Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бригадата (3)
Оригинално заглавие
Преданный враг, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване и редакция
Dave (2010 г.)

Издание:

Александър Белов. Предан враг

Руска, първо издание

 

Редактор: Лилия Анастасова

Художествено оформление на корица: Димитър Стоянов — Димо

ИК „Ера“ 2004 г.

История

  1. — Добавяне

50.

Макс не отрони нито дума в колата. Дори не я попита откога в аптеките продават цветя.

Впрочем, в момента на Оля изобщо не й беше до охранителя, защото напрегнато мислеше как може да помогне на Витя в създалата се ситуация. Въпросите му за пътуването й с Фил през деня я наведоха на мисълта, че може би тогава, в колата, тя е пропуснала нещо важно, което бе в състояние да хвърли светлина върху загадката с взрива.

Заваля силен сняг. Макс включи чистачките, а Олга, която се бе свила на задната седалка, следеше непрекъснатото им движение по стъклото, изпаднала в дълбок размисъл. Опитваше се да си спомни с абсолютна точност всичко, което стана през деня в колата на Фил — всяка дума, всеки жест.

И така. Какво се случи? Отначало имаше някакви глупави приказки за Америка и за дрязгите между Витя и Космос, после… После Ваня намери отливката от главата му в сака, стана дума за снимките и Фил им предложи да видят записа на дуела. Двамата с Ваня гледаха как се сражават средновековните рицари, а сетне… Сетне на екрана се появи онази актриса и Оля се отнесе, просто потъна в себе си… Спомни си срещата им в залата за боулинг… А какво стана с камерата? Какво имаше на екрана?

Май че я изключи… Или… Не! Натисна копчето за превъртане! Олга не си спомняше дали го включи напред или назад. Но пък си спомни, че наблюдаваше мяркащите се на екрана кадри. Естествено, тя не виждаше какво има на тях, защото изобщо не й беше до това, но все пак една картина привлече вниманието й. В един миг хаотичното движение се смени със статичен кадър, на който се виждаха празното купе на мерцедеса на Фил и сакът му на задната седалка. А след това шеметната въртележка от сменящи се един след друг кадри отново се завъртя.

Така… Значи, Фил беше забравил да изключи камерата и това беше единственото, с което можеше да се обясни кадърът с празното купе на колата. А щом това беше така, значи имаше и огромна вероятност камерата да е запечатала и нещо, което…

Оля светкавично излезе от вцепенението си и се огледа.

— Максим, спри — заповяда тя.

— Какво е станало? — погледна я напрегнато той в огледалото за обратно виждане.

Оля се навъси, извади от чантата си мобилния телефон и тефтерчето с телефонните номера и започна да прелиства страниците му.

— Постой малко, може да се наложи веднага да се върнем обратно — промърмори тя.

— Ами болницата? Нали се канеше да отидеш при Саша?

Олга не отвърна, защото набираше номера на един човек, с когото всъщност нямаше никакво желание да разговаря.

Звъненето се разнесе, когато издокараната в дълга вечерна рокля Ана нанасяше последните щрихи от силния си и ефектен грим.

— Ало… — отвърна тя с недоволния тон на откъснат от важно занимание човек.

— Обажда се Олга Белова — сухо се представи Оля. — Сама разбираш, че не изпитвам никакво удоволствие да разговарям с теб…

— М-да, изненадващо обаждане… — смутено отвърна другата жена.

— Чуй ме, дамо… с камелиите! — не се сдържа да не я клъвне Олга. — Днес ти се обади по телефона в колата на Валери Филатов и го помоли да ти върне една много важна вещ. Така, сега аз имам нужда от тази вещ. Тя ми трябва много спешно, ясно ли е? След петнайсет минути ще бъда у вас, не излизай никъде.

Оля пъхна мобифона си в чантата и отвори вратата на джипа, а след нея Макс също отвори своята.

— Махай се, аз ще карам! — мрачно заповяда тя.

— Оля, времето е лошо, какво говориш?! Можем да катастрофираме…

— Махай се, мамка ти! — изкрещя тя.

Седна зад волана и джипът се понесе напред.

Олга стигна до дома на артистката дори по-бързо, отколкото й беше обещала. Изскочи от колата и се втурна към входа. След минута натисна бутона на звънеца.

— Кой е? — разнесе се зад вратата високият глас на Ана.

„Какво да й отговоря?“ — запита се Олга, усмихна се на нелепата ситуация и с едва доловим сарказъм отвърна:

— Свой…

Артистката отвори вратата. Погледите на жените отново се срещнаха както преди седмица в залата за боулинг. Само че този път в очите на Ана нямаше никакво предизвикателство. Тя се опита да издържи тежкия поглед на Олга, но не можа и бързо сведе очи.

Олга прекрачи прага и протегна ръка.

— Дай — заповяда.

Ана не реагира веднага, ала сетне сложи в ръката й една миниатюрна цифрова видеокамера — същата, която беше в колата на Фил.

— Утре ще ти я върна — обеща сухо Олга и тръгна към вратата.

Но щом прекрачи прага, не издържа, изгледа с нескрито презрение съперницата си и назидателно изрече:

— Жените, които спят с чужди мъже, имат проблеми с яйчниците.

Без да дочака отговор, се обърна и тръгна към асансьора. Зад гърба й веднага се разнесе тихото щракване на вратата.

В асансьора Оля включи камерата и почти веднага намери кадрите, които й трябваха. Нечии ръце ровеха в сака на Фил и пъхаха нещо в отливката на главата му. Макар още да не бе установила какво се случва по-нататък на записа, Оля разбра, че бе открила точно онова, което й трябваше.

Тя излетя като тапа от входа и хукна към колата.

— Защо, по дяволите, не ми каза веднага, че търсят Витя?! — задъхвайки се, изкрещя на Макс.

— За какво говориш?

— За това! — сърдито пъхна в ръцете му камерата тя. — На, виж!

Олга скочи зад волана и джипът отново полетя.