Виктор Суворов
Денят „М“ (75)

5

Сега нека си спомним, че през септември 1939 година Хитлер влязъл във Втората световна война, имайки ШЕСТ танкови дивизии. В по-голямата си част танковете били леки. В цялата германска армия към 31 август 1939 година имало 211 средни танка. Тежки танкове нямало нито на въоръжение в армията, нито в процес на разработка и въпросът за конструирането на тежки танкове в Германия не се поставял. След като подложили това на научен анализ, някои историци стигнали до извода: щом Хитлер е имал шест дивизии леки танкове, значи той се кани да покори целия свят.

През пролетта на 1941 година „неутралният“ Сталин формирал повече танкови дивизии, отколкото били съществували през ВСИЧКИ ВРЕМЕНА ВЪВ ВСИЧКИ СТРАНИ НА СВЕТА, ВЗЕТИ ЗАЕДНО, както по времето на Сталин, така и след него. Съветският съюз през 1941 година бил единствената страна в света, която имала на въоръжение в армията си тежки танкове. И възниква въпрос към историците: щом шест дивизии леки танкове представляват неоспоримо свидетелство за намерение да се започне война и да се завладее целият свят, тогава за какво свидетелства създаването на 61 танкови дивизии за една година и началото на разгръщането на още толкова танкови дивизии?

Никоя страна в света не може да поддържа шейсет танкови дивизии. За сто и повече танкови дивизии да не говорим. Освен танковите дивизии Сталин имал пехотни и моторизирани дивизии на брой над триста. И това количество дивизии никоя страна в света не може да поддържа. Да оставим настрана авиационните и всички останали дивизии. Дори в съкратен вид те не могат да се поддържат, А ги държали не в съкратен вид — те бързо се запълвали с войници и въоръжение. И това означавало само решимост да се воюва. Да се воюва още през 1941 година. Да се воюва още преди всички дивизии да са напълно комплектувани.

Ако се комплектуват напълно, икономиката ще рухне.

Ето защо гениалният Карл фон Клаузевиц смятал, че „поради самото естество на войната е невъзможно да се постигне пълна едновременна готовност на всички сили за незабавното им, едновременно вкарване в действие“.

Ето защо Сталин подготвил мощна армия, но освен нея — и неизчерпаем резерв от дивизии, чието формиране едва било започнало. Да довършиш формирането в процеса на войната е по-лесно, отколкото да формираш нови дивизии, започвайки от нулата.

Хитлер не разполагал с такива възможности. Той хвърлил срещу Сталин 17 танкови дивизии, които не били напълно комплектувани и които нямало с какво да се подсилят. Всички германски танкове на Източния фронт били разпределени между четирите танкови групи. Във всяка група имало от 8 до 15 дивизии, от тях 3–5 танкови, 2–3 моторизирани, останалите пехотни. Към 4 септември 1941 година във втора танкова група на генерал-полковник Х. Гудериан останали 190 годни танка. Танковата група се превърнала в недокомплектувана танкова дивизия, а танковите дивизии в състава й се превърнали фактически в танкови батальони: в 3-та танкова дивизия 41 годни танка, в 4-та — 49, в 17-а — 38, в 18-а — 62. На всичко отгоре катастрофален недостиг на резервни части и гориво за танковете. Всичко това преди започването на есента, преди проливните дъждове и калта, преди прогизването на пътищата и преди началото на руската зима, преди снега, преди студа, за които също било редно да помнят и Хитлер, и генералите му.

Историците до ден-днешен се препират какво е трябвало да направи Хитлер в началото на 1941 година: да хвърли танковата група на Гудериан за обход на Киев или да я насочи право към Москва.

Тези спорове ме учудват: след като в танковата група били останали една четвърт от първоначалното количество танкове, тя е трябвало да бъде хвърлена не срещу Киев и не срещу Москва, а да се изтегли за преформиране и докомплектуване. А вместо нея да се въвеждат в сражението нови танкови дивизии, корпуси и групи.

Но Хитлер не се бил погрижил за това.

А Сталин се бил погрижил. Освен напълно комплектуваните танкови дивизии той имал комплектуваните донякъде дивизии от втората вълна, и от третата вълна, и от четвъртата. След нанасянето на първите удари и обявяването на откритата мобилизация танковите дивизии можело да се комплектуват и при готовност да се хвърлят в сраженията с десетки.

Най-важното е, че Ленинградският и Харковският завод давали толкова танкове, че те напълно биха стигнали (при условие че нападнем ние) и за компенсиране на загубите в съществуващите дивизии, и за докомплектуване на формиращите се; Това давало възможност на Сталин да компенсира загубите във воюващите дивизии и постепенно да вкарва в сраженията нови танкови дивизии, довеждайки количеството им на полесраженията до сто и повече.

Със самоубийственото си нападение, разполагайки само със 17 танкови дивизии, Хитлер не позволил на Сталин да разгърне съветската танкова мощ. Харков бил загубен, Ленинград — блокиран.

Производството на танкове в Горки, Челябинск, Нижни Тагил и Сталинград е импровизация. Но дори и това импровизирано танково производство позволило на Съветския съюз да изкарва танкове в големи количества при по-добро качество и да завърши войната в Берлин.

Ако Сталин бил нанесъл удара пръв, производството на танкове в Съветския съюз можело да стане чудовищно. Тъкмо това се имало предвид, когато през март 1941 година била дадена заповед за формирането на танкова дивизия с номер 112.