Виктор Суворов
Денят „М“ (84)

2

Всяко напрягане е краткотрайно. Колкото по-голямо е напрягането, толкова по-бързо губим сили. Нека попитаме най-силния човек на света дълго ли може да държи с изпънати над главата си ръце щанга с тегло 200 кг. Ако не му вярваме, можем лично да опитаме. Давам този пример, за да стане ясно, че едновременното повикване във войската на три възрасти едновременно (никога дотогава не се било случвало такова нещо) и освен това повикването на всички, които не били служили, стоварило върху страната двойно бреме. Първо, икономиката се лишила от всички тези работници, второ, всички те трябвало да бъдат облечени, обути, хранени, поени, гледани, подслонели някъде (опитайте се да подслоните на празно място поне един милион нови войници). Червената армия съвсем наскоро била прескочила бройката един милион и ненадейно станала многомилионна. За новобранците трябват казарми, щабове, стрелбища, полигони, складове, трапезарии и клубове. И още сума неща. Опитайте се да настаните поне една дивизия, наброяваща 13 000 войници. Но най-важното е, че всичките тези дивизии, корпуси и армии трябвало да бъдат въоръжени.

Наборът от 1939 година бил огромен. Още веднъж този трик не можел да бъде повторен. През следващите години можело да има само обикновени набори на хора на една възраст. С въвеждането на закона през есента на 1939 година Сталин създал добра ситуация за лятото на 1941 година: за две години всички повикани в армията ще станат истински войници, освен това ще има още набори през 1940 и 1941 година. Тъкмо тази кадрова армия ще може да започне войната. След влизането във войната всички срокове ще бъдат отменени и всички повикани ще могат да бъдат държани в армията до победата, допълвани и подсилвани от милиони запасняци, които са минали през армията през предишните години, и от млади момчета едновременно със съзряването им.

И не можели Сталин и генералите му да не разбират, че през есента на 1941 година небивалият набор от 1939 година ще трябва да бъде пуснат да си ходи по домовете. Според закона от 01.09.1939 година срокът на редовната военна служба за най-масовите категории военнослужещи — за редниците и младшите командири от сухопътните войски — бил две години. Следователно масовият набор от 1939 година подсилвал армията в продължение на две години, но през есента тази сила щяла да се превърне в рязко отслабване. Наборът от 1939 година ще си свърши работата като пусната от бента вода и ще го смени обикновен набор. Да задържаш отслужилите в армията не бива: ще падне дисциплината. Само войната позволява да държиш в армията милиони вече отслужили и да изискваш от тях подчинение. И ако Червената армия не влезе във война до есента на 1941 година, наборът от 1939 година ще отиде нахалост, за неговата издръжка ще бъдат похарчени средства, а след това войниците ще се разотидат по домовете си. Да ги събереш отново на едно място няма да може без голяма врява и масово недоумение. Следователно още докато провеждал масовия набор през есента на 1939 година, Сталин е установявал за себе си максималния възможен срок за влизане във войната — лятото на 1941 година. Ако Сталин е планирал нападението за 1942 година, щял е да проведе масовия набор през 1940 година.

Целия натрупан дългогодишен запас от новобранци Сталин използвал наведнъж и докрай. И това има само едно обяснение: преди 1 септември 1939 година Сталин е взел решение да воюва и е установил сроковете за влизане във войната — до 1 септември 1941 година.

Законът бил приет на 1 септември, но извънредната сесия за приемане на закона Сталин заповядал да насрочат през август тъкмо в момента, когато в Кремъл стискал ръката на Рибентроп и вдигал тост за здравето на Адолф Хитлер.