Александър Белов
Предан враг (52)

52.

Все пак дрогата замая главата на Белов. Обвитият му в мътна пелена мозък придоби осезаемост, сякаш беше ръка или крак. Нещо повече, той започна физически да усеща как в главата му се движат, избуяват и след това се разтварят отделни мисли. И макар те да не бяха много, това ново изумително усещане беше възхитително.

Той се усмихна блажено, приближи се до Космос, който се бе отпуснал в креслото, и го помоли:

— Косе, ще ми дадеш ли още малко?

— Саня, не разчитай, че това ще ти помогне — апатично възрази той. — Само ще ти стане по-зле, това поне го знам!

— Дай ми ти казах! — Саша седна с лице към облегалката на стола и се надвеси над масата.

С идиотска усмивка на лицето започна настоятелно да удря по плота й. Космос се засмя, извади от горния си джоб пакетчето с прах и му го подхвърли:

— Добре, де, прави каквото искаш…

Изведнъж вратата се отвори. В кабинета стремително се втурна развълнуваната Оля с видеокамера в ръка, а след нея влезе и мрачният Макс.

— Саша, къде е Витя? — извика тя още от прага.

— За какъв Витя говориш? — избухна Белия и се разкрещя: — Затваряй си устата веднага!

— Я не ми крещи! — злобно и презрително отсече тя, повишавайки още повече тон. — Кретен скапан!

Саша пребледня и скочи срещу нея. Столът под него излетя с трясък към стената.

— Как смееш?! — задъха се от ярост той и се разкрещя, сочейки към вратата: — Млъквай! Марш навън! Вън! Казах — марш навън!

Белия крещеше, пръскаше слюнки, облещил срещу жена си обезумелите си от ярост очи. Гледката беше толкова отвратителна, че на Оля й се прииска да потъне вдън земя. Но въпреки това тя стисна зъби и с всичка сила фрасна с юмрук гнусната му мутра.

Той изрева и се метна към нея. Макс успя да му препречи пътя, ала Космос се нахвърли върху охранителя. Белия измъкна от колана си своя глок…

— Саша, чуй ме! — успя да каже Макс, но той се вкопчи в гърлото му с желязната си ръка.

— Ти! Боклук такъв! Погледни ме в очите! — крещеше с ужасяващо разкривена уста. — Я ме погледни в очите! На кого вдигаш ръка?! Гадина!

— Саша, махни желязото, ще ти обясня всичко… — хъркаше охранителят. — Аз нямам нищо общо с това…

В стаята връхлетя Шмит, който беше чул врявата. Той сграбчи ръката на Белов и вдигна пистолета във въздуха.

И в този момент Оля избухна:

— Ей, мъже, мамка ви! Вие мъже ли сте или какво?!

Неистовият й вопъл малко поохлади страстите им. Те замряха по местата си и се обърнаха като по команда към нея. Очите й пламтяха от гняв, тя искаше да каже още нещо, но само потръпна и въздъхна. Остави камерата на масата, рязко се обърна и избяга от кабинета.

Белов продължи да стои няколко секунди като закован, сетне свали пистолета, сведе глава и погледна объркан след Олга.

Макс успя да се възползва от настъпилата пауза и набързо обясни какво е открила Оля.

— Покажи ми го… — нареди недоверчиво Белия.

Те нагласиха миниатюрния монитор, включиха камерата и я сложиха на масата. Саша, Космос и Макс се скупчиха край нея. Зад тях изпъваше шия Шмит, който се опитваше да види екрана през раменете им.

— Виждате ли датата? Днес, в единайсет и трийсет — коментираше записа Макс. — След снимките той закарал Олга в поликлиниката, а после тръгнал за срещата с Аслан.

Изображението на камерата на няколко пъти се преобърна, като показваше ту небето, ту земята. Обикновено ставаше така, когато предаваха от ръка на ръка неизключена камера. След това на екрана се появиха нечии крака и гумената глава, която някой държеше за косите.

— Ето, виждате ли? Той е забравил да изключи камерата — обясни Макс.

