Александър Белов
Предан враг (25)

25.

В това време недалеч оттам, на някакви си две-три преки от казиното, в един моден ресторант прахосваше живота си Космос Юриевич Холмогоров.

Както винаги беше сам и се бе затворил в едно самостоятелно сепаре, където се забавляваше по обичайната си програма. Първо — кокаин, после — реки от водка, сетне — отново кокаин…

А след това му се приискаха и момичета. В момента три почти напълно разсъблечени проститутки от булевард „Тверски“ танцуваха пред него и покорно пееха песничката за малката елхичка, на която й е студено през зимата… Те със страх наблюдаваха своя клиент, който им дирижираше с един отхапан банан в едната ръка и с пистолет в другата и си мечтаеха само за едно — колкото се може по-бързо да се изметат оттук.

Сетне Космос изгони всички, положи глава върху масата и заплака за своя погубен живот… И отново дойде ред на кокаина — на онези две бели пътечки, които като релси водеха неговия влак към пропастта. Той вече нямаше къде и как да напусне този коловоз…

Всичките му познати бяха престанали да се съобразяват него, той се бе превърнал в безполезна твар и в тежест дори за приятелите си и това го вбесяваше най-много. Наистина ли беше годен само за момче за всичко?

Космос напусна ресторанта призори, когато вече бе започнало да се съмва. Той караше с бясна скорост своя мерцедес по пустите улици и безмилостно засичаше рядко срещаните в този час на денонощието автомобили.

Изведнъж една черна като въглен котка се втурна през улицата точно пред колата му. Без да се замисля, Космос удари спирачки. Мерцедесът спря на метър от фаталната отсечка, по която притича котката. Щом се озова от другата страна на улицата, зверчето замря и напрегнато се загледа в огромната спряла кола.

Бавно и тромаво Космос слезе от мерцедеса. Беше стиснал дръжката на един пистолет „Стечкин“.

— Ей, къде си хукнала? — подвикна на котката. — Ти разбираш ли какви ги вършиш, а? Ти кого си позволяваш да спираш, а? Не виждаш ли, че минава твоят Господ Бог! Само аз мога да реша дали ще живееш на белия свят! Разбра ли? Аз прочиствам света от такива гадини като теб! — Той вдигна бавно пистолета си и завърши надменно и тържествено: — Я бързо познай своя Бог, гадино!

Разнесе се изстрел. Котката изплашено приклекна и отскочи встрани. Отново се разнесе изстрел, а след него още един и още един… Нещастната животинка се мяташе на всички страни сред пръските рядка мартенска кал, които забиващите се в земята куршуми вдигаха във въздуха.

— Не мърдай! — свирепо крещеше Космос и натискаше спусъка.

Когато пълнителят на пистолета се изпразни, разяреният Космос захвърли оръжието след котката, която все пак успя да избяга. А след пистолета се понесоха мръсните псувни на новородения „бог“, но за щастие нито едното, нито другото вече не можеха да причинят зло на горкото животно.

Вбесеният Космос се върна при мерцедеса, който беше зарязал точно насред пътя. След секунда гумите му пронизително изскърцаха и автомобилът отскочи от мястото си, като остави след себе си белезникав дим от прегоряла гума…