Александър Белов
Предан враг (19)

19.

Мрачните мисли, които бяха обзели Олга в недостроената вила през нощта след покушението, не я напуснаха дори след погребението на свекърва й. Тъкмо обратното, нейната смърт само затвърди у нея ясното съзнание за това, че в семейния й живот трябва да настъпят спешни и кардинални промени.

Докато стоеше до гроба на майката на Саша, която не бе успяла да доживее дори до петдесетте, Оля неволно си мислеше дали и нея не я очаква същата участ? А може би за нея всичко щеше да свърши далеч по-рано, и то не от сърдечен пристъп, а от куршум на снайперист или от бомба в колата? А за това, че всички тези ужасии можеха да се случат не само с нея, но и с Ваня, тя дори не искаше да мисли.

Навярно много отдавна щеше да напусне Белов, ако не съществуваше едно „но“: Оля обичаше своя мъж.

Тъкмо по тази причина не можеше да се реши да предприеме тази най-крайна мярка. От едната страна на везните беше нейното собствено спокойствие и спокойствието на сина й, тяхната безопасност и, общо взето, тяхното бъдеще, а от другата — любовта, загадъчна и непостижима като самия живот.

Тези безкрайни мисли, съмнения и собствената й нерешителност я изкарваха от кожата. Лошо беше и това, че тя изобщо нямаше с кого да се посъветва. И наистина, Оля не би могла да направи това с баба си, защото не съществуваше капка съмнение, че тя щеше да е за развода. Раздразнението й растеше и търсеше изход, а на всичкото отгоре след погребението на майка си Саша отново замина нанякъде сам, без охрана.

Щом изпрати гостите след претупания заради отсъствието на Саша помен, Оля сложи сина си да спи и се затвори в кухнята заедно с Катя, която остана да й помогне. Те бързо разтребиха, като при това шеташе предимно Катя, защото на затормозената от натрапчивите мрачни мисли Оля всичко й се изплъзваше от ръцете. Капакът на миксера също заяде и това се оказа последната капка, от която чашата на търпението й преля. Тя го блъсна настрани, стовари юмрук върху масата и разярено възкликна:

— Край, Катя, не издържам повече!

Естествено, Катя беше забелязала, че с Оля става нещо. Тя веднага я хвана за ръката и замърмори:

— Успокой се, стига вече! Остави го тоя миксер, ще вземе да те удари и ток. Изобщо, какво става с теб?

Оля отиде до тъмния прозорец и сдържайки с последни сили надигащия се в нея гняв, тихо обяви:

— Казано накратко, написах молба за развод.

— Ама, че глупост! — възкликна Катя и запали цигара. — Какви ги вършиш?!

— Глупост ли?! — избухна Олга. — Слушай! Аз живея с него от четири години, нали така? Ние се запознахме, когато го преследваше милицията, в деня на сватбата ни едва не стъпих върху граната… Не се смей, няма нищо смешно! Когато раждах, той лежеше в затвора, след време Тома Филатова ми разказа за това. Сетне ми се кле: край, любима моя, слагам кръст на тези неща, ще направя всичко за сина си. И какво стана, Катя?! — обърна към нея пламналите си от справедлив гняв очи Олга. — Преди една седмица едва не го убиха пред очите ми! Стига толкова, не мога повече!

— Оля, успокой се, ще събудиш Ваня — опита се да я укроти по-възрастната жена.

Оля се свлече на стола и посегна към наченатата бутилка ирландски ликьор. Ръцете й силно трепереха, тя разплиска гъстата течност и няколко капки паднаха върху покривката.

— А как ще ме посъветваш да реагирам? Да не би аз да съм някаква си Джейн Еър?! — продължаваше да се възмущава тя. — Домът ни е натъпкан с хладно оръжие, с разни саби и томахавки… Вчера влизам в стаята, а там невръстното ми дете си играе с един оптичен мерник! Само че аз съм жена, а не боен кон! Аз съм завършила консерватория и имам богат вътрешен живот! И не ме докосвай, аз съм истеричка! — гласът й премина във фалцет.

Тя подсмръкна, гаврътна наведнъж една чаша ликьор и вдигна очи към Катя.

— Подозирам, че той е убивал хора — внезапно си призна мрачната Олга.

Смутена, Катя угаси цигарата си и седна на стола срещу нея.

— Не зная какво да ти кажа, Оля. Всичко това е така, да… — замислено рече след кратко мълчание. — Но, от друга страна… Той ти е мъж и е баща на детето ти, с него ти беше като зад желязна стена, нямаше никакви грижи…

— Катя…

— Какво „Катя“?! Сега ти ме чуй, без да ме прекъсваш! — извика тя. — Той те обича, а това не е за пренебрегване, можеш да повярваш на дъртата вещица…

Олга мълчеше. Катя взе тумбестата бутилка и наля по още една чаша на себе си и на нея.

— Дали ще се разведеш или не, разбира се, ще решиш ти. Само че не сега — помоли я най-неочаквано тя. — Позволи му да се измъкне от ямата, в която е хлътнал, защото сега той се чувства много зле. Първо, това покушение, после погребахме Таня…

Изведнъж Оля силно изхлипа.

— Жал ми е за този глупак…

— И на мен ми е жал за него — съгласи се лелята.

— И въпреки всичко го обичам… — По страните на Оля се търкулнаха едри сълзи.

— Видя ли, Оленка, това е то любовта…

Катя също изхлипа, махна отчаяно с ръка и закри очите си.

— Катя… — усмихна се неуверено през сълзи Оля. — Какво да правя, кажи ми?

— Дай тука молбата си — кимна решително тя, — ще я скъсам…