Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

4

Възниква въпросът за изтребителите за прикриване. Бомбардировачът по време на бой, особено близкият бомбардировач, действащ над бойното поле и в близкия тил на противника, трябва да е прикрит от изтребители.

Ако едновременно със Су-2 е било поръчано съответно количество изтребители за прикриване, Су-2 е щял да бъде използван във всякакви ситуации, например за нанасяне на контраудари по нападналия Съветския съюз агресор. Но изтребители в такива количества не били поръчани, затова имало само една възможност да се използват Су-2 във войната — първи да нападнем противника и да неутрализираме авиацията му. Без това беззащитните Су-2 са неприложими. Ето защо решението да се произведат най-малко СТО ХИЛЯДИ леки бомбардировача Су-2 било равносилно на решение ДА СЕ ЗАПОЧНЕ ВОЙНАТА С ВНЕЗАПЕН УДАР ПО ЛЕТИЩАТА НА ПРОТИВНИКА.

Още в началото на 1941 година Сталин бил подготвил всичко необходимо за нанасяне на внезапен удар, за смазване на германската авиация на летищата. За такива действия Сталин притежавал значително количествено и качествено превъзходство. Сталин разполагал с уникалния брониран щурмовак Ил-2. Става дума не за бронирани плоскости, които се прикрепят към рамата на самолета, а за изцяло брониран корпус. Това бил единственият в историята брониран самолет, същински летящ танк. Освен броневата защита, уникалната за самолет издръжливост и великолепните летателни характеристики Ил-2 имал свръхмощно въоръжение: автоматични оръдия, бомби, реактивни снаряди РС-82 и РС-132. Комунистите са съгласни, че Ил-2 е великолепен, но заявяват, че тогава те били едва 249. Наистина е така. Но Хитлер нямал нито един подобен самолет. И в цял свят нямало нищо подобно. Сталин има „едва“ 249 Ил-2, но съветската промишленост е готова да ги произвежда във ВСЯКАКВИ количества. Дори след загубването през втората половина на 1941 година на по-голямата част от авиационните и моторните заводи Ил-2 все едно се произвеждал в най-големи серии. Той не остарял до края на войната и влязъл в историята като най-масовия боен самолет на всички времена.

За удар по летищата Сталин имал пикиращия бомбардировач Пе-2. Хитлер имал добри самолети, но Пе-2 превъзхождал всеки от тях по основните характеристики, например скоростта на Пе-2 била с 30 км/час по-висока, отколкото на най-добрия германски бомбардировач Ю-88, и със 100 км/час по-висока, отколкото на Хе-111. И отново комунистическата пропаганда заявява, че Сталин разполагал само с 460 Пе-2. Това е вярно, както и че бройката наистина е много малка. Но все пак тя е по-голяма от бройката на всички Ю-88 на съветско-германския фронт на 22 юни 1941 година.

За удари по летищата Хитлер имал Ю-87 — това е символът на блицкрига. Съветският аналог е Су-2. Той е създаден по-късно и затова по всички характеристики превъзхождал Ю-87, преди всичко по скорост и огнева мощ, освен това имал бронева защита, макар и не такава като Ил-2. Хитлер на Източния фронт на 22 юни имал 290 Ю-87, Сталин — 249 Ил-2 и над 800 Су-2, Освен това съветските изтребители от всички типове, от И-15 до МиГ-3, били въоръжени с реактивни снаряди за участие в първите удари по заспалите летища… За пръв удар били подходящи и онези самолети, които комунистите наричат остарели. Например изтребителят И-16 по огнева мощ два-три пъти превъзхождал всеки изтребител на противника и бил брониран. Той имал превъзходна маневреност, а при удар по летища рекордна скорост не се иска. Броят само на И-16 на съветските западни крайгранични летища бил по-голям, отколкото на всички германски самолети от всички видове, взети заедно.

Веднага след нанасянето на първия удар съветската авиационна промишленост трябвало да започне масовото производство на Су-2. Сталин си бил наумил да построи в буквалния смисъл на думата толкова леки бомбардировачи, колкото дребни, но пъргави ездачи имало в ордите на Чингис хан.

До началото на 1941 година съветските конструктори били създали цяло съзвездие от прекрасни самолети, но Сталин обичал Су-2.

През 1940-а, през първата половина на 1941 година се извършва незабележима, но интензивна подготовка за масово производство. За авиационните заводи, които се готвят да произвеждат Су-2, работниците се осигуряват от военните окръжия като войници за фронта (Л. Кузьмина, с. 66). А първите тринайсет полка овладяват самолета. Пилотите се осигуряват от гражданската авиация и от аероклубовете. Генерал-лейтенант от авиацията Анатолий Пушкин (по онова време майор, командир на 52-ри авиационен полк): „На Су-2 хубавото му беше и това, че не му трябваха летища. Той излиташе и кацаше на всяка равна поляна.“

Маршалът от авиацията Иван Пстиго: „През есента на 1940 година в Бесарабия край Котовск се сформира нашият 211-и близкобомбардировъчен авиационен полк, въоръжен със самолети Су-2… Самолетът правеше силно впечатление. Бомбардировач, а прилича на изтребител — малък, компактен, красив.“ В този откъс трябва да се обърне внимание на времето и мястото на сформирането на полка: това е срещу Румъния. Нашият крилат чакал се готви да прегризе гърлото на по-слаб от него.

Ето още един полк в същия район. Разказва Героят на Съветския съюз полковник Г. Ф. Сивков: „Към края на 1940 година приключи сформирането на 210-и близкобомбардировъчен полк.“ Полковникът пояснява откъде е взет авиаторският състав: „летците дойдоха от гражданския въздушен флот“ (Готовность номер один, с. 42). Тайната мобилизация била закачила и гражданската авиация.