Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День „М“, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Денят „М“

Книга втора от трилогията „Ледоразбивачът“

Второ издание

Превод: Борис Мисирков

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 19

Издателство Факел експрес, 2002 г.

ISBN: 954-9772-18-7

История

  1. — Добавяне

3

Максимално задоволил Сталиновите изисквания авиоконструкторът Павел Осипович Сухой. Той станал победителят в конкурса. През август 1938 година „Иванов“ на Сухой под марката ББ-1 (близък бомбардировач първи) бил пуснат в производство в два завода едновременно. След това започнали да го произвеждат в трети, строял се гигантски четвърти завод, а освен това заводите, които произвеждали други типове самолети, били готови да се превключат при първо нареждане на производството на „Иванов“. През септември 1939 година групата на Сухой за поощрение била обособена в самостоятелно конструкторско бюро. През 1940 година, след като била въведена нова система за индексиране, „Иванов“ на Сухой в чест на създателя си получил наименованието Су-2. Това бил първият сериен самолет на един от най-големите авиационни конструктори на двайсетия век. До 22 юни със самолети Су-2 били напълно комплектувани 13 авиационни полка, във всеки по 64 самолета.

Су-2, както и „Ивановите“ на другите конструктори, бил многоцелеви: лек бомбардировач, тактически разузнавач щурмовак. Конструкцията му била пределно проста и рационална. Су-2 ставал за масово производство повече от всеки друг самолет в света. Той носел 400–600 кг бомби, 5 картечници ШКАС с рекордна за онова време скорострелност и до десет реактивни снаряда с калибър 82 или 132 мм. Скорост 375 км/час след излитане, 460 — на по-големи височини. Управлението на Су-2 било двойно — и за летеца, и за седналия зад него щурман картечар. Затова не трябвало да се произвежда учебен вариант на самолета: всеки боен Су-2 можел да бъде учебен, а всеки учебен — боен. Това опростявало масовата подготовка на летци. Су-2 бил достъпен за летец с всякаква квалификация: за граждански пилот от ГВФ и за момиченце от авиационен клуб. От летците не се изисквало нито да владеят висшия пилотаж, нито да умеят да летят нощем, нито умение да се ориентират добре на местността и в пространството. Предстояла им лека работа: излитаме на разсъмване, присъединяваме се към мощна група, летим по права линия, наближаваме целта…