Виктор Суворов
Денят „М“ (22)

1

На 19 август 1939 година Сталин взел решения, които преобърнали световната история. Някой ден ще отворят архивите и ще намерим доста интересни неща. Но най-важното няма да намерим. И ето защо.

„Колко пъти съм ви казвал — правете каквото искате, но не оставяйте документи, не оставяйте дири.“ Това са думи на самия Сталин. Той ги изрекъл публично от трибуната на XVI конгрес на партията. На това място в стенограмата е отразено: „холеричен смях на цялата зала“. Конгресът се смеел бурно — щом другарят Сталин е благоволил да пусне шега, няма как. То се знае, Сталин говорел не за себе си, а за своите противници, които уж се ръководели от принципа да не оставят документи и дири. Но конгресът се разсмял малко прибързано. Сталин винаги приписвал на противниците си своите собствени намерения, принципи и методи. Противниците си Сталин ще изпозастреля малко по-късно. Ще изпозастреля и почти всички делегати на XVI конгрес. А документи за личното си участие ще остави в минимални количества.

Никой диктатор не може да се мери със Сталин в умението да потулва дирите от личното си участие в престъпления.

Как се правело това, разказва Анастас Микоян, който бил всички рекорди за оцеляване. Той влизал в състава на ЦК от 1923 до 1976 година, тоест 53 години, от тях 40 години бил кандидат или член на Политбюро. Той описва съвещанията при Сталин: „Най-често бяхме само 5-има души. Събирахме се късно вечерта или през нощта и рядко през втората половина на деня, обикновено без предварително разпращане на дневния ред. Протоколи или каквито и да било бележки по време на такива заседания не се водеха“ („ВИЖ“ 1976, кн. 6, с. 68).

Референтът на Сталин генерал-полковник от авиацията А. С. Яковлев: „Когато съвещанията при Сталин се провеждаха в тесен кръг, нямаше стенографки или секретари, не се водеха никакви протоколни бележки“ (Цель жизни, с. 498).

Маршалът на Съветския съюз Д. Ф. Устинов през войната бил нарком на въоръженията: „На заседанията и съвещанията, които провеждаше Сталин, обсъждането на въпросите и вземането на решения по тях нерядко се осъществяваха без протоколни бележки, а често пъти и без съответно документиране на решението“ (Во имя победы, с. 91).

Другояче казано, решения се вземали, но не се фиксирали черно на бяло. Като в мафията.

Маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков — през войната заместник на Върховния главнокомандващ, тоест на Сталин: „Голям брой политически, военни и общодържавни въпроси се обсъждаха и решаваха не само на официалните заседания на Политбюро и в Секретариата на ЦК, но и вечерно време на трапезата в жилището или на вилата на И. В. Сталин, където обикновено присъстваха най-близките му членове на Политбюро“ (Воспоминания и размишления, с. 296).

Генерал-полковник Б. Ванников бил нарком на въоръженията, по-късно нарком на боеприпасите: „На заседанията и съвещанията при Сталин съществуваше практика — въпросите да се обсъждат и решенията по тях да се вземат нерядко без протоколни записи… Оттук става ясно, че осветляването на голям брой събития по документи е недостатъчно и непълно, а в редица случаи и неточно“ („ВИЖ“. 1962, кн. 2).

Съвещанията при Хитлер били прочути с многолюдността си. Всичко, което кажел Хитлер, се записвало за историята от три стенографки и от личния му историк. А Сталиновите съвещания не просто приличат на тайни сборища на съзаклятници и конспиратори, а си били такива по дух и по същност. Тук не оставяли документи и дири. Затова, както ни учеше Сталин, нека гледаме не думите, които някои се стараят да скрият от нас, а делата, които се виждат.