Александър Белов
Предан враг (21)

21.

Утрото беше мрачно, както и много други неща напоследък. След покушението и след смъртта на майка му всичко в живота на Белов тръгна наопаки. На пръв поглед всичко си беше наред — работите му вървяха успешно и вече нямаше никакви набези. Нещо повече, след убийството на Лука авторитетът му стана още по-голям и още по-неоспорим. И макар зад гърба му да шушукаха разни неща, всички — от бандата на крадците до уважаваните легални бизнесмени, се стараеха да избягват конфликтите с него.

Цялото му време през последните месеци беше посветено на работата над проекта „Здравей, оръжие!“, както се наричаше операцията на Каверин. Транзитните канали на Белов първо бяха изпробвани с една малка пратка стрелково въоръжение. Стоката стигна до адресата навреме, цяла и непокътната. И Володя, и неговите клиенти в Чечения останаха доволни. А след това започнаха да се подготвят за изпращането на една сериозна партида.

Белов се занимаваше с тази работа, както и с всяка друга, с която се захващаше — с цялото си чувство за отговорност. В закупуването на оръжието бяха вложени доста пари. Всъщност това беше най-големият търговски проект на Бригадата и той се бе посветил на него, без да жали време и сили. А това, което ставаше в душата му, общо взето, не засягаше никого. Като че ли само Олга и Фил забелязваха, че при Саша нещата не са наред.

Атмосферата в самата Бригада също не беше добра. Космос, който окончателно беше отстранен от всички работи, тръгна на провала. Сега той почти постоянно беше под въздействието на наркотиците и не минаваше нито ден, без да се спречка с някого от техните хора. Пчелата беше натоварен да се занимава с контактите с поръчителите и той вече прекарваше много повече време с тях, отколкото със старите си приятели. Изглежда, въртеше с пълна сила и някакви лични далавери с „планинските князе“. Започна да се държи малко дистанцирано. Белия пък се правеше, че всичко това изобщо не го засяга, и единствен Фил все още се опитваше да възвърне предишните им отношения.

От безизходица и мъка Белов започна често-често да посяга към бутилката. Той прекарваше почти всяка вечер по казината, клубовете и ресторантите и всички тези негови „културни мероприятия“ неизменно завършваха със зверско напиване. Това се превърна в нещо толкова обикновено, че Оля започна да държи вкъщи разни средства срещу махмурлук — марината от кисели краставици или зелева чорба.

И днес, небръснат, с разрошена коса, Саша отиде бос до кухнята, извади от хладилника дежурния буркан със зелева чорба и жадно впи устни в студеното стъкло. Радиоточката на стената беше включена. Той протегна ръка и увеличи звука.

„Вчера, 25 март 1995 година, в Чечения беше извършено дръзко нападение срещу конвоя на федералните войски по пътя Грозни — Аргун — със загрижен делови глас съобщи говорителят. — Чеченските бунтовници унищожиха два конвоиращи бронетранспортьора и три коли с военнослужещи от вътрешните войски. Загинали са двайсет и четири души, а осем са ранени…“

Саша остави буркана на перваза на прозореца и тежко се стовари на стола. Той знаеше как ставаха тези неща. Изведнъж с поразителна яснота в съзнанието му изплува една картина — напечената от слънцето броня на БТР, първата режеща погледа с яркостта си зеленина наоколо и ослепително синьото, чисто небе. И изведнъж! Оглушителен взрив, писъкът в ушите, страшните викове на ранените и канонадата от стрелбата. И не можеш да разбереш откъде се е взел този огън и защо ти се струва, че стрелят от всички страни едновременно. И пълната обърканост от незнанието как да се спасиш и накъде да бягаш…

„Както съобщиха от регионалния оперативен щаб за управление на антитерористичните операции в Северен Кавказ, инцидентът е станал рано сутринта — продължаваше говорителят. — Първо с дистанционно управляема ракета е била взривена челната кола на конвоя. След това колоната е била спряна и обстрелвана с автоматично оръжие и гранатомети. Военнослужещите открили ответен огън. Престрелката е продължила около двайсет минути…“

Белов сведе глава и се вцепени. В него бавно се надигаше ярост.

„От регионалния оперативен щаб подчертаха, че за последните месеци това е вече четвъртото нападение над федералните сили. В района на инцидента се провеждат оперативно-издирвателни работи. Част от местността е отцепена. Според данни на агенция РИА «Новости» само през изтеклото денонощие в резултат на проведените специални мероприятия в Чечения са иззети два гранатомета, три картечници, седем автомата и около хиляда патрона с различен калибър, унищожени са две самоделни взривни устройства…“

Изведнъж Белов скочи, с глухо ръмжене изтръгна радиоточката и я стовари на пода. Парчетата от кутията и чарковете й се пръснаха на всички страни из цялата кухня.

След миг в кухнята връхлетя сърдитата Олга.

— Белов, какво ти става, да не си полудял?! — с глух глас почти изкрещя тя.

Саша вдигна изтерзаните си от мъка очи. Жена му съсредоточено го погледна и добави вече много по-тихо, сякаш се извиняваше за резкия си тон:

— Ще събудиш Ваня…