Александър Белов
Предан враг (30)

30.

Изминаха почти три седмици. Много неща се промениха за това кратко време. Промени се и Космос. Бурните му оргии останаха в миналото и той вече беше по-тих от водата и по-нисък от тревата. Като че ли дори се отказа и от кокаина, поне никой повече не го видя да държи тази гадост в ръцете си.

Отново започна да се интересува от работите на Белов. Вече втора поредна седмица всеки ден идваше в офиса, подпирайки се на патериците си, и със старанието на прилежен ученик се опитваше да вникне в новите за него неща, които се вършеха там. Повече дори и не намекна за отношението си към проекта „Здравей, оръжие!“. Вероятно той си бе поставил за цел да докаже на приятелите си, а сигурно и на самия себе си, че още е рано да му слагат кръст. Никой не знаеше дали това беше така или не, но всички се радваха на тези неочаквани промени.

Белия също сложи край на пиянството. Но при него нещата стояха доста по-различно. Той завъртя любов с Анюта. По цели дни висеше в дома й, почти не се показваше в офиса, а ако се появеше за час-два, беше замислен и мълчалив. Сякаш размишляваше над някакъв важен проблем, но изобщо не искаше да споделя съмненията си с когото и да било.

Това негово поведение тревожеше Фил. Той се боеше, че приятелят му сериозно е хлътнал по тази артистична въртиопашка. Това подозрение страшно го изнервяше и Фил дори се канеше при удобен случай да проведе искрен разговор с Белов.

А пък Пчелата… Той беше изцяло отдаден на чеченския проект. Когато си мислеше за това какви огромни парични вложения са направили в това начинание, от вълнение чак дланите му се изпотяваха. А щом започнеше да пресмята какви печалби трябва да донесе тази сделка, направо му се завиваше свят.

Днес трябваше да се осъществи поредният сеанс от свръзката със съпровождащия стоката Каверин и той беше последният от няколкото, които бяха планирали по време на превозването на стоката. Засега всичко вървеше добре, но колкото повече наближаваше краят на маршрута, толкова повече растеше напрежението в офиса на Белов.

Ето защо днес и четиримата се събраха около телефона в кабинета на Белия.

Белов и Пчелата седяха край кръглата маса за съвещания, върху която бе поставен най-обикновен телефонен апарат „Панасоник“, предназначен за офиси. И двамата бяха застинали в една и съща поза на мъчително очакване — полуизлегнати върху масата, те бяха подпрели брадички на стиснатите си юмруци и не сваляха очи от безмълвния апарат.

Малко встрани от тях в едно кресло се бе настанил Космос. Той бе хванал със здравата си ръка малък бюст на Сократ и разсеяно галеше гипсовата глава на философа. Той също се притесняваше и от време на време по стар навик започваше да предъвква устни.

На пръв поглед като че ли не се вълнуваше единствено Фил. Изцяло бе погълнат от заниманието си със своята любима играчка — нов-новеничък стилен пистолет „Берета“. Отпуснат в креслото до входа, той съсредоточено разглобяваше оръжието и с интерес разглеждаше механизмите му.

Саша хвърли един поглед на часовника.

— Колко стана? — попита Пчелата и извади от пакета „Кемъл“ поредната цигара.

— Три и дванайсет минути.

— Знаеш ли, Саша, може ние да сме объркали нещо? — предъвка цигарата си Пчелата и без да я запали, я изплю на масата. — Може би е трябвало да се чуем в три часа през нощта?

— Това пък откъде ти хрумна?! Просто нашият Володя много си го бива по спътниковите връзки.

— Той просто се подиграва с нас, да пукна, ако не е така! — убедено рече Фил.

Пчелата нервно забарабани с пръсти по масата. Белия мрачно погледна към него и едва забележимо поклати глава, сякаш искаше да му каже: „Престани!“

— Треска ме тресе — рече Пчелата и сви рамене. — Както и да го погледнеш, десет милиона сме пуснали по пързалката!

— Единайсет — тихо уточни Космос.

— Какво значение има — свъси се Пчелата, — просто ги закръглих…

Най-сетне се разнесе остро иззвъняване. Белия и Пчелата скочиха и едновременно посегнаха към апарата. В последния миг Пчелата дръпна ръката си.

— Ало! Ало! — почти се разкрещя в слушалката Белия.

Оттам се разнесе само пиукане и пращене…

В едно голо поле, по което се разхождаха всички ветрове, бяха спрели два покрити с пролетна кал джипа. До колите пристъпяха от крак на крак трима въоръжени брадати кавказци, облечени в защитни униформи. А пред апаратурата, стиснал една най-обикновена телефонна слушалка в ръка, беше клекнал опакованият в камуфлаж Володя Каверин.

Той натисна нещо върху пулта на апаратурата и най-неочаквано чу съвсем ясното „ало“ на Саша.

— Мили ми друже, ти ли си? А пък това съм аз — с нагла вялост изрече Каверин. — Е, какво, ние караме стоката. Тя премина през втория пункт по железопътната линия. Всичко върви по плана. Пристигането в крайната точка и следващият сеанс ще бъдат по график. Можеш да извикаш контрагентите. Разбра ли всичко? Е, тогава до следващия път. — Без да дочака отговора му, Каверин натисна копчето върху пулта на апаратурата и злобно измърмори: — Мръсник…

— Мръсник… — просъска през зъби Белия и затвори.

— Какво стана?! — пребледня Пчелата, който не сваляше от него разтревожения си поглед.

— Няма нищо, казах го просто така, това са си мои неща — махна с ръка Саша и съобщи с невъзмутим глас. — Всичко е наред, утре клиентите ще приемат стоката.

Той се отпусна на облегалката на креслото и обгърна главата си с ръце.

— Йе-е-ес! — възторжено се разврещя Пчелата. Излетя като тапа от креслото и размаха юмруци като смахнат. — Майчице мила, наистина ли успяхме да направим това?! — възхитено простена.

— Плюй през ляво рамо… — изсумтя Белов и се разпореди: — Обади се на Ваха, нека да се качи на самолета, да се прибере у тях и да проконтролира приемането на стоката. Дай един тютюн…

Пчелата му подхвърли пакета „Кемъл“ и грабна телефона.

Саша бавно запали цигара, стана и посочи с глава на Фил към вратата:

— Хайде да вървим…

Пчелата се кискаше по телефона за нещо с чеченците и дори не забеляза как двамата излязоха от кабинета. Само Космос не сваляше напрегнатия си поглед от своите приятели, но не им зададе никакъв въпрос.