Александър Белов
Предан враг (48)

48.

Белов се бе излегнал в креслото и говореше по телефона.

— Шибана работа… — тъжно разказваше той. — Сега му правят трепанация, от два часа момчето е на операционната маса. Загубил е страшно много кръв. Ами, да се надяваме…

Събеседникът му Виктор Петрович Зорин беше притиснал слушалката до ухото си с рамо и едновременно говореше по телефона, и подписваше някакви документи, сложени в червена кожена папка.

— Да, жалко за момчето — съгласи се чиновникът. — А ти как виждаш нещата?

— Абе, имам една идея — уклончиво отвърна Саша. — Може би още днес ще реша този въпрос.

— Дано, Саша, дано… Аз с какво мога да помогна?

— С морална подкрепа — мрачно се усмихна Белов.

— Можеш да разчиташ на мен — уверено му обеща Зорин. — Обади се, ако има нещо.

В слушалката се разнесоха късите сигнали на прекъснатата връзка. Саша затвори телефона и се обърна към Космос. Той вече бе успял да намери отнякъде бяла престилка и стетоскоп, беше се издокарал с тях и с важен вид завираше носа си в разни бурканчета с лекарства.

— Косе, какво правиш, да не би пак да си започнал? — чукна изразително по носа си с пръст Саша.

— Не, с това съм приключил, какви ги дрънкаш?! — отвърна изплашено Космос и сподели: — Просто от дете си мечтаех да стана лекар.

— По-добре щеше да е, ако беше отишъл в цирковото училище… — посъветва го мрачно Белия. — Ти си клоун! А, впрочем, Пчелата искаше да стане водолаз. Скапан аквалангист такъв!

След като помисли малко, Саша отново вдигна телефонната слушалка и набра още един номер.

— Ало, Глигане, ти ли си? Здрасти, братко. Аз съм Белия — говореше той с ленив и важен тон, както беше прието в средите на „яките момчета“. — Чу ли вече? Сполетя ме нещастие… Абе, не, аз съм наред, но едното ми братле е в несвяст… Не, зверовете нямат нищо общо с това. Има сигнали, че мръсникът е между нас, ще се молим да не излезе така… Ти такова… порови покрай себе си, може и да изкопаш нещо. Добре, братко, до скоро…

Саша затвори и замислено проточи:

— Мъка-а-а…

Космос, който вече беше свалил престилката и стетоскопа, се приближи до него. Държеше в ръката си мобилния телефон, който звънеше през цялото време, докато Саша водеше последния разговор.

— Да, Саша, сполетя ни голяма мъка — мрачно кимна той и му подаде мобифона. — Обажда се Шмит, Макс току-що му позвънил. В момента Пчелата разговаря с Олга.

— Така-а-а… — Белия моментално се стегна, усмихна се накриво и злобно присви очи. — Значи, Пчелата е в града?! Ами защо тогава още не е тук?!

— Ами защо тогава още не е тук?! — яростно изрева в слушалката Космос.