Виктор Суворов
Денят „М“ (113)

1

Към биографията на главния маршал на авиацията Голованов може да се прибави биографията на генерал-лейтенант Рафаил Хмелницки (1898–1964). Официалното описание на живота на Хмелницки се публикува под рубриката „герои от гражданската война“. Ето основните моменти: агитатор в Харков, след това секретар на един от членовете на Революционния военен съвет на Първа конна армия, взел участие в потушаването на кронщадския бунт, гражданската война завършил с два ордена „Червено знаме“. По онова време това бил най-високият и единствен орден. Когато прелистваме мемоарите на участници в гражданската война, откриваме наградите от онези години: „да се награди с червени революционни шалвари“ или „да се награди с доресто жребче“, а ордените, както свидетелства маршал С. М. Будьони, се давали на „най-личните измежду героите“. Сталин например за гражданската война имал един орден. Онези, които имали по два ордена, влизали в аналите на историята. Хмелницки е един от тях. След гражданската война Хмелницки става поръченец (тоест изпълняващ особено важни поръчения) към командващия Севернокавказкия военен окръг. После — работа в щаба на Московския военен окръг. По-нататък следват военна академия и длъжностите: командир на полк в 1-ва Московска пролетарска пехотна дивизия, поръченец на народния комисар по военните и морските работи, връщане на командна работа, на същата длъжност — командир на полк в 1-ва Московска пролетарска, после — заместник-командир на тази дивизия, след кратко време командир на тази най-добра дивизия в Червената армия. После — поръченец на наркома на отбраната на СССР. През 1940 година в Червената армия се въвеждат генералските звания. Рафаил Хмелницки получава звание генерал-лейтенант, по онова време — три звезди. През пролетта на 1941 година генерал-лейтенант Хмелницки е назначен за командир на 34-ти пехотен корпус — най-силния от всички пехотни корпуси в Червената армия. През войната — намирал се на разположение на военния съвет на Ленинградския и Северозападния фронт. От 1942 година бил назначен за началник на управление „Снабдяване“ в централния щаб на партизанското движение. Подир това следва длъжността генерал за специални поръчения към заместник-наркома на отбраната и в самия край на войната генерал-лейтенант Хмелницки бил началник на изложбата на образци от трофейното въоръжение. През Втората световна война Хмелницки изобщо не се отличил — влязъл в нея като генерал-лейтенант и я завършил със същото звание.

Биографията е съставена по такъв начин, че след като я прочетем, ще се прозинем и ще прехвърлим страницата: генерал, герой, нищо повече. А аз отдавна изпитвам омраза към адютантите и поръченците. Генерал-лейтенант Хмелницки през цялата си служба постоянно се връщал като омагьосан към длъжността на офицер (после на генерал) за особено важни поръчения. Това постоянство някак неясно ме тревожеше. И още нещо: командирската му кариера е неестествена, първата му командирска длъжност е командир на полк: нито взвод, нито рота, нито батальон не е командвал и изневиделица — на полк. Хем не на обикновен полк. 1-ва Московска пролетарска пехотна дивизия е „придворна“ столично-парадна дивизия: чуждестранни гости, паради, тържества, хвърляне на прах в очите. Службата в „придворните“ дивизии е своеобразна. За всеки офицер е голяма чест да попадне там, после цял живот в досието му в сияещ ореол грее номерът на тази дивизия. Там се служи и леко, и трудно. От една страна, хората са грижливо подбрани, в дивизията няма кльощави, болнави войничета, които не разбират руския език, няма старо износено оръжие, няма проблеми със снабдяването и разквартируването на войските. От друга страна, истинска бойна подготовка също няма. Вместо нея — натегачество или подготовка за следващото натегачество, „балет“, както се изразяват в Червената армия. При Хмелницки от петте му командирски назначения четири са в столично-придворно-балетната дивизия. И не се заседявал дълго. Заемал длъжностите по няколко седмици, а после за дълги години се връщал на длъжността адютант-секретар-поръченец…

Дълго не ми даваше мира биографията на Хмелницки, но не можех да разбера с какво ме тревожи тя. А после ме озари: ами че това е сянка на биографията на Ворошилов!