Александър Белов
Предан враг (8)

8.

Белия се събуди рано, понеже не беше в състояние повече да спи. Подозренията отново го обзеха, но той се опита да ги пропъди от ума си. Трябваше да обмисли плана на бъдещите си действия.

Най-важното, което трябваше да направи, бе да се срещне с тенисиста. Първо, защото чрез Виктор Петрович можеше да изясни дали федералните имат нещо общо с покушението, и второ, ако се окажеше, че това е така, чрез него можеше да се опита да блокира натиска на Веденски. В краен случай можеше да се свърже със самия Игор Николаевич, да го преслуша по деликатен начин, да му се оплаче и да се опита да се спазари с него… Но това можеше да стане само в случай, че следите на покушението наистина водеха към улица „Лубянка“. Ала ако се изяснеше, че Кантората няма нищо общо с това… Какво пък, Белия много добре знаеше как да се справи с Лука!

Тази сутрин той вече далеч по-малко вярваше в предположението си, че Космос е замесен в покушението. И въпреки това не бързаше да зачеркне тази версия. Първо трябваше много добре да проучи как точно стоят нещата.

Саша стана тихо, за да не събуди Фил, и отиде в кухнята. Започваше да се съмва и в главата му съвсем неочаквано, но натрапчиво изплува споменът за това как точно в едно такова ранно есенно утро на панорамата на Ленинските хълмове четиримата се бяха заклели в приятелство и вярност и как окървавената ръка на Саша беше полегнала върху ръката на Космос. Той запали цигара и сложи чайника на печката. В главата му нахлуха някакви съвсем далечни спомени — как през едно лято двамата с Космос се бяха промъкнали в градината на колхоза да крадат ябълки, как бяха преписвали един от друг домашните си, как се бяха били с пияните хулигани на една танцова забава, защитавайки взаимно гърбовете си…

„Не, той не би могъл да го направи… — разсеяно си мислеше Саша. — Нито той, нито Пчелата, нито Фил… Да, но въпреки всичко вчера Фил ми фрасна един! Той би могъл да…“ Белов прокара език по подпухналата си горна устна, сякаш за да провери доказателствата за вчерашния сблъсък, и отново потъна в дълбок размисъл.

— Защо не ме събуди? — прозявайки се и чешейки косматите си гърди, влезе в кухнята Фил.

Мина покрай Саша и съсредоточено се вгледа през прозореца, преди да изключи кипящия чайник. Без да му отговори, приятелят му му хвърли мрачен поглед и отиде да се облича.

След вчерашния сблъсък двамата демонстративно мълчаха, сякаш между тях имаше нещо недоизказано и недоизяснено докрай. Белия изложи накратко плана си за действие, който съдържаше намерението му да се срещне с Виктор Петрович и да се постарае да реши въпроса чрез него. Фил само кимна в знак на съгласие и толкова. Той много добре познаваше партньора по тенис на Саша, тъй като почти половин година се беше мотал заедно с него из спортния клуб.

— Е, Фил, ако днес оцелеем до вечерта, ще живеем сто години — заключи приятелят му.

Фил не му отвърна и продължи съсредоточено да размишлява за нещо. След като направи една доста продължителна пауза, се обърна към Саша:

— Това… Помислих малко и прецених, че ти не бива да излизаш оттук. Нека аз да отида там сам.

— И таз добра! — изненада се приятелят му, спомняйки си как вчера той го фрасна в зъбите.

— Ами, ако се случи нещо с теб? — Фил плю през рамо и почука с юмрук по главата си. — Не дай Боже, разбира се! Но тогава какво ще стане с Олга? Ами с хлапето?

— Ами, ако се случи нещо с теб? — възрази Белов.

— Да, Саня, само че с мен нищо няма да се случи — поклати глава Фил. — На тях им трябваш ти.

Белия се замисли. В предложението на приятеля му несъмнено имаше здрав разум. Който и да беше организирал вчерашната стрелба, той се целеше именно в него. А пък беше крайно нежелателно да попадне в още една престрелка, и то сега, когато още нищо не бе изяснено докрай…

— Саня, покритото мляко котки не го лочат… — избоботи Фил.

— Може би… — неуверено измърмори той.

— Остани си тук — убедено каза Филатов. — Щом поразуча това-онова, веднага ще ти се обадя по телефона. И тогава ще решим какво да правим.

— Добре, така да бъде! — съгласи се най-сетне той и протегна ръка към приятеля си, а по нея веднага изплющя мощната длан на Фил.

Докато Фил приготвяше превръзка за ранената си ръка от една черна забрадка, Саша най-подробно го инструктира. А щом приключи, Фил стана и наметна якето на раменете си. Вече беше готов за действия.

— Знаеш ли какво, братле — обърна се вече на вратата. — Извини ме за вчера, ама ми прекипя…

— Както и да е, Фил, това вече е забравено — усмихна му се той смутено.

— И все пак ти не беше прав! — намигна му Фил и излезе от стаята.

„Дай Боже…“ — помисли си Саша и хукна подире му:

— Ей, ти… Карай я по-кротко, Теофило!