Александър Белов
Предан враг (32)

32.

Посещението на Белов в Агенцията за търговия с недвижими имоти се оказа кратко и съдейки по всичко — успешно. Той се стовари върху кожената седалка на мерцедеса и намигна на мрачния Фил.

— Защо си такъв навъсен, Теофило? Всичко е тип-топ!

— Сега къде отиваме? — попита той. — При Анюта ли?

— Не, закарай ме вкъщи!

Белов имаше много сериозни причини да бърза към дома си. Онова, което извърши днес, можеше да има непредвидими последствия. И не само за него (той беше готов за това), но и за семейството му. Трябваше да скрие Оля и Ваня колкото се може по-бързо и колкото се може по-далеч. Всичко беше подготвено предварително и неговото посещение в Агенцията за търговия с недвижими имоти беше един последен щрих в начинанието му. Всъщност той бързаше към къщи, за да се сбогува с жена си и сина си.

Олга не знаеше нищо за плановете на мъжа си и го посрещна доста студено. Саша нямаше как да не забележи това, но реши да не дърпа лъва за опашката и тръгна към детската стая. Той прекара цели два часа със сина си, игра си с него на колички, построи му замък и му чете приказки… Времето мина незабелязано и когато Оля дойде да приготви Ваня за сън, Саша напусна детската стая със съжаление.

Предстоеше му да проведе важен разговор с жена си и затова беше малко нервен. За да се поразсее, включи компютъра и си пусна една нова игра с престрелки. На екрана се появиха лабиринтите на някакъв мрачен замък, бъкащи от отвратителни уроди. Той толкова се увлече от стрелбата по чудовищата, че не забеляза кога жена му се появи в стаята.

Олга се бе настанила край високото бюро и пишеше нещо, обърната с гръб към него. Саша натисна паузата на играта, приближи се до жена си и я прегърна.

Искаше да се подмаже на Оля и да я предразположи, та да не би тя — не дай боже! — да се заинати, когато й предложи да замине. Но в мига, в който се притисна до нея и почувства допира на познатото скъпо тяло, веднага изпита желание. То беше примесено с мимолетно разкаяние за изневерите му и това го правеше още по-силно.

— Какво ти става, да не би да си решил да изпълниш съпружеския си дълг? — ехидно попита Олга.

— Ами, нещо такова. А да не би ти да имаш нещо против? — измърка в ухото й Саша.

Той надникна през рамото й. Тя веднага закри написаното с длан.

— Знаеш ли какво има тук? — попита го с усмивка. — Обвинение.

— Тъ-ъ-й… — с недоумение проточи Саша.

Той се засмя, отстъпи назад, разпери ръце и се отпусна на широкия диван.

— Е, хайде, обвинявай ме. Слушам те.

Оля повдигна листа към очите си.

— Аз ще обикалям из стаята, докато ти говоря, нали нямаш нищо против?

Саша с изненада забеляза, че жена му нервничи. Той кимна, а Олга се изкашля и започна да чете, крачейки из стаята.

— Значи, така. Александър Николаевич Белов се обвинява в следните престъпления: а) пренебрегва семейството си, б) не иска да направи ремонт, в) принуждава ме да използвам кредитни карти, г) носи четина, която боде, д) на три пъти не пренощува вкъщи без уважителни причини — с всеки следващ пункт тя ставаше все по-сериозна и по-сериозна. — Можеш ли да отговориш нещо по същество на предявените обвинения? Особено ме интересува последната точка.

— Това за четината ли беше? Вече се избръснах. — Саша демонстративно прокара ръка по едната си страна.

— Не, за това, че не нощуваш вкъщи — гледаше го строго жена му.

— Това е чиста проба провокация — завъртя глава Белов. — Имах много труден период, защото осигурявах безопасността на семейството си. Що се отнася до…

Оля се опита да каже нещо, но той я спря, като вдигна ръка.

— Един момент! Що се отнася до всичко останало, съгласен съм. Ето компенсацията.

Вдигна оставеното до компютъра куфарче и извади от него папка с документи и снимки. Подхвърли ги на масата и включи отново играта. Уродите кръвожадно започнаха да ръмжат от екрана.

Оля седна до него и отвори папката. Документите бяха написани само на английски език, а на снимките се виждаха изгледи от една луксозна вила в някаква южна страна.

— И какво означава всичко това? — озадачено попита тя.

— Това е една къщичка — обясни Белов, без да откъсва очи от играта. — С тенис корт, басейн, четири спални… В щата Флорида… По дяволите, колко много уроди…

Най-сетне жена му схвана за какво става дума — заветната й мечта се бе сбъднала. Тя неведнъж бе убеждавала мъжа си да купят къща в чужбина, но всеки път той й отказваше под някакъв предлог. И изведнъж — ето ти я и къщичката!

— Сашка! — Оля се хвърли върху мъжа си, поваляйки го на дивана.

— По-кротко, Оля, какво правиш! Ще събудиш Ваня! — доволно се засмя той.

Компютърът внезапно издаде сърцераздирателен стон, който се смени с тържествуващия рев на уродите. Саша повдигна глава и погледна към екрана:

— Видя ли, убиха ме!

— Пепел ти на езика! — плесна го през устата Оля. После впи устни в неговите в дълга и гореща целувка.

Той с готовност отвърна на целувката, като в последния момент успя да си помисли, че неговата сметка се оказа вярна и въпросът с отпътуването на семейството му като че ли вече беше решен.