Александър Белов
Предан враг (13)

13.

Белов нервно и нетърпеливо барабанеше с пръсти по перваза на прозореца. Той беше повдигнал края на пердето и наблюдаваше улицата в очакване на Фил. Дворът, разположен в края на селището, беше пуст. Саша допря чело до студеното стъкло и прошепна:

— Фил, къде си, Фил?!

Изведнъж се разнесе звън. Белов се хвърли към телефона и в същия миг съобрази, че се звъни на вратата. Той грабна от масата своя магнум, върна се до прозореца и отново внимателно се загледа навън. Долу до входа нямаше нито хора, нито коли. Звъненето се повтори и този път то беше дълго и настойчиво.

— Кой е? — тихо и предпазливо попита Саша.

— Аз съм — чу се зад вратата невъзмутимият глас на Фил. — Саша, отвори ми…

Белия въздъхна с облекчение и превъртя ключа. Пред вратата стоеше мрачният Фил, а на площадката зад гърба му пристъпяха Космос и Пчелата.

— Извинявай, братко, но аз реших, че ще е по-добре да доведа момчетата… — заяви Фил, прекрачвайки прага. — Иначе цяла година можем да се дебнем един друг, докато не ни изпозастрелят всичките…

Белов мълчаливо се отдръпна от прага. С цигара в ръка, Пчелата влезе след Фил, а Космос спря на вратата и разкаяно сведе глава.

— Саня, виновен съм, заблудих се… — измърмори той. — „Сините“ ме подведоха, имаш право да ме подозираш…

— Защо не вземеш да влезеш, или искаш да разкажем всичко на съседите? — отвърна му с раздразнение Белия.

Той се обърна и влезе в стаята. Фил се излегна на дивана и с мрачен вид съобщи резултата от преговорите си с „тенисиста“.

— С две думи, братко, положението е следното: твоят Виктор Петрович е абсолютен гадняр! Нямаме никаква подкрепа. И ако ти си прав за федералните, спукана ни е работата… — изтрака със зъби той и прокара пръст през гърлото си.

— Може ли да отида да се сбогувам с мама? — нервно се изхили Пчелата.

— Може, ако успееш да стигнеш дотам… — мрачно му отвърна Фил.

— Саня, залагам си главата, че това е организирано от Лука — намеси се Космос. — На него му трябва каналът за Чечения, а ти отказа да му го дадеш. И затова той реши да привлече мен…

— Може и Лука да е… — замислено кимна Саша. — Косе, а теб кой те свърза с него?

— Ами, онзи… Ченгето Володя… — неохотно пророни той и тихо добави: — Мръсник…

— Както и да е, да вървим да приберем Оля. — Саша взе палтото си от стола. — А пък сетне ще решим къде да бягаме и кого да трепем…

Пчелата, който се въртеше на едно място, въздъхна:

— Ех, ако моята първа учителка знаеше в какви лайна ще се забърка Витя Пчьолкин, щеше да ми пише само отлични оценки…

Белов кисело се усмихна, навлече палтото си, напъха ръце дълбоко в джобовете си и се обърна към приятелите си.

— Пичове, чуйте ме, само ви моля да ме разберете правилно — навъси се и каза мрачно той. — Не искам да обидя никого, но те могат да стрелят по мен, а да улучат вас…

Тримата бързо се спогледаха.

— Нали ви казах, че е превъртял… — Фил изобщо не изглеждаше доволен от факта, че диагнозата му се потвърждава.

— Фил, говоря сериозно… — сви вежди Белов.

— Саня, тая няма да я бъде! Това е обща работа, какви ги дрънкаш?! — възрази Космос, неочаквано се усмихна и извади от пазвата си своя неизменен пистолет ТТ. — И освен това заедно сме непробиваеми!

— И за всичко, което вършим, отговаряме заедно! — също извади пистолета си и напомни далечното минало Пчелата.

— И във всички тези лайна ви защитавам аз! — присмехулно завърши Фил, измъквайки изпод палтото си два пистолета „Стечкин“.

— Ние сме Бригада… — усмихна се Саша и вдигна своя магнум.

Мобилният телефон на Космос зазвъня в джоба му. Той продължи да се усмихва, докато изваждаше апарата.

— Ало… — Усмивката веднага изчезна от лицето му.

Саша се отправи към изхода, но Космос го дръпна за ръкава.

— Чакай малко… — измърмори той, закри мобифона с ръка и погледна смутено Белов. — Саня, закъсахме я… Обажда се Лука. Хората му са обсадили болницата и искат да говорят с теб.

Белов отметна глава назад, изпсува беззвучно и грабна мобифона от ръцете на Космос.

— Да! — изкрещя.

— Хайде да си говорим спокойно, пич, навит ли си?! — разнесе се в слушалката тихият хриплив глас на Лука.

— Чуй ме добре, крадецо! — едва сдържайки гнева си, го прекъсна Белия. — Ако с жена ми или със сина ми се случи нещо, ако от главите им падне само един косъм, аз тебе — „синия“, ще те накълцам на парчета!

— Ти по-добре се успокой и чуй какво ще ти кажа аз — невъзмутимо му отвърна Лука. — Сигурно си заподозрял нас за онова, което се случи вчера, така ли е?

— Засега не — процеди през зъби Саша.

— И правилно си постъпил — изсумтя тежкарят. — Тука ние сме чисти. Хайде да се срещнем, да си поговорим и аз ще ти разкажа всичко, което мисля за тази работа.

— Хайде — съгласи се, без да се замисля Белов.

— На жена ти нищо няма да й се случи — продължи сговорчиво крадецът. — Това е просто за всеки случай, да не би да ти хрумне да гърмиш по мен.

— А каква е гаранцията, че ти няма да ме гръмнеш? — възрази Саша.

— Ето това вече е въпрос по същество, браво, пич — изхили се Лука. — Ами, тогава, хайде да решим…

— Саша, те искат да те очистят! — прошепна Космос в ухото му.

— Не ми пука! — стрелна го с блеснал поглед и му изсъска той.

Не вярваше, че съществува такава възможност, тъй като, ако го унищожеше, Лука щеше да изгуби всички шансове да се докопа до транзитните канали. Саша смяташе, че крадецът не можеше да не осъзнава това обстоятелство.

В същото време Лука отвори вратата, която водеше към кафенето, и делово махна с ръка на Руслан и Каверин, които седяха край дългата маса. Володя веднага скочи на крака и се отправи към него.