Виктор Суворов
Денят „М“ (39)

1

Имало само един човек, когото Сталин наричал по малко и бащино име. Този човек се казвал Борис Михайлович Шапошников, военно звание — маршал на Съветския съюз, длъжност — началник на Генералния щаб. Всички останали било прието да бъдат наричани другарят Ежов, другарят Берия, другарят Маленков, другарят Жданов.

Изключителното положение на Шапошников било подчертавано от Сталин и преди това, когато Шапошников още нямал маршалско звание, когато още не бил началник на Генералния щаб. Маршалите Сталин наричал другарят Тухачевски, другарят Блюхер, другарят Егоров. А Шапошников, който още не бил на това равнище, наричал по приятелски, по човешки. Адмиралът на флота на Съветския съюз Н. Г. Кузнецов описва това така: „Сталин никого не наричаше по малко и бащино име. Дори в домашна обстановка наричаше гостите си по фамилно име и задължително добавяше думата «другарят». И към него също се обръщаха само така: «другарю Сталин». Ако пък човек, който не знаеше за този му навик, имайки предвид, да речем, А. А. Жданов, кажеше:

— Ама Андрей Александрович смята, че…

Й. В. Сталин, естествено, се досещаше за кого става дума, но задължително питаше:

— А кой е тоя Андрей Александрович?…

Изключение се правеше само за Б. М. Шапошников.

Него той винаги го наричаше Борис Михайлович“ (Накануне, с. 280).

Изключителността на положението на Шапошников се обяснявала просто. Той бил автор на книгата „Мозъкът на армията“. В тази книга се описва как работи Генералният щаб. Последната, трета част излязла от печат през 1929 година и докато съществуваше съветската армия, тази книга беше учебник за всеки съветски офицер и генерал. На бюрото на Ленин винаги се намирала книгата „Психология на тълпата“, а на бюрото на Сталин — макет на малък сребрист самолет с надпис „Сталински маршрут“ и книгата на Шапошников „Мозъкът на армията“.

Успехът на книгата на Шапошников се дължи на отчетливото излагане на материала, на кристалната яснота на доказателствата, на умението да се обяснят и най-сложните проблеми на обикновен, разбираем за всекиго език. Най-силната част на книгата е третата, заключителната. В третата част Шапошников изследва въпросите на мобилизацията.

Неблагодарно занимание е да се преразказват чужди трудове, особено трудовете на изтъкнат военен теоретик. Но се налага да го сторя, защото в теорията на Шапошников се намира ключът за разбирането на по-нататъшните събития, включително на Втората световна война и нейните последици.

Теорията била проста, разбираема, логична и безспорно правилна. Сталин я разбрал, оценил я и я сложил в основата на стратегията си. Ето защо, като четем трудовете на Шапошников, на неговите сподвижници и опоненти, разбирайки хода на тяхната мисъл, започваме да разбираме ходовете на Сталин, които на пръв поглед изглеждат неясни и необясними.