Александър Белов
Предан враг (51)

51.

В кабинета на главния лекар надникна мрачен охранител.

— Докараха го — кратко доложи той.

Белия и Космос, които седяха в двата края на стаята, се спогледаха и едновременно станаха от креслата си. И двамата държаха в ръцете си пистолети. Космос — „Стечкин“, а Белов — „Глок“. Лицата им бяха мрачни и решителни.

Отмествайки охранителя настрани, през вратата влезе Шмит, а след него, притиснат между двамата му помощници, крачеше Витя Пчьолкин. Пчелата излезе напред и спря по средата на кабинета. Той гледаше пистолетите в ръцете на приятелите си както заек се вторачва в смок. След няколко дълги и мъчителни секунди Пчелата повдигна очи към лицата на Белов и Космос.

— Момчета, вие… Саня, Косе… — жално простена той. — Първо изяснете какво се е случило… Защо не го изясните, а? Мама му стара, разбирам всичко… Но, братлета, защо не го направите?

Космос, а след него и Белов сведоха очи.

— Благодаря ви, момчета. Почакайте навън — заповяда Белия.

Шмит излезе заедно с хората си от кабинета и плътно затвори вратата.

— Е, какво ще кажеш, Пчьолкин? — тихо попита Белия.

Внезапно Пчелата падна на колене и обгърна главата си с ръце, сякаш се надяваше така да се предпази от куршумите. В кабинета настъпи такава тишина, че на Белов изведнъж му се стори, че чува как изплашеното сърце на Пчелата неистово бие и се блъска в гърдите му.

Зад вратата настана някаква суетня. Чуваха се развълнуван женски глас и неразбираемото басово боботене на охранителите. Някой се опитваше да влезе в кабинета на главния лекар, а момчетата, естествено, не го пускаха. Шумотевицата не секна и най-сетне вратата се отвори. На прага стоеше една млада запъхтяна медицинска сестра. Тя разпалено и задъхано занарежда:

— Извинете, момчета, но… — В този момент момичето видя пистолетите в ръцете на мъжете и Пчелата, който се бе сгърчил на пода, и млъкна.

— Какво е станало? — попита я спокойно Белов.

— Имаме усложнения — развълнувано обясни сестрата. — Филатов спешно се нуждае от кръв, кръвната му група е рядка, а ние от деветдесет и първа година нямаме нито капка запас. Между вас има ли някой с кръвна група AB? И с отрицателен резус-фактор…

Белов погледна Космос, после и Пчелата, който беше забил нос в пода, и каза:

— Има…

 

 

В операционната беше тихо. Чуваше се само пиукането на апаратите, които бяха свързани с Фил, и тежкото му свистящо дишане. Главата на ранения беше покрита с плътна белоснежна чалма от бинтове. На съседното легло лежеше Пчелата. Ръцете им бяха свързани чрез някакво устройство от дебели жълтеникави тръби, по които течеше кръв.

Пчелата отмести поглед от бледото лице на приятеля си, извърна глава и се втренчи в тавана.

Онова, което прочете в очите на Белов и Космос, не оставяше никакви съмнения, че участта му е решена. И никакви молби и уговорки не можеха да променят нещата. Той нямаше на какво да се надява.

Вярно, оставаше му и Оля… Но какво можеше да направи тя? Тя знаеше още по-малко от него за взрива, така че къде и кога би могла да намери доказателства за невинността му?!

Ех, Оля, Оленка…

Изведнъж си спомни неотдавнашната им среща в залата за боулинг. Странно… Тогава, като гледаше как Оля страда, той толкова искаше да й помогне, но нищо не можеше да направи. А сега ситуацията беше точно обратната. В аптеката Оля също осъзна в каква каша се бе озовал Витя и също не беше в състояние да направи нищо…

Как се обръщаха нещата…

 

 

Шмит и тримата му помощници дежуреха в коридора пред операционната.

— Браточки, какво ще стане с Пчелата? — попита единият.

Шмит, който единствен знаеше отговора на този въпрос, нищо не каза. Отговори един друг от мутрите, който лениво се разхождаше по коридора.

— Босовете ще го очистят… — кимна той по посока на кабинета на главния лекар. — Ще му видят сметката.

— Да-а, мамка му… — замислено въздъхна онзи, който зададе въпроса. — Ей тъй става, живееш, живееш… Сетне вземеш, че се издъниш и вече не живееш.

