Виктор Суворов
Денят „М“ (128)

1

На 22 юни 1941 година преди разсъмване по граничния мост в Брест от съветския бряг към германския кротко минала композиция, натоварена с жито, а след няколко минути откъм германския бряг загърмели артилерийските батареи и тръгнали танковете на Гудериан. Казват ни: станало е така, защото Сталин бил повярвал на Хитлер. И повтарят десетилетия наред: Сталин повярвал на Хитлер. И сочат факти. Ние вярваме. Вярата ни трудно може да бъде разклатена, тя се гради върху знанието на това, което се случило на 22 юни.

В светлината на нашите знания действията на Сталин изглеждат като глупост, действията на Хитлер като коварство.

Но нека проявим обективност. За целта трябва за миг да се абстрахираме от знанията си за следващите събития. Трябва да си представим, че се намираме в 1939 година, в 1940-а, в първата половина на 1941-ва, и да погледнем събитията с очите на хората от онова време. А по онова време известните ни факти се възприемали по съвсем друг начин, защото никой не можел да знае докъде ще доведе съветско-фашисткият сговор, с какво ще завърши всичко това. Интересно е да се разглеждат политическите карикатури от ония дни. Карикатуристите рисували Сталин и Хитлер в прегръдка: Хитлер, прегръщайки Сталин, допира нож в гърба му, Сталин, прегръщайки Хитлер, прави същото. Или — Сталин и Хитлер прегърнати, всеки с едната си ръка прегръща партньора, а с другата — свободната — измъква пистолет. После ситуацията се променила, Хитлер затънал във войната срещу Запада, променили се и политическите карикатури: на Хитлер и двете ръце са заети, а на Сталин и двете са му свободни и той посяга към брадва… Или — германският орел се бие с британския лъв, зад тях голям мечок със сталински мустаци преценява как върви сбиването.

Ако си представим, че се намираме в онова време, действията на Сталин не са чак толкова глупашки Сталин давал жито на Хитлер. Така е. Но и ние не жалим сиренцето за капана за мишки. Щедростта е продиктувана не от грижа за щастливия живот на мишките, а от други съображения. Сталин изпращал на Хитлер приятелски успокояващи послания… Но и колачът успокояващо милва бика по врата, преди да му забие ножа. Германският бик набучил колача на рогата си, но от това не произтича, че гальовните движения на колача са били продиктувани само от наивност и доброта. Просто бикът за миг изпреварил колача.