Виктор Суворов
Денят „М“ (119)

2

Жуков значи настъпление. На фронта това се знаело от всеки. Появата на Жуков означавала не просто настъпление, а настъпление внезапно, решително и съкрушително. Ето защо се вземали мерки, за да се скрие присъствието на Жуков в даден момент на даден участък от фронта. Жуков се появявал без отличителни знаци, за присъствието му се забранявало да се говори, в шифрограмите не се споменавало името му, само неговият псевдоним.

Тези правила се разпростирали и върху други маршали и генерали, но все пак Сталин криел Жуков особено старателно.

Или пък натрапчиво го демонстрирал. През октомври 1941 година настъпил критичен за Съветския съюз момент. Германските войски били стигнали до Москва. Москва се отбранявала от Западния фронт, чието командване Жуков приел на 13 октомври. Главният редактор на „Красная звезда“ Д. Ортенберг (служил с Жуков край Халхин Гол) изпратил в щаба на Западния фронт фотокореспондент със заповед да направи снимка: Жуков над картата на сражението. Жуков изгонил кореспондента от щаба, не му било до снимки. Но след няколко дена кореспондентът се върнал в щаба на Западния фронт със същата заповед, но този път заповедта била дадена лично от Сталин. Снимката се появила на страниците на вестниците: цялата армия, цялата страна, цял свят трябвало да знаят, че Москва няма да се предаде — отбраната на Москва е възложена на Жуков. То се знае, Жуков не само се отбранявал, а и преминал в решително настъпление, което било пълна изненада за германското командване.

Друг пример. През пролетта на 1945 година 1-ви Белоруски фронт под командването на Жуков се готви за Берлинската операция. На 13 април в Москва Сталин уж неволно съобщава на Хариман, че германците по обясними причини очакват удар към Берлин, а ние ще ги излъжем, главният удар не е към Берлин, а към Дрезден. На разочарованите съветски войници и офицери край самите стени на Берлин също било съобщено, че ударът ще се нанесе в друго направление. И за да бъдат разпръснати съмненията, обявява се заповед, че командването на фронта е поето от армейски генерал В. Д. Соколовски, а маршалът на Съветския съюз Г. К. Жуков е заминал за другото направление… Естествено, Жуков не бил заминавал и не бил предавал командването на фронта на Соколовски, просто преди началото на настъплението не е зле да позволиш на противника да се поотпусне и да въздъхне с облекчение.

Принципът е ясен: когато се страхува за здравината на отбраната си, Сталин демонстрира Жуков, когато готви удар, крие Жуков.

През юни 1941 година Г. К. Жуков като началник на Генералния щаб трябвало да остане в Москва. Но на 21 юни на заседание на Политбюро било прието решение на румънската граница тайно да бъде разгърнат Южният фронт (под командването на армейски генерал И. В. Тюленев), а Жуков да бъде изпратен в Тернопол да координира действията на Южния и Югозападния фронт.

Решението да изпрати Жуков в Тернопол Сталин взел не във връзка със заплахата от германско нападение: Сталин не очаквал такъв обрат.

Ако Сталин се е страхувал за отбраната си, не било редно да прави тайна от полета на Жуков до Тернопол. А можело дори да се помести на първите страници снимка: Жуков с куфар отива към самолета.

Но полетът на Жуков бил абсолютна държавна тайна. Така станало, че Жуков тръгнал за Тернопол на 22 юни (излетял в 13.40), тоест вече след започването на германското нахлуване. Но решението било прието предния ден. По-точно казано, решението било прието през май, а го утвърдили на 21 юни. Като извънредно поверително.

За степента на поверителността свидетелства такъв факт: на 19 юли генерал-полковник Ф. Халдер записва в служебния си дневник своите съмнения в съществуването на Южния фронт. „Ако тук действително е била създадена нова голяма ръководна инстанция, непременно щяхме да знаем името на нейния ръководител…“ Халдер освен това изказва съмнения в съществуването на 9-а и 18-а армия, които влизали в състава на Южния фронт. Не се съмнява само в присъствието в този район на 2-ра армия (която нито преди, нито по време, нито след Втората световна война не се е появявала в европейската част на СССР, а постоянно се е намирала в Далечния изток).

Щом вече по време на войната, близо месец след започването й, германското разузнаване не е било в състояние да установи съществуването на Южния фронт, още по-малко то е могло да знае за мисията на Жуков, който на 21 юни получил задача да координира действията на Южния и Югозападния фронт.

Сталин умеел да пази тайни. През 1940 година Хитлер разбрал, че над нефтените находища е надвиснала съветска заплаха, но не разбирал цялата сериозност на положението, тъй като германското разузнаване не можало да установи не само тайното прехвърляне на Втория стратегически ешелон на Червената армия към границите (в състава на който освен другите била 19-а армия на Конев с 34-ти корпус на Хмелницки), но дори и самото съществуване на Втория стратегически ешелон. Германското разузнаване нищо не знаело за Третия стратегически ешелон и дори за съществуването на целия Южен фронт в състава на Първия стратегически ешелон. Ето защо аз твърдя: ударът на Южния фронт по Румъния представлявал за Германия смъртна заплаха, защото бил подготвен като напълно внезапен, защото за отблъскването му Румъния нямала сили и било невъзможно да се прехвърлят такива там, преди съветските войски да са подпалили нефтените кладенци.