Александър Белов
Предан враг (22)

22.

За нуждите на новия проект в покрайнините на Москва беше оборудван цял комплекс, състоящ се от няколко склада, асфалтирани пътеки до входовете им и техника за товарене. Там също така беше направено и стрелбище за изпитание и настройване на мерниците на оръжието.

Днес тук се бяха събрали всички. Пчелата докара двама чеченци, защото клиентите искаха да видят как върви подготовката за изпращането. С тях пристигнаха Каверин и неговият помощник. Стоката трябваше да бъде показана на гостите от самия Белия и за целта Фил го докара на място. В склада се озова и Космос, макар че никой не го беше канил.

Докато Белия и Каверин демонстрираха наличните си запаси на чеченците, Фил, Пчелата и Космос отидоха на стрелбището. Пчелата и Фил взеха по един пистолет „Стечкин“ и започнаха да гърмят по мишените, а мрачният Космос се покатери върху бронята на един БТР и се захвана с любимото си занимание.

Той посипа на обратната страна на дланта си две пътечки кокаин и с наслада ги смръкна една след друга. Главата му веднага се зашемети. Космос потърка носа си, който моментално изтръпна, и с машинално движение втри във венците си остатъка от кокаина. Известно време погледа равнодушно как се упражняват приятелите му, сетне бавно се свлече от бетеера и се потътри към тях.

Щом изпразни пълнителя, Пчелата свали пистолета и се обърна към Фил:

— Е, какво ще кажеш?

— Всичко е наред… Само че това е детска игра — подсмихна се Фил. — Я да опитаме от петдесет метра…

Той натисна копчето на пулта и в далечината се издигна редица от мишени с човешки силуети до кръста. Фил направи крачка напред и застина, стискайки здраво с две ръце дръжката на пистолета. Изстрелите затрещяха един подир друг. След като изпразни целия пълнител, той погледна към мишената през далекогледа и кимна със задоволство:

— Ето как ще постъпим с всички американчовци!

 

 

Космос се приближи до тях. Без да поглежда приятелите си, взе от масата стечкина и го доближи до лицето си, сякаш за пръв път виждаше такова оръжие.

— Белия е мръсник! — процеди през зъби, говорейки на пистолета. — Мразя го!

Приятелите му се спогледаха.

— Започва се… — презрително измърмори Пчелата. — Скоро като нищо ще вземе да се хвърля върху хората и да ги хапе…

— Какво?! — заплашително подвикна Коса.

— Ряпа и цвекло! — ядосано му подхвърли Пчьолкин и тръгна към мишените.

Космос сложи ръка на рамото на Фил и се взря в очите му:

— Фил, ти поне не разбираш ли, че нашият приятел е кретен?

— Ей, я стига сте дрънкали! — ядосвайки се все повече и повече, му извика Пчелата.

Космос пребледня и насочи пистолета срещу него, но Филатов сграбчи ръката му.

— Я, млъквай, чеченска подлого! — разкрещя се вбесеният Космос на Пчелата, докато се гърчеше в желязната прегръдка на Фил. — Казвам самата истина! Ти и твоето аверче Белия сте кретени! Защото ще пратите пушкалата там, където убиват нашите момчета.

— Косе, не си прав — опита се да успокои приятеля си Фил. — Нали знаеш как стана всичко…

— Фил, какво му обясняваш… не виждаш ли, че те предизвиква! — Пчелата така и не стигна до мишените, обърна се и се върна при тях. Той едва се сдържаше. — Слушай, толстоист такъв! Нали ти самият забърка тази каша, а сега се косиш, че те отстраниха от далаверата. Какво, не е ли така?

— Тогава нямаше война, разбра ли? — От ярост Космос започна да пръска слюнки. — И вашите аверчета още не ви бяха обрязали!

— Върви на майната си, тиквеник такъв! — избухна най-сетне Пчелата.

— Какво каза, подлецо?! — изрева Космос, изтръгна се от ръцете на Фил и се хвърли върху Пчелата.

Той също се втурна насреща му, двамата се вкопчиха един в друг и се затъркаляха по прашния бетонен под.

— Мръсник! Гадина! Боклук! — ревяха те и се обсипваха с удари.

Фил веднага дотича при тях, сграбчи единия и отблъсна другия… Но се оказа, че не е толкова лесно да ги разтърве. Успя едва когато зашлеви по една плесница и на двамата. Коса и Пчелата излетяха на различни страни и веднага скочиха, готови отново да се хвърлят в бой, но между тях вече стоеше настръхналият Фил, стиснал в ръката си пистолет „Стечкин“.

— Никой да не мърда! — решително им кресна той. — Ако шавнете, ще ви очистя и двамата!

Пчелата беззвучно изпсува и пое към изхода. Космос малко поизчака и също тръгна, но в противоположната посока. Фил остана сам, ядосан, объркан и озадачен…

 

 

В съседния корпус Белов правеше последната показна инвентаризация пред чеченските си партньори. Той се разхождаше с дебел тефтер в ръка между зелените сандъци с оръжието. Ординарецът на Каверин — Петрович, услужливо ги отваряше. Чеченците внимателно оглеждаха стоката и правеха някакви отметки в своите документи.

— Значи, така… — казваше Белов. — Тук са само мостри, а основната част от стоката вече е във вагоните. Тук има само четири сандъка ПКМ и РПГ, а към тях могат да се приложат кутии с по сто и с по двеста патрона…

— С по сто ще е по-удобно — тихо каза по-възрастният кавказец Исмаил.

