Виктор Суворов
Денят „М“ (35)

4

А с генералски ботуши вече скърцат и не само отговорни партийни работници от районен или областен мащаб. С генералски ботуши заскърцали и самите членове на Политбюро. Съществува една великолепна снимка: на 29 септември 1939 година Хрушчов с генералска униформа, но без отличителни знаци, на „освободените“ полски територии откъм източния бряг на река Сан гледа отсрещния, „освободен“ от Хитлер. Около Хрушчов сервилни комисари. Длъжността на Хрушчов е член на военния съвет на Украинския фронт. На него именно се подчинявали групите със специално предназначение. Фронтът се командвал от М. Тюленев. В задълженията на Хрушчов влизало да контролира Тюленев, да ръководи по-долустоящите комисари и да насажда щастливия живот на „освободената“ земя. А към германския бряг Хрушчов гледа весело и без страх. Армейски генерал Тюленев си спомня какво е казал Хрушчов в този исторически момент. А той изрекъл прости и разбираеми думи: „Нашата армия е армия освободителка и с това трябва да е пропито съзнанието на всеки наш боец и командир, от това трябва да се диктува нейното поведение на полска територия. А колкото до германците… — Никита Сергеевич се позасмял, — няма да им диктуваме тяхната линия на поведение. Ако благоразумието им не надделее, нека се сърдят на себе си!…“ (Через три войны, с. 132). Това е било публикувано приживе на Хрушчов, още докато той беше на власт, не е опровергано от Хрушчов и Хрушчовата цензура не го е спирала. Как се е държала на полска територия армията освободителка и от какво се е ръководела, ни говорят многобройните масови гробове на полски офицери. Това се извършвало по заповед на комунистическата партия — „основната ръководеща и насочваща сила“, обута с офицерски ботуши. И далеч не за отбрана говори веселият Хрушчов на новата съветско-германска граница, а за бъдното възмездие за фашизма: нека вършат престъпления, а съдиите ще бъдем ние… В думите му няма нищо оригинално. Това е стопроцентов марксизъм-ленинизъм-троцкизъм-сталинизъм. Маркс дори няма да го цитирам: цялата му кореспонденция с Енгелс е просмукана от една идея: нека те вършат престъпления, колкото повече са престъпленията, толкова по-добре. И Ленин подхванал тъкмо тази тема: „Нека зверства буржоазията… Колкото повече са зверствата и ожесточеността от нейна страна, толкова по-близък е денят на победоносната пролетарска революция“ („Правда“, 22 август 1918 г.). Тази марксистко-ленинска мисъл непрекъснато повтарял Троцки вече по адрес не на всички врагове изобщо, а конкретно на германския фашизъм: „СЪВЕТСКИТЕ СЪЕДИНЕНИ ЕВРОПЕЙСКИ ЩАТИ е единствено правилният лозунг, сочещ изхода от европейската раздробеност, която заплашва не само Германия, а и цяла Европа с пълен стопански и културен упадък… Колкото повече фашистите имат в очите на социалдемократическите работници, изобщо на трудовите маси вид на настъпваща страна, а ние — на отбраняваща се, толкова по-големи ще са шансовете ни…“ (Бюллетень оппозиции, кн. 17–18, ноември — декември 1930, с. 53). Мисълта е ясна: ако Европа не бъде направена единна и съветска, чакат я бедност и израждане, но нека фашистите настъпят първи… Това е казано преди идването на Хитлер на власт и е казано именно за германския фашизъм. Троцки имал разногласия със Сталин и неговите придворни, но само относно подробностите. Централната роля на Ледоразбивача на революцията тук е изразена също толкова отчетливо, както при Ленин, както при Сталин.

Комунистическата партия не случайно била подкована с ботуши през август 1939-а и след месец на бреговете на река Сан не се канела да ги събува. През септември 1939 година Хрушчов казал онова, което преди него били казвали основоположниците. Разликата е в това, че Хрушчов го казал не в кабинета си, а на германската граница.