Антъни Тролъп
Можете ли да й простите? (38)

Тридесет и осма глава
Странноприемницата в Шап

Когато Джордж Вавасор напусна офиса на господин Скръби (внимателните читатели несъмнено помнят, че разговорът му с парламентарния адвокат завърши с разбирането, че възможно най-скоро трябва да се сдобие с малка сума пари), той бе напълно наясно, че му предстоеше работа. И знаеше, че тази работа нямаше да бъде приятна. Не искаше да взима пари назаем от братовчедка си.

Всички знаем, че мошениците и измамниците правят мръсни номера и сме склонни да вярваме, че това им доставя удоволствие и наслада. Но ми се струва, че грешим. Всеки път, когато бедният, съкрушен и достоен за съжаление просяк взима златна лира от някой свой познат, знаейки, че никога няма да му я върне, той потъва по-дълбоко в блатото на личната си агония. Пътуването, което е предприел, не е никак леко. И всеки отказ е болезнен за него. И винаги изпитва болка, когато златната лира му е дадена с презрителен поглед. А най-болезнено е тогава, когато е очевидно, че благодетелят му искрено вярва в неговата почтеност. В тези случаи той си казва: „По дяволите! Ще му се издължа!“ Но въпреки това знае, че никога няма да го направи. Това да разчиташ на чужди пари е неблагодарна съдба.

Каква бе първата стъпка, която Джордж Вавасор трябваше да предприеме, за да получи парите на братовчедка си? Бе отишъл при нея, за да поиска любовта й, но тя бе потръпнала от ужас. С това бе започнал съвместният им живот като годеник и годеница. Той много добре знаеше, че парите щяха да бъдат на негово разположение, ако ги поискаше. Но при тези обстоятелства, как можеше да ги поиска? Ако й пишеше, нима трябваше просто да я помоли за парите, без да говори за любов? Ако отидеше да я види, нима трябваше да се държи така, сякаш е дошъл да говори по работа с банкера си?

Накрая реши, че Кейт можеше да свърши тази работа вместо него. Всъщност отдавна бе достигнал до заключението, че сестра му трябва да играе ролята на посредник между него и Алис по всички въпроси, свързани с пари. Можеше да говори с Кейт така, както не би могъл да говори с Алис. Женските разговори за пари се отличаваха с романтична фразеология, която ги омекотяваше и с която той не умееше да си служи достатъчно ефективно. Да, трябваше да говори с Кейт и с тази цел замина за Уестморланд и отседна в малката крайпътна странноприемница в Шап, която добре познаваше. Писа на сестра си, за да й каже, че ще бъде там и я помоли да се отбие да го види възможно най-скоро, за предпочитане още на сутринта след първата му вечер там. Самият той пристигна в Шап с вечерния влак от Лондон. Там имаше гара, безспорно построена с идеята това диво и отдалечено място да се възползва от преимуществата на цивилизацията, но се съмнявам, че местните хора бяха особено благодарни. Съдържателят на странноприемницата със сигурност не беше благодарен. Преди откриването на гарата, животът в Шап се бе въртял около две неща: дилижанса и пощата. Шап бе важна спирка по пътя между Ланкастър и Карлайл и въпреки че селцето бе заобиколено от голи чукари и времето бе студено и ветровито (карайки пътниците да се радват, че не са родени там), местните хора се бяха гордели с дилижанса и пощата. Сигурен съм, че много от тях все още си спомнят с тъга за отминалите славни дни.

Вавасор пристигна в малката странноприемница малко след девет часа. Нощта бе непрогледно тъмна, а вятърът бе толкова бурен, че трябваше да придържа шапката си с ръка. „Какво противно място за живеене, помисли си той и реши, че ако някой ден получи тази възможност, незабавно ще продаде Вавасор Хол въпреки всички семейни връзки. Що за глупост, каза си той, да продължаваш да живееш на такова място, без да имаш парите да го правиш като истински джентълмен, само защото предците ти са го построили.“ След това се запита дали някъде по света имаше по-невеж, упорит и безполезен старец от дядо му, както и по-голям глупак.

— А, господин Джордж! — възкликна съдържателят, когато Вавасор влезе. — Радвам се да ви видя. Отдавна не сте идвали.