— Добре — кимна Белов и отбеляза това в своя дневник. — Продължаваме нататък. Тук има АКМ — седем-шейсет и две и пет-четирийсет и пет…

Другият чеченец на име Ваха извади от сандъка една карабина с оптически мерник. Поцъка възхитено с език, опря приклада на оръжието до рамото си и погледна през мерника.

— Тези уродливи неща са „Винторези“ — обясни Саша. — Патроните към тях са СП-5 и СП-7. Избирайте…

— СП-5 — избоботи Исмаил.

— Разбрано… — Белов отново драсна нещо в тефтера си. — Тук имаме мини — противопехотни и противотанкови… Гранати Ф-1, РГД…

— Може ли да видим и РПГ? — предложи Исмаил.

— Разбира се… — Той сам отвори сандъка и извади оттам тръбата на гранатомета. — РПГ-7, триста парчета, към тях има и деветстотин снаряда…

— Виж ти, виж ти… — Ваха взе гранатомета от ръцете му, зареди един снаряд в него и умело го вдигна на рамото си.

Изведнъж някъде отгоре се разнесе плътен като на Левитан баритон:

— Привет на героичните борци за независимост! Поздравявам присъстващите по случай рождения ден на генерал Ермилов.

Всички едновременно вдигнаха глави — на желязното мостче, което минаваше над цялото хале под самия таван, стоеше Космос и подигравателно се кискаше. Той се намираше далеч — на около петдесетина метра, но въпреки това и с просто око се виждаше, че отново е прекалил с кокаина.

Разтревожени, Каверин и Белов се спогледаха.

Исмаил сведе глава и тихо изпсува на своя гърлен език.

— Саша, разкарай кибика — тихо помоли Ваха. — Че ей сега ще взема да му отрежа носа.

— Косе, ела тук — съвсем спокойно повика приятеля си Белия.

— Уан момънт, сър! — продължи Космос, козирува и изчезна през отворената врата под таванското помещение.

— Хубаво желязо — одобрително поклати глава Исмаил. — Де да имаше повечко РПГ…

— Ще ви намерим… — сдържано му обеща Белия. — Е, май че това е всичко…

— Как така „всичко“? — вдигна побелелите си вежди Каверин.

— А, да, разбира се… — надникна в бележките си Белов и добави: — Има още АКСУ три хиляди парчета със снаряди.

Ваха записа в тефтера си новата информация. Каверин напрегнато погледна в очите възрастния чеченец:

— Исмаил, проучи на място дали нямат желание да вземат и бетеери. Ние ще ги минем като старо желязо, нали, Александър? — завъртя се като пумпал към Белов.

— Ами, по принцип може, защо да не може? — сви рамене той.

— Ей на това му се вика голяма работа! — усмихна се Ваха. — Трябва да изпием по едно шампанско за първата партида, нали така?

— А, не, уважаеми, рано е още… — изкиска се Каверин. — Нека стоката да стигне дотам, нека да я приемат и тогава ще пием шампанско, може и по една бутилка текила да ударим.

— Да, впрочем, да обсъдим маршрута… — Белов разстла върху сандъка една карта, а чеченците веднага се надвесиха над нея. — Стоката ще мине по каспийската схема — горе-долу така. След границата за нея отговаря Володя. Затова, Исмаил, сега вие двамата трябва да уточните графика на движение по дни…

Желязната врата силно се хлопна.

— Добър вечер, добри хора… — нахлу през нея с палячовски поклон Космос.

— Ей сега ще се върна — кимна Белия на гостите си.

Той сграбчи за лакътя приятеля си, който вяло се съпротивляваше, и го повлече по коридора на склада към изхода.

— Какви ги вършиш, Саня? Ама, какви ги вършиш, а? Само недей да ме блъскаш… — безпомощно мърмореше Космос.

След като го измъкна навън, Белов рязко го обърна с лице към себе си и го тикна в ъгъла между две стени.

— Защо си се домъкнал тук?! — нахвърли се той върху приятеля си, който се олюляваше. — Кой ти е разрешил да идваш?!

— Че какво толкова е станало? — Космос вторачи в Белов мътния си, почти невменяем поглед. — Просто исках да си побъбря с момчетата… А и тази работа аз я измислих, не си ли спомняш?

— Каква работа си измислил?! — вбеси се още повече Белия. — Косе, ти си един безполезен наркоман! За половин година си се превърнал в дрипа! Каква работа би могъл да измислиш ти?! Скоро ще те изключа от бизнеса!

Космос се наведе напред и бледата му, разкривена физиономия с почти безумни очи се озова на сантиметри от лицето на Саша.

— Как ще ме изключиш, а? — подсмихна се той. От разбитата му долна устна се стичаше кръв. — Физически ли?

Белия се отдръпна, сграбчи го за раменете и с всички сили го разтърси.

— Морално! — кресна. — А сега, марш в колата и изчезвай оттук на майната си! Ако още веднъж се покажеш пред хората, ще ти откъсна главата! Това е, повече няма да повтарям!

Той рязко се обърна и се скри зад отворената врата.

Космос се олюля и мрачно погледна след него. Сетне се изплю, посочи към вратата среден пръст и изкрещя:

— Фак ю, Саньок!