Александър Белов
Предан враг (44)

44.

Всичко в операционната беше подготвено за работа. Инструментите бяха подредени по местата им, покритият с чаршаф Фил лежеше на масата, а над него вече грееха ярките светлини на операционните лампи. Чакаха единствено Борис Моисеевич Боркер. Светилото на отечествената неврохирургия довършваше подготовката си за операцията в съседния кабинет.

А в кабинета на главния лекар Белов продължаваше да драска с молив по един лист. Под раираната пчела се появи верига от планински върхове.

— Но какво би могъл да спечели, ако, разбира се, това е негова работа? — замислено рече той.

Космос моментално се надвеси над рамото му и разпалено занарежда:

— Дял от проект за половин милиард! Връзки с хората, които се занимават с нефта, и с ония крадливи тарикати!

— Но ако се държи за нас, би спечелил много повече — възрази Саша, поклащайки глава.

След като нарисува планините, започна да очертава профила на един индианец с димяща лула в устата и с пера на главата.

— Плюс банката, Саня! Плюс банката! — продължи Космос. — Ако нас ни няма, той става пълен господар на всичко! И ще прави каквото си иска, ще работи с когото си иска — с гангстерите, с мангстерите… А ти какво си се разрисувал?! Защо се правиш на Репин? Ти по-добре от мен знаеш какво иска той!

— Същото, което искаш и ти, Косе — подсмихна се Белов.

— Точно така! Независимост от Саша Белов и собствен бизнес! — почти крещеше, и то не на шега, вбесеният Космос. — Само че в колата с теб бях аз, а не той!

Саша потърка челото си с ръка, притвори очи и бавно поклати глава:

— И въпреки всичко не мога да повярвам, че това е работа на Пчелата. Ако щеш, убий ме — не мога!

Космос доближи лице до неговото и изрече, като едва сдържаше яростта си.

— Бели! Той. Не седна. При нас. В колата! Той тръгна с тяхната бричка!

Саша замълча, защото нямаше какво да възрази на този аргумент. Сви вежди и започна да разглежда рисунките си, сякаш бе изпаднал във вцепенение. Изведнъж ръката на Космос се стовари върху листа. Той сложи пред Белия един малък пясъчен часовник, който беше пригоден да отмерва три минути. И след това остави до него своя огромен пистолет „Стечкин“.

— След един час самолетът му излита — назидателно рече Космос и се отдалечи в другия край на кабинета.

Белия мълчеше. С нетрепващ поглед следеше тънката струйка пясък, която се стичаше от едната сфера на часовника в другата. Дълбока вертикална бръчка проряза челото му, веждите му се свиха, а устните му бяха стиснати в тънка, безцветна линия. Саша напрегнат мислеше.

Преди две години в една подобна ситуация заподозря в предателство Космос. Нещо повече — дори беше убеден, че това е така. А сетне, когато нещата се изясниха, внезапно осъзна, че повече не може да вярва на приятеля си толкова искрено и безрезервно, колкото му вярваше преди. Не можеше, колкото и да му се искаше!

Погледнато отстрани, отношенията му с Космос бяха същите. Но колкото и да се стараеше да си внуши обратното, фактът си оставаше факт — след онова злополучно покушение Белия вече нямаше онзи абсолютно верен приятел на име Космос, на когото можеше стопроцентово да разчита. Сега той беше просто един стар приятел — приятен, симпатичен, отдавна и добре познат, но само толкова.

Ето защо в този момент Саша много добре осъзнаваше, че ако само за миг повярва, че този взрив е дело на Пчелата, ще се прости с още един истински приятел. И кой щеше да му остане тогава? Единствено Фил, така ли? Но пък Фил…

Сам. Щеше да остане съвсем сам…

Той се накани още веднъж да прехвърли наум всички възможни варианти в търсене на виновника за взрива, но веднага се отказа, защото разбра, че е безполезно. Както и да го въртеше, все стигаше до едно и също: нямаше кой друг да го е направил освен Пчелата.

В горната сфера на часовника беше останал половината пясък, но Саша вече знаеше какво ще каже, когато времето изтече. Просто се опитваше да отложи още малко неизбежното.

Когато последната песъчинка падна долу, той вдигна глава и с леден глас рече:

— Обади се на Шмит.

Космос моментално извади мобилния телефон от джоба си и започна да набира номера.

— Шмит, аз съм Космос, къде си? Чудесно. С кого си? Аха. Иди на летище „Шереметиево“, оттам ти е близо, намери Пчелата и го докарай в болницата при нас… Да. Ти си знаеш…

Борис Моисеевич Боркер влезе в операционната. Изпънал напред ръцете си, върху които беше нахлузил гумени ръкавици, той заобиколи откъм гърба Фил, който лежеше на една страна, и внимателно огледа тила му.

— Кръвно? — сухо и кратко попита лекарят.

Отговориха му също така лаконично:

— Нормално.

Хирургът обърна ръцете си с дланите нагоре и рече:

— Марля… Скалпел…

Инструментите моментално се появиха в ръцете му. Борис Моисеевич се надвеси над тила на Фил, като от време на време подхвърляше отривисти команди:

— Клампа… Още една клампа… Трепан…

Операцията започна.