В разговора се включи и третата мутра. Той с недоумение сви рамене и попита:

— Само едно не мога да разбера: за какъв дявол са му на Белия тези номера с преливането? Аз например също имам кръвна група AB отрицателна…

Шмит го погледна и съвсем спокойно каза:

— Ама, че си глупак. Саша му подари още един час живот…

 

 

Телефонът в кабинета на главния лекар се късаше да звъни. Един след друг звъняха и двата мобилни телефона, но никой не им обръщаше внимание. Космос седеше на един стол, скръстил ръце на гърдите си и свел ниско глава. Белия се бе излегнал в креслото и въртеше в ръце пистолета си, като току заничаше в черното отверстие на дулото му. И двамата мълчаха. Телефонът отново иззвъня.

— Изключи ги, по дяволите — тихо помоли Белов. — Цепи ме главата…

Космос стана и изключи и двата мобилни телефона.

— Косе, имаш ли дрога? — попита изведнъж Саша.

— Откъде да я взема, Саня? — сви рамене приятелят му. — Нали знаеш, че вече не употребявам.

— Я не ме баламосвай, хирург такъв! — намръщи се той. — Дай ми…

Космос въздъхна, извади от джоба си едно пакетче с прах, разкъса го със зъби и отсипа от него една доза върху откъснато от настолния календар листче. Белия прибра пистолета си и придърпа листчето към себе си. Той погледна с известно любопитство купчинката кокаин и се подсмихна:

— Толкова години правих мангизи от тази гадост, а нито веднъж не съм я опитал. Покажи ми как става?

Космос се премести близо до него, сръчно разпръсна праха с джобното си ножче, сви още едно листче от календара на тънка тръбичка и го подаде на Саша.

— Пъхни го в ноздрата си… — делово му каза той. — Да, точно така… И смръкни…

— С нос ли?

— А с какво друго? — подсмихна се Космос. — Виж как го правя…

Надвеси се над масата и с шумно хлипане смръкна праха. След него Саша направи същото.

— И какво? — попита той с недоумение.

— Е, как е, не ти ли изтръпна носът? — усмихна се Космос и потърка с пръст човката си.

— Нищо му няма…

— А чувстваш ли някаква хладина?

— Абсолютно нищо не чувствам. Я ми сипи още малко…

— За другата ноздра ли? На… — Той отсипа още малко кокаин върху листчето.

Саша повтори процедурата с другата си ноздра. Същото направи и Космос.

— И какво?

— Нищо не ми става?

— Ами, тогава опитай с венците. Ей така — наплюнчи пръста си Космос, мушна го в праха и започна да втрива във венците си.

Белия повтори действията му, повъртя малко пръст в устата си и гнусливо се изплю.

— Изтръпва ли? Като при зъболекаря?

— Ъ-ъ… — поклати глава Белов.

— Е, тогава не знам, Саня… — сви рамене Космос. — Може би теб просто не те хваща от първия път.

Саша се облегна назад в креслото и затвори очи. След една минута ги отвори, наведе се напред към приятеля си и прошепна:

— Косе, ръката ми не се вдига.

— Моята — също… — отвърна той. — Ще го дадем на Шмит.

— Казвам го по принцип…

Космос замълча и изложи още един аргумент:

— Обадиха се от ченгесарницата. Според експертизата взривното устройство било задействано дистанционно. Така че това е работа или на самия Фил, или на Пчелата. Сутринта ходиха някъде заедно.

Саша поклати глава, отново се облегна назад и затвори очи…

 

 

А в операционната Пчелата изплашено наблюдаваше как кръвта му изтича по жълтите тръбички в неподвижното тяло на Фил. Заедно с кръвта изтичаше и неговото време, и неговият живот. Още малко, още десетина-двайсет минути и хубавичката медицинска сестра щеше да го предаде на Шмит. И тогава — край, каквото било — било!

Той неочаквано си помисли: „А нямаше да е зле, ако всичко си останеше както е в момента. Просто да ме забравят за час-два. Аз ще дам всичката си кръв на Фил и тихо ще угасна без страдания и мъки. А животът ми ще се прелее заедно с кръвта ми в моя приятел и той ще се оправи…“

Вратата тихо се отвори и медицинската сестра влезе в операционната.

„Какво?! Удари ли вече часът?!“ — потръпна Пчелата.

Но момичето само провери как работят уредите, усмихна се на донора и го насърчи:

— Потърпете още малко, останаха около десетина минутки, не повече…