Виктор Суворов
Денят „М“ (78)

3

Освен увеличаването на броя на артилерийските полкове имало и други пътища, по които се осъществявало насищането на войските с артилерия. До есента на 1939 година в състава на всяка пехотна дивизия имало по 18 45-мм противотанкови оръдия. След Халхин Гол тяхното количество във всяка дивизия се увеличило. Външно дивизията си е същата, а противотанковите оръдия са три пъти повече.

Някои историци се присмиват на 45-мм противотанково оръдие. Но това оръдие се отличавало със смайваща маневреност, защото било леко. Това оръдие имало нисък силует, което позволявало по-лесното му маскиране в противотанковите засади. Най-важното изискване към едно противотанково оръдие е способността му да пробива който и да било танк на противника. През 1941 година съветското 45-мм оръдие притежавало такава способност. Освен него било създадено 57-мм противотанково оръдие. Не го произвеждали просто защото за него нямало достойни цели. Щом разузнаването съобщило за появяването на тежки танкове в германската армия, 57-милиметровото оръдие било пуснато в серийно производство и до края на войната то се справяло с поставените му задачи, а много скоро част от неговата работа поело пуснатото в производство свръхмощно 100-мм противотанково оръдие.

Пехотните войски се насищали и с минохвъргачки. През есента на 1939 година броят на минохвъргачките във всеки пехотен батальон е увеличен. Всеки командир I на полк получил собствена минохвъргачна батарея. Освен това командирите на някои дивизии получили по три минохвъргачни батареи.

Но сега говорим за артилерийските полкове. Освен пехотните дивизии се формирали моторизирани и танкови дивизии. За всяка от тези дивизии сформирали по един артилерийски полк.

А после били приети решения броят на пехотните дивизии да бъде увеличен до 300 и повече, на танковите до 100 и повече. И да се формират за тях артилерийски полкове. Освен това били създадени десет артилерийски бригади на РГК, във всяка по два артилерийски полка (по 66 оръдия във всеки полк, включително и 107-мм оръдия). Но и това не е всичко.

Освен дивизиите били създадени пехотни бригади. Тяхната стандартна организация е: самостоятелен танков батальон, два пехотни и един артилерийски полк. Примери: в състава на 3-та пехотна бригада (командир полковник П. М. Гаврилов) влизали танков батальон, 41-ви и 156-и пехотен полк и 39-и артилерийски полк; в състава на 8-а пехотна бригада (командир полковник Н. П. Симоняк) влизали танков батальон, 270-и и 335-и пехотен полк и 343-ти артилерийски полк.

Успоредно с пехотните корпуси били сформирани 29 механизирани корпуса. По правило командирът на мехкорпус нямал собствена артилерия. Но това е по правило. А в правилата има изключения. В района на Лвов освен останалите войски удар по Германия подготвял 4-ти мехкорпус на генерал-майор А. А. Власов. Двете танкови и едната моторизирана дивизия на този корпус си имали свои артилерийски полкове, освен това в пряко подчинение на командира на корпуса се намирали 441-ви и 445-и корпусен артилерийски полк.

Още един пример. В края на май — началото на юни от Задбайкалието в Украйна се прехвърляла 16-а армия. В състава й влизал 5-и мехкорпус на генерал-майор И. П. Алексеенко. Всеки командир на дивизия имал свой артилерийски полк, освен това самият командир на корпуса имал на свое пряко разпореждане 467-и и 578-и корпусен артилерийски полк.

И това не е всичко: освен Червената армия и НКВД формирал мотопехотни дивизии Осназ. Всяка такава дивизия имала в състава си гаубичен артилерийски полк. Историците предлагат частите на НКВД да не влизат в сметката. Мотивират се с това, че те били елитни дивизии, които имали най-съвременно въоръжение и персонално подбрани хора до последния войник включително. Щом са най-добрите, казват историците, значи да не ги броим. Няма да споря. Но дори ако НКВД не влиза в сметката, и тогава броят на артилерийските полкове в състава на Червената армия още преди германското нахлуване бил надхвърлил 900. Растежът продължавал.