Виктор Суворов
Денят „М“ (67)

4

В цялата тази история ме заинтересува една друга, на пръв поглед съвсем дребна подробност. Съветските дивизии и корпуси масово били разгърнати през септември 1939 година. За рожден ден на полка, дивизията, корпуса в Червената армия се смята денят, когато им се връчва бойното знаме. Но знаме не може да се връчи на фантом. Това е като с бойните кораби: в тяхната история се вписва денят, когато за пръв път е бил издигнат военноморският флаг. Но за да вдигнеш флага, първо трябва да построиш кораба. А строителството започва от залагането на кила му, а още по-точно — от проекта. Така е и с дивизията: преди да й се връчи бойното знаме, тя трябва да бъде формирана, а формирането започва с назначаването на командира. Заинтересува ме не моментът на връчването на бойното знаме, а моментът, когато в дивизията се е появил най-първият човек — командирът, на когото е заповядано да направи от нищо дивизия.

Дивизиите по онова време никнели гъсто, неудържимо и бързо като бамбукови филизи след проливен тропически дъжд. От всички дивизии, за които се знае, че са сформирани през септември 1939 година, избрах онази с най-голям номер — 186-а — и започнах да търся деня на първото й споменаване в документите, деня, когато дивизията още не е съществувала, но командирът е бил назначен, бил е получил полупразната запечатана с червен восък торба с етикет „186 пд“ и заповед за формиране.

Командир на 186-а пехотна дивизия бил полковник (от 4 юни 1940 година — генерал-майор) Н. И. Бирюков. Оставаше да намеря датата, когато той е бил назначен за командир. За издирването на тази дата изразходвах три години. Не съм си губил времето, търсех едно, а намирах много други неща. Също интересни.

Най-сетне открих и онова, което търсех: заповедта за формирането на 186-а стрелкова дивизия и назначаването на командира е била подписана на 19 август 1939 година.

През тази нощ не заспах до разсъмване — пях песни, гледах небето, декламирах си стари стихотворения. Това беше радостта на самотния алпинист, изкатерил се до връх, „на който никой не е стъпвал“. Може би моите находки на никого не са нужни, може би хората няма да ме разберат, но лично за себе си бях направил, макар и малко, но все пак откритие.