Александър Белов
Предан враг (38)

38.

Квадратните железобетонни колони подпираха ниския сив таван. Някъде отгоре искрите от заваряването се сипеха като водопад. По клатещата се, сглобена криво-ляво от парчета арматура стълба в пустия цех на недостроения завод слезе един средновековен рицар, издокаран в блестящи доспехи и заметнат с дълга сребриста мантия.

Той беше напрегнат и мрачен. Обкованата му със стомана ръка лежеше върху дръжката на меча. Рицарят се огледа на всички страни и закрачи напред. Изведнъж зад колоната изскочи още един рицар, който носеше ален плащ и тежък шлем, скриващ изцяло главата му.

С нечовешки вик той стовари върху незащитената глава на Сребърния рицар тежкия си меч с двойна дръжка. Но ударът му не постигна целта си. В последния момент съперникът му умело избегна смъртната заплаха, като моментално отскочи встрани и извади от ножницата закривения си сарацински меч.

Стоманените остриета зазвъняха в кънтящата пустота на цеха. Рицарят с шлема настъпваше, но мечът на противника му постоянно пресрещаше неговите невероятно силни удари. Сребърният рицар противопоставяше на силата на съперника си своята сръчност и подготовка — движеше се по-бързо и владееше по-добре оръжието си. С всяка изминала секунда превъзходството му ставаше все по-очевидно.

Скоро инициативата изцяло премина в ръцете на Сребърния рицар и сега той вече притискаше врага си, стоварвайки върху него градушка от мощни удари. Полагайки доста усилия, за да ги отблъсне, Аленият рицар отстъпваше назад към ниския парапет, ограждащ дълбока бетонна яма.

И ето, че най-сетне ударът на закривения меч на Сребърния рицар постигна целта си, в резултат от него наподобяващият тенджера шлем излетя от главата на противника му, а Аленият рицар се стовари на колене до самия парапет, дишайки като преуморен кон. Дългокосият Сребърен рицар изопна меча си над главата на поваления си враг.

— Стоп! Не мърдай! Сменете се бързо! — прогърмя усиленият от мегафона глас на режисьора.

Фил — в ролята на Аления рицар беше именно той, тежко се надигна. Асистентите бързо нагласиха на негово място двойника му, който представляваше едно точно копие на рицаря. Приликата между тях беше поразителна.

— Готово! — Асистентите се отдръпнаха встрани.

— Готови! — разнесе се гласът на режисьора. — Камера! Работи!

Александър Киншаков, който изпълняваше ролята на Сребърния рицар, още веднъж изопна закривения си меч над гумената глава и с един замах я отсече от раменете на двойника на Фил. Тя се търкулна по края на бетонните плочи и падна в пропастта на ямата.

— Готово, заснето е! — възкликна радостно режисьорът. — Благодаря на всички.

Към обезглавеното тяло се приближи Ана, която беше пременена като средновековна принцеса. Тя повдигна полите на дългата си рокля, стъпи внимателно с остроносата си обувка върху гърдите на Аления рицар и капризно присви устни:

— Ама, че сте кръвожадни, момчета…

Фил се надвеси през парапета и подвикна:

— Какво става, рибари, хванахте ли главата ми?

— Валера, а защо си се изпотил така? — клъвна го Киншаков.

— Че как няма да се изпотя! — подсмихна се той. — Знаеш ли какъв удар имаш, Иванич… Ти налагаш като кон с копита!

— А пък ти се научи как трябва да правиш това, хлапако! — назидателно отвърна Киншаков.

Ана се приближи до тях и сложи ръце върху раменете на двамата мъже.

— За какво спорите, момчета? Каквото и да стане, според сценария моето сърце принадлежи на Черния рицар.

— Значи ние напразно се бихме! — намигна Фил на Киншаков.

Смеейки се и шегувайки се, мъжете отидоха да се преоблекат. В импровизираната съблекалня, където „цивилните“ дрехи на актьорите бяха струпани на камара, пищеше мобифонът на Фил. Той взе апарата. Обаждаше се Оля. Тя трябваше да заведе сина си в поликлиниката, а пък Саша беше отвел нанякъде верния Макс.

