Александър Белов
Предан враг (12)

12.

В Ликовската болница ги приеха веднага. Строгата и уморена педиатърка прегледа Ванечка, който непрекъснато плачеше. Една пълна медицинска сестра взе момченцето от кабинета и го отнесе нанякъде, а лекарката отиде при Оля, която се щураше из обширния коридор покрай застаналия с невъзмутим вид Макс.

— Кажете ми, уважаеми родители, защо не се грижите за детето си? — нахвърли им се лекарката, обръщайки се към Макс. — Къде сте успели така да го простудите?

— Какво му е? — без да обръща внимание на гнева й, студено попита Макс.

— Ами, момченцето е зле! Трябва спешно да се оперира! — изстреля възмутената от тона му лекарка, но веднага млъкна, тъй като забеляза, че Оля моментално пребледня и тежко се отпусна на стола.

Педиатърката изпепели с поглед Макс, направи крачка към Оля и продължи, но с далеч по-мек тон:

— Не се притеснявайте. Общо взето, няма нищо страшно. Ще му премахнем плевралните… всъщност едни такива ципи, които пречат на сина ви да диша… Операцията не е тежка, все едно, че ще му отстраним сливиците. Успокойте се, моля ви…

Тя продължи да обяснява още нещо на изплашената до смърт Оля, а в това време Макс се обърна и бързо закрачи към отделението, където бяха болничните стаи. Ехото от енергичните му крачки отекваше в почти празния коридор.

Макс беше доста разтревожен. Срещата с милиционерския патрул никак не му хареса, тъй като всичко това твърде много му приличаше на добре организирана хайка. Не стига, че двамата с Оля бяха разпознати, ами на всичкото отгоре спипаха и цялата им охрана! Ако се случеше нещо, щеше да му е изключително трудно да се отбранява сам. Налагаше се спешно да повика подкрепление.

До телефона в отделението с болничните стаи скучаеше млада луничава медицинска сестра.

— Този телефон градски ли е? — мрачно посочи с глава Макс към апарата и без да дочака отговор, посегна към слушалката.

Под мантото му се подаде автоматът му и сестрата веднага го забеляза. Очите й се разшириха от страх, но в същия миг тя бързо отпусна глава, като се стараеше да покаже, че този странен мъж изобщо не й е интересен.

— Аз съм Макс — избоботи охранителят, щом чу Саша да казва „ало“.

— Макс?! Какво става? — нетърпеливо попита Белов.

— Саша, ние сме в болницата. Всеки момент ще оперират Ванка… Не, не, няма нищо страшно, просто някаква дреболия от сорта на сливиците… Има някакви ципи в гърлото, ще ги махнат и всичко ще бъде наред. Проблемът е друг… — Той понижи глас и хвърли едно око към сестрата, която започна нервно да се намества на стола под тежкия му поглед. — По пътя ни спря милиционерски патрул… — продължи Макс, обръщайки се с гръб към момичето. — Ние с Олга се отървахме, но момчетата ги прибраха… Някой е вдигнал патърдия и ченгетата яко тарашат всички подред.

— Гнусна работа, Макс… — озадачено проточи Белов. Поколеба се за миг, но веднага се овладя и с твърд и решителен глас се разпореди: — Значи, така. Не се откъсвай от Олга и наблюдавай улицата, защото онези гадове всеки момент могат да се домъкнат. Аз тръгвам.

— Разбрано — Макс затвори телефона и се обърна към медицинската сестра: — Къде се намира главният ви лекар?

— По коридора, третата врата вляво… — изчурулика тя.

Той решително се приближи до вратата, на която имаше табелка с надпис „Главен лекар“, и натисна дръжката, без да почука.

— Какво искате? — вдигна масивните очила на челото си кльощавият плешив мъж зад бюрото и присви очи срещу безцеремонния посетител.

Без да каже нито дума, Макс заобиколи бюрото на главния лекар и се приближи до прозореца, по чийто перваз бяха подредени саксии с цветя. Видимостта оттук беше добра, тъй като цялата улица, която стигаше до болницата, се виждаше като на длан. Макс повдигна крайчеца на пердето и внимателно се взря навън — засега всичко беше спокойно. И все така невъзмутим, той се върна до бюрото и седна срещу лекаря, който с изумление наблюдаваше действията му. Макс спокойно разгърна полите на мантото си, демонстрирайки пред собственика на кабинета целия си стрелкови арсенал, и мрачно заговори:

— Ще бъда кратък, докторе. Тук, горе, вашите хора правят операция на сина на Саша Белов. Знаете ли кой е той? — Лекарят притеснено кимна. — Момченцето е на една годинка. Тук всеки момент могат да дойдат едни лоши хора. Те са гадове, нали разбирате? А пък моята задача е да охранявам детето и затова аз ще застана с автомат на входа.

Главният лекар, който беше слисан от този обрат на събитията, хвърли неволен поглед към телефона. Щом забеляза това, Макс веднага извади ножа си и с един замах преряза кабела.

— Не, докторе — с известно съжаление поклати глава той. — Ситуацията е такава, че ние с вас не можем да повикаме ченгетата. Вие ще кажете на персонала какво трябва да прави и ще стоите до мен. Ако всичко бъде тип-топ, във вашата болница ще пристигне най-доброто оборудване в света. Разбрахме ли се?

Макс свойски потупа лекаря по рамото и от този негов фамилиарен жест главата на човека отскочи, а очилата му се плъзнаха обратно от челото на носа му. И се получи така, сякаш лекарят кимна и се съгласи въпреки волята си с предложените му условия.