Но Джордж нямаше желание да си говори с ханджията и да му обяснява защо не бе отседнал във Вавасор Хол. Мъжът най-вероятно знаеше. Несъмнено бе разбрал, че старецът се е скарал със своя внук и може би дори знаеше причината. Но дори и да подозираше това, Джордж не го спомена. Просто изръмжа нещо в отговор и седна пред огъня в салона, който едва тлееше. Помоли да му приготвят малката дневна на втория етаж и прекара вечерта сам, без да обръща внимание на ханджията, който на няколко пъти се опита да го заговори. Накрая Джордж каза, че има главоболие и иска да бъде оставен на мира.

„Винаги е бил от онези сприхави младежи, които нямат добра дума за никого, рече си ханджията. Сякаш тази рана през лицето е стигнала чак до сърцето му.“

Джордж все пак бе оставен на мира. Той се чудеше дали нямаше да е по-добре веднага да помоли Алис за две хиляди лири. Така щеше да си спести унижението от необходимостта да я моли за втори заем преди сватбата. Беше много неспокоен. През цялото време си бе казвал, че братовчедка му го обича. Бе заподозрян това, докато двамата бяха в Швейцария. Подозрението му се бе задълбочило, когато тя избрала да развали годежа си с Джон Грей, и се потвърдило, когато приела предложението му за брак. Той бе жесток, себичен и дори нечестен мъж, но досега се бе наслаждавал на мисълта, че Алис все още го обича, въпреки всичките перипетии, през които бе преминала връзката им. Но насладата му се превърнала в жлъч по време на онзи разговор на улица „Кралица Ан“. Веднага бе прозрял истината. Един мъж на възрастта на Джордж Вавасор трябва да е или много суетен, или напълно неопитен, за да не разбере чувствата на една жена към себе си. Когато Алис се бе опитала да избяга от прегръдката, за която я помолил, Джордж бе осъзнал истината. Сърцето му се късаше и беше бесен. Трябваше веднага да я отритне, така, както тя бе отритнала него. И щеше да го направи, ако не се нуждаеше от парите й. Джордж не можеше да се заблуждава по този въпрос. Не можеше да си го позволи.

Вавасор Хол се намираше на около осем километра от Шап и Кейт се чудеше как да посети селото без знанието на дядо си и без той да разбере целта на това посещение. Можеше да отиде пеша и разходката нямаше да е по-дълга от онази, която двете с Алис бяха направили до Суиндейл, но вървенето по главен път до странноприемница не беше същото, като вървенето по склона на хълм до езеро. Ако се бе изцапала, изкаляла или измокрила по време на разходката до Суиндейл, това щеше да бъде повод за смях, но брат й едва ли щеше да се зарадва, ако я види да влиза в „Лоутър Армс“ в подобно състояние. По тази причина трябваше да помоли дядо си да й даде да ползва колата за излети.

— Къде искаш да отидеш? — попита остро той.

В имения като Вавасор Хол, семейният кон обикновено върши двойна работа. Един ден тегли господарката на къщата, но не е прекалено горд да тегли тор на следващия. И винаги се оказва, че господарят на къщата смята торта за по-важна от дамата. Ето защо старият земевладелец гледаше с лошо око на всяка молба за ползване на животното.

— Само до Шап, дядо.

— До Шап! Какво ще правиш в Шап, за Бога? Там няма магазини.

— Няма да ходя по магазини. Искам да се видя с някого.

— С кого?

Кейт изведнъж реши, че може да каже истината на дядо си.

— Брат ми е дошъл от Лондон — отвърна тя. — Отседнал е в странноприемницата. Не смятах да ти казвам, защото не искам да споменавам името му, докато не си му позволил да се върне тук.

— И очаква да го приема тук сега, така ли? — попита старецът.

— О, не, сър. Съмнявам се, че има подобни очаквания. Дошъл е, за да говори с мен. По работа, струва ми се.

— По работа? Каква работа? Предполагам, че ще ти поиска пари.

— Мисля, че се отнася за брака. Предполагам, че иска да убедя Алис да не го отлага.