Картината се позадържа на едно място и се видя как някой сложи камерата, която продължаваше да работи, на полицата пред задното стъкло в колата. Чуваше се откъслечен разговор:

— Валера, ще обядваш ли? — попита нечий мъжки глас.

— А какво има за ядене? — разнесе се познатият до болка глас на приятеля им.

— Риба, както винаги…

На екрана се появиха линии, защото Макс беше започнал да превърта записа напред.

— Ей сега… — измърмори той.

На преден план върху задната седалка се виждаше сакът на Фил, от който стърчеше носът на главата. В колата нямаше никого. Изведнъж вратата на автомобила се отвори и в кадър се появиха нечии ръце. Те бръкнаха в сака на Фил и измъкнаха оттам гумената глава.

— Аха, ей сега… Ето — избоботи Макс.

Ръцете на неизвестния човек обърнаха главата с врата нагоре и внимателно сложиха в кухината омотан в жици продълговат предмет, а сетне завинтиха нещо отгоре му.

— Пластичен взрив с дистанционен детонатор — тихо обясни Макс. — Ето как той нагласява устройството и край — всичко е готово. Сега му остава само да натисне копчето…

Ръцете довършиха процедурата и ловко нагласиха главата в предишното й положение. Добре поддържаната ръка на неизвестния потупа гумената глава на Фил. Сетне човекът се наведе и я целуна по бузата. Макс веднага натисна копчето. Изображението застина в стопкадър.

На монитора на видеокамерата се виждаше продуцентът на филма и бивш любовник на Ана Андрей Кордон.

— Мамка ти! — стовари юмрук по масата Белия.

Космос измуча нещо нечленоразделно, отдалечи се и няколко пъти силно удари челото си в стената.

— Ама, той заради Анка ли го е направил? — объркано попита Белов.

„Как стана така?“ — не можеше да проумее Белов. Та нали само преди седмица беше разпитвал Аня за Кордон в клуба за боулинг. Тогава тя му отговори, че той е станал кротък като мушица! Купил й апартамент и й дал роля в новия си филм. И в момента имали съвсем делови отношения като между продуцент и актриса…

Белов си спомни, че тогава й каза:

— Анюта, бой се от данайците, когато ти носят дарове!

Но сега излизаше, че той беше предупредил онази хубостница, а сам…

— Наистина ли го е направил заради Аня? — повтори Саша и се обърна към Космос.

— А освен това дължи на Фил около сто бинки за предишни филми — тежко добави той.

— Юда! — изсъска през стиснатите си зъби Белов.

На вратата се появи един охранител. Той кимна с остриганата си глава и изрече:

— Там такова… вече му преляха всичко… Какво да правим с Пчелата?

Белия и Космос веднага излязоха от кабинета.

По дългия болничен коридор от операционната насреща им тикаха в количка Пчелата, който беше страшно блед. Той чу шума от стъпките им, обърна глава и видя, че към него устремено вървят Саша, Космос и Макс.

Изведнъж Космос не издържа, измъкна пистолета си и се затича напред. След него хукна и Белия.

— Космосе, махни желязото, той не е в час! — развика се Саша.

Ужасен, Пчелата затвори очи и с трепереща ръка се прекръсти. Двамата санитари изплашено се притиснаха до стената.

Космос дотича до количката и падна на колене. Без да разбира каквото и да било, Пчелата понечи да стане, но тежката ръка на Космос го задържа. Той се опитваше да натика в ръцете му своя пистолет „Стечкин“ и неистово крещеше:

— Прости ми, прости ми, братко! Витя! Убий ме, убий ме, аз съм идиот! Напълно съм откачил, прости ми, братко, много те моля! Бий ме, бий ме, бий ме! — Сграбчи ръката на Пчелата и започна да се удря по бузата с нея.

Белия се приближи зад гърба му и положи длан върху рамото на Пчелата, което се тресеше.

— Прости ми, братко — тихо каза той.

Слисаният Витя Пчьолкин, който така и не можеше да разбере какво всъщност се случва, местеше смаяния си поглед ту към Космос, ту към Белов, ту към санитарите, ту към пистолета. В главата му бавно и трудно се избистряше прозрението, че чудото е станало — той беше спасен!