Александър Белов
Предан враг (9)

9.

Рано-рано сутринта страшно ядосаният Каверин влезе в ресторантчето, за да се срещне с крадците. За разлика от Белов той много добре знаеше кой бе организирал вчерашното покушение. Беше му ясно и още нещо: Лука бе допуснал грешка — ако той премахнеше Белов, щеше да види неговите транзитни канали колкото ушите си! В този бизнес твърде много неща бяха свързани лично с Белов и с неговата смърт добре отработената схема щеше да рухне като картонена къщичка.

През цялата нощ Каверин се бе опитвал да се свърже със „синия“, за да му обясни всичко това, но мобилният телефон на Лука не отговаряше. И той разбра, че с него просто не искаха да разговарят, защото на крадеца изобщо не му пукаше за мнението му. А цялата тази ситуация, свързана с очевидно глупавите действия на Лука и демонстративното му пренебрежение към самия него — към Володя Каверин, направо го изкараха от кожата.

Той връхлетя в ресторантчето през служебния вход, тъй като оттам му беше по-близо. Притича по коридора покрай склада, стигна до вратата, която водеше към залата, и се натъкна на сервитьора, който носеше голяма чиния с печена патица.

— За кого е това? За Лука ли е? — спря го Каверин и грабна подноса от ръцете му. — Аз ще му го занеса!

Той разтегли устни в любезна усмивка, влезе в залата и се отправи към дъното й, където беше камината. Планът му беше прост като бобена чорба — да изясни отношенията си с Лука и на всяка цена да го убеди да остави Белов на мира. Каверин имаше всички основания да смята, че Веденски все пак ще успее да притисне както трябва заинатилия се Белов.

Той се закова до масата с подноса в ръка. Но сметката му явно излезе крива, защото Лука и Руслан стояха до прозореца и оживено си шепнеха нещо. Те изобщо не обърнаха внимание на Каверин. Той почака още малко и ядосано тръсна подноса с патицата на масата.

— Володя, виждам, че си развълнуван от нещо, така ли е? — обърна се най-сетне към него Лука. — Ами, тогава иди да се поразходиш, проветри си главата и едва след това, ако искаш, ще си побъбрим?

— Какво говориш, Лука, какво говориш? — възрази Каверин, без дори да се опитва да скрие възмущението, което го задушаваше. — Аз съм спокоен като смок, спокоен съм като ледена висулка! Малко се притеснявам само от едно…

Той седна, наведе се през масата към застаналия насреща му Лука и гневно прошепна:

— След като работим заедно, за какъв дявол не ме уведомяваш за решенията си? Защо ти трябваше да стреляш по Белов? Кажи защо? С кого ще работим, ако него го няма?

Лука продължи невъзмутимо да пуфти с лулата си и направи крачка към Каверин.

— Разбрах те — кимна, но изведнъж го сграбчи за шията и завря лицето му в чинията с патицата. — Само да посмееш още веднъж да ми кажеш нещо подобно и ще ти изтръгна сърцето! — процеди през стиснати зъби. — На мен звездичките са ми пришити направо върху кожата на раменете, разбра ли ме? Никой не може да се държи така с мен.

Крадецът пусна Каверин и той се изправи, плюейки полепналата по устата му перушина от патицата. Да, разговорът не се получи… „Ах, ти, гадино пандизчийска, ще ме запомниш ти мене!“ — отмъстително си помисли ченгето.

— А пък щом Белия е отказал, ние ще работим с ей този… — усмихна се Лука на някого в другия край на залата.

Каверин извърна глава по посока на погледа му. До бар плота стоеше Космос. Той изпи дежурната си чаша водка и тръгна към него.

— Ама, че нещастие, честна дума! — кимна съчувствено и стисна ръката на Космос Руслан. — Навсякъде е пълно с подлеци, нали? Знае ли се кой е поръчал стрелбата?

— Ще я разберем тая работа — измърмори Космос и се настани край масата. Очевидно не се чувстваше в свои води. — Сега какво искате от мен? Саша отказа, а пък аз не мога да решавам сам такива въпроси.

— Е, първо, той може още да не се е отказал. Нека аз да си поприказвам малко с него, организирай ни една среща. И второ, ти можеш да свършиш всичко сам, само че не искаш. Или се страхуваш, или Белия те притиска — не знам кое от двете е вярно. Но много добре знам, че ако човек не започне да решава въпросите сам, той винаги ще си остане „момче за всичко“… Разбираш ли ме?

Космос не отговори.

— Нека ти го кажа така: лично на мен ми е все едно с кого ще работя — продължи Лука, всмуквайки от лулата си. — За мен няма значение дали това ще си ти, или ще е Белов. Стига само каналът да работи и да текат пари… а пък князете да живеят щастливо в планините — усмихна се Руслан.

— Ами, ако аз се съглася, какво ще стане с Белия — с неуместна усмивка се поинтересува Космос.

— Ще решим… — Лука замислено почеса с мундщука на лулата ужасния белег върху шията си. — Върви, Космосе, и хубавичко си помисли за всичко — протегна ръка през масата той, давайки да се разбере, че разговорът е приключен.

Космос кимна и стана. Гледайки подире му, Лука едва забележимо се подсмихна.

— Няма страшно, ще минем и без Белов, този ще се съгласи. С него ще ни бъде по-лесно, нали така? — мрачно погледна към Каверин крадецът. — А Белов спешно трябва да бъде направен на пържоли!

— Че къде ще го намериш сега? — изсумтя ченгето. — Тези неща, Лука, трябва да се правят отведнъж.

— Вчера не се получи добре, нямахме късмет… — кимна в знак на съгласие Руслан.

— Нищо, де, Володя ще се справи с тази работа — успокои го Лука. — Ще подфирчи ченгесарските си приятелчета и ще му разкатае фамилията. Нали така, Володя?

„Синия“ хвърли тежък поглед на Каверин. Без да му отговаря, ченгето извади от джоба мобилния си телефон. „Добре, де, защо пък не? Както и да го въртим, Белов на всяка цена трябва да бъде намерен…“ — помисли си и набра заветния номер.

— Ало! Полковник Ричаков… Рич, ти ли си? Здрасти! Не ме позна, значи ще бъдеш богат! Не, бе, каква ти работа? Звъня ти просто ей така, трябва да намеря един човек…

След като получи от отдавна и грижливо отглеждания милиционер с висок чин уверения в това, че Белов непременно ще бъде намерен, Каверин стана.

— Къде се накани да ходиш, Володенка? — недоверчиво присви очи Лука.

— Никъде… просто трябва да свърша една работа… — виновно се усмихна Каверин.

— Тъй, тъй… — поклати глава крадецът и добави далеч по-строго: — След един час да си тук, ще имаме нужда от теб.

Каверин не излъга, той наистина трябваше да свърши една спешна работа. Ченгето се отдалечи от ресторантчето, извади отново мобилния си телефон и набра още един заветен номер.

— Ало, аз съм Володя. Да… Може ли да се обади Игор Леонидович? Тогава ще ви помоля спешно да му предадете, че Лука иска да намеря Белов. А ако го намеря, той ще го очисти… Какво да правя?