— Виж какво, Кейт. Ако някога му дадеш парите си, или ако му дадеш някаква част от тях, никога повече няма да говоря с него. При никакви обстоятелства. Има и още! Въпреки всичко, случило се между нас, той ще наследи имението, след като умра… освен ако не променя завещанието си. Но ако му дадеш парите си, ще го променя и той няма да получи нито шилинг след смъртта ми. Можеш да вземеш коня, за да отидеш до Шап.

Какво злополучно стечение на обстоятелствата бе накарало дядо й да й отправи подобен ултиматум тази сутрин? Кейт вече бе решила да помоли брат си да използва малкото й състояние. Тя се страхуваше, че той бе дошъл заради парите на братовчедка си, с идеята да се възползва от предложението й. Мисълта почти я бе накарала да се изчерви от срам и тя си бе казала, че брат й на всяка цена трябва да бъде спасен от това изкушение. Знаеше, че парите бяха необходимост за него и не можеше да се кандидатира без тях. Въпреки че споделяха много, тя не знаеше почти нищо за финансовото му състояние. Но бе почти сигурна, че не разполага със собствени средства. А писмото, с което я бе помолил да дойде при него в Шап, съдържаше няколко намека, които я бяха настроили на финансова тема.

Докато се клатушкаше по лошия път до Шап, тя достигна до заключението, че леля Гринаул бе човекът, който трябваше да покрие предизборните му разноски. Редно е да посоча, че Кейт бе готова да му даде парите си без миг колебание и без да си помисли, че той би постъпил нередно, ако ги приеме. И не би се противопоставила на желанието му да вземе парите на Алис, ако тя бе просто негова братовчедка. Кейт вярваше, че всички представители на рода Вавасор бяха длъжни да подкрепят бъдещия глава на семейството в неговия опит да постигне нещо, което, поне според нея, щеше да бъде от полза за цялото семейство. Но не можеше да понесе мисълта, че брат й ще вземе пари от момичето, за което се бе сгодил.

В същото време не виждаше причина защо да не се възползва от отзивчивостта на леля Гринаул. Тя вече й бе отправила няколко щедри предложения, които Кейт бе отказала, тъй като не желаеше да дължи пари на никого, дори на леля си, освен ако това не бе абсолютно наложително. Но що се отнасяше до предизборната кампания на брат й, нямаше да се поколебае да я помоли за съдействие и бе сигурна, че ще го получи.

— Дядо знае, че си тук, Джордж — рече Кейт, след като се поздравиха.

— По дяволите! И защо му каза?

— Не можех да взема колата, без да му кажа защо ми трябва.

— Що за глупост! Сякаш не можеше да измислиш някакво извинение! В никакъв случай не исках да научава, че съм тук.

— Не виждам нищо лошо в това, Джордж.

— Но аз виждам. Може да означава, че няма да мога да говоря с него, преди да умре. Какво каза, след като разбра?

— Не каза много.

— Не е предложил да отида да го видя?

— Не.

— Нямаше да отида, ако го бе направил. Не съм сигурен, че някога ще отида отново. Каква полза би имало от това? Как бих могъл да го накарам да промени завещанието си и да ми остави онова, което по право ми принадлежи? Нямам време да се занимавам с него в момента. И съм убеден, че ще се опита да ме ограничи по начин, който би бил напълно неприемлив за мен, като например да ме накара да му обещая, че няма да се кандидатирам за парламента.

— Може да те помоли, но не би се разсърдил, ако му откажеш.

— Той е толкова неразумен и невеж, че предпочитам да стоя далече от него. Но, Кейт, още не си ме поздравила за годежа.

— Поздравих те, Джордж, в последното си писмо.

— Така ли? Забравил съм. Всъщност не съм сигурен, че сърдечните поздравления са необходими. Въпреки всичко, случило се между нас, този съюз е най-доброто, което можем да очакваме и това е най-хубавото нещо, което може да бъде казано за него.

— О, Джордж!

— За разлика от теб, аз не съм романтик, Кейт. Половин дузина деца и скромна издръжка не могат да впечатлят мъж, който се опитва да пробие в света на политиката.

— Знаеш, че винаги си мечтал да я направиш своя жена.

— Няма такова нещо. Винаги си се заблуждавала по този въпрос. Това бе твоята мечта. Но усилията ти се увенчаха с успех и трябва да бъдеш поