Александър Белов
Предан враг (28)

28.

Докато Белия пътуваше към дома на своя приятел, Каверин и Петрович бързаха за самолета.

Те влязоха в района на летището през служебния вход, защото така можеха да стигнат по-бързо до сградата, и сега крачеха по пустата тераса, която обикаляше около цялото здание. Пръв вървеше мрачният Каверин, а след него ситнеше неизменният му помощник, понесъл две пътни чанти.

Зад стъклената стена се разнесе съобщение:

— Внимание. Продължава регистрацията на пътниците и багажа за полет 4519 по направление Москва-Баку…

— Имаш ли аналгин? — попита Каверин.

— Ъ-ъ… — поклати глава със съчувствие Петрович.

Каверин се смръщи и лекичко потърка слепоочията си. Бинтованата му глава страшно го болеше, а освен това Володя току залиташе. Изглежда, вчера Белов все пак бе успял да му докара някакво леко сътресение на мозъка.

Но много повече от главоболието го измъчваше омразата към Саша, която търсеше изход, но не можеше го да намери. Тя бушуваше в гърдите му, мътеше разума му и се опитваше да избие навън. Но той първо трябваше да премине през целия маршрут, да сложи ръка на всички връзки и контакти на Белов и едва тогава да…

— Само да прекараме стоката и ще го накълцам на парчета — обеща неизвестно на кого Каверин през стиснатите си зъби. — И цялото му семейство ще изтрепя до крак…

Стигнаха до вратата. Той дръпна дръжката към себе си и в същия миг от другата страна на вратата някакъв младеж връхлетя върху него. Най-безцеремонно го отблъсна встрани и той доста силно удари рамото си.

— Ей, какво ти става, тясно ли ти е тука? — подхвърли Петрович на младежа.

— Я върви на майната си, скапаняк! — равнодушно отвърна той, без да поглежда настрани. Младежът вонеше на алкохол.

Каверин се закова на място като вцепенен. Внезапно осъзна кой щеше да му плати за вчерашните номера на Белов.

— Володя, има ли ти нещо? — попита Петрович.

— Върви, върви, аз ей сега ще дойда… — измъчено се усмихна той, пъхна ръка в джоба на палтото си и напипа там ножа, който винаги носеше.

Изчака, докато приятелят му се скри зад завоя, и се обърна назад. Младежът, който нагло го беше обидил, пушеше навън, облегнат на перилата. Володя излезе на терасата и затвори вратата. След няколко секунди отново влезе в сградата на летището. Сетне затвори още по-грижливо двете крила на вратата зад себе си и препречи изхода, като премести пред него една кофа за смет. След това бавно се огледа — беше напълно спокоен, а на устните му играеше умиротворена усмивка. Щом се увери, че всичко е тихо и мирно, той се отправи към гишето за регистрация.

А на терасата с рана от нож в черния дроб остана да лежи същият онзи млад хулиган, който се превърна в нещастен жертвен агнец.