— Да, Оля… А вие къде сте? Да, свърших, ей сега ще обядвам и ще тръгна — говореше по телефона Фил и едновременно с това разкопчаваше безбройните закопчалки по рицарските си доспехи. — Няма проблем, ще успея! Оттук до Рубльовка се стига за двайсет минути. И след това веднага ще дойда при вас… Добре, разбрахме се!

Той взе реквизита си и тръгна към колата. Там го очакваше изненада. Някакви зевзеци бяха набучили отсечената глава върху стърчащата от стената арматура. От устата на гумения Фил стърчеше димяща цигара, а на носа му се мъдреха черните му баровски очила.

— Кой се гаври с покойника? — огледа се през смях Фил.

— Валера, това е инсталация! — подвикна му ехидно някой от асистентите.

Фил погледна своя безмълвен двойник и съчувствено поклати глава:

— И какво стана сега, Валерка, не стига, че те убиха, ами на това отгоре те обиждат? — Свали очилата от отливката и си ги сложи.

Ана се приближи към него с видеокамера в ръка.

— Валера, застани до него, ще ви заснема — предложи му.

Усмихнатият Фил се доближи и сложи ръка върху гумения врат на своето копие.

— Как изглеждаме, а?

— Супер! Големи красавци! Само поскрий малко плешивината му…

Той оправи вирнатите коси върху гумената глава и отново се обърна към камерата. Изведнъж го осени една забавна идея — да покаже на Оля и най-вече на Ваня току-що заснетия бой между двамата рицари.

— Аня, знаеш ли какво, ти засне ли дуела?

— Естествено…

— Дай ми камерата да го покажа на Ваня — помоли я той. — И утре ще ти я върна.

— Валера, нека по-добре Саша да се отбие при мен… — предложи му тихо тя и му даде камерата.

— Аха, ще му кажа — обеща й без особен ентусиазъм той и поклати отрязаната си глава. — Е, браточка, ще тръгваме ли?

Внимателно свали главата от арматурното желязо, като се стараеше да не загаси цигарата, и закрачи към колата си. В този момент някой му извика отгоре:

— Здравей Валера!

Фил се обърна и видя, че по стълбата слизаше продуцентът на филма Андрей Кордон. Той изключително рядко се появяваше на снимачната площадка, затова Фил се учуди.

— Я! Кого виждам! — изрече подигравателно.

— Аня, свършихте ли със снимките? — попита Кордон приятелката си, като пусна покрай ушите си хапливите думи на своя кредитор.

— Свършихме, свършихме! — небрежно отвърна тя на продуцента и намигна на Фил с цинична усмивка. — Отдавна вече свършихме…

— А трикът получи ли се?

— Получи се — отвърна Фил. — Иванич ми отсече главата още в първия дубъл! А ти как така си се решил да дойдеш на снимачната площадка?

— Ами, реших да видя как харчите парите ми… — огледа се с важен вид Кордон.

Филмът наполовина беше финансиран от Бригадата и Фил не пропусна да му го напомни.

— И забележи — не само твоите, нали така? — Вдигна гумената глава и я завря в носа на продуцента. — У-у-у!

Кордон не отговори и с невъзмутим вид се възползва от възможността да си запали цигарата от огънчето на онази, която стърчеше от устата на отливката.

Фил нямаше никакво желание да си чеше езика с Кордон, пък и трябваше да побърза. Той заобиколи продуцента и се отправи към своя мерцедес. Прибра главата в сака си, а камерата сложи на поличката пред задното стъкло. След това започна да сваля и доспехите си.

Един от асистентите дотича при него, за да му помогне.

— Валера, ще обядваш ли? — попита той и взе блестящата ризница.

— А какво има за ядене?

— Риба, както винаги… — намуси се младежът.

— Добре, Миша, донеси ми риба. Само че по-бързо, защото трябва да тръгвам! — Погледна часовника си и се подсмихна, тъй като забеляза колко старателно сгъваше ризницата асистентът. — Абе, какво си играеш с нея, не се бой, няма да се смачка!