВФ.

По онова време гражданската авиация била организация със скромни размери. Основната задача на ГВФ била да обслужва нуждите на ръководството, на НКВД, на Наркомата на съобщенията и на някои други учреждения. Масови превози на пътници нямало, а и не се очертавали в близка перспектива. Цялата система на ГВФ до началото на войната имала 3927 души летателен състав (в който влизали и стюардесите). Обаче тази малка, но богата организация имала потенциал: тя можела да подготвя летци, включително и военни. И ги подготвяла. На 2 септември 1935 година било прието правителствено решение курсантите за авиаторските и техническите учебни заведения на ГВФ да се подбират и приемат по критериите, установени за учебните заведения на ВВС. С други думи, в случай на необходимост всичко, което е било подготвено за ГВФ, можело да бъде използвано във военната авиация. На 5 ноември 1940 година било прието решение на правителството, което фактически превръщало ГВФ в спомагателна организация на ВВС. „На главното управление на ГВФ бе възложена задачата през 1941 година да подготви хиляди пилоти, с които по-късно да се комплектуват школите на ВВС. За целта Главното управление на ГВФ през февруари — април 1941 година разгърна десетки учебни ескадрили, в които се обучаваха хиляди курсанти. Те получиха допълнително 1048 учебни самолета“ (Маршал на Съветския съюз С. К. Куркоткин. Тыл Советских Вооруженных Сил в Великой Отечественной войне, с. 43). В състава на ГВФ били създадени 47 учебни ескадрили, във всяка имало по 250 курсанти. 1048-те допълнително получени самолета също звучат внушително. И още нещо: хилядите курсанти представляват един випуск. А какво се е планирало след първия випуск?

Добре се е сетил другарят Сталин: 47 учебни ескадрили подготвят хиляди пилоти за ВВС, а погледнато отстрани — граждански въздушен флот. И на нашите момчета са им отворени всички пътища, избирай каквото ти харесва: ако искаш — отивай във военна авиаторска школа, а ако не ти се ще да ставаш военен летец — отивай в гражданската авиаторска школа… Все едно ще станеш военен летец.

Накъсо казано, с усилията на различни организации задачата да се подготви нужното количество пилоти била изпълнена. „Хиляди комсомолци доброволно и по специални комсомолски набори влязоха в авиаторските и техническите школи на Военновъздушните сили и Гражданския въздушен флот. Комсомолът постави пред младежта задачата: развивайки с всички средства масовия авиационен спорт, да подготви 150 хиляди летци спортисти. Тази задача се оказа по силите на нашите младежи и девойки“ (Здравствуй, небо, с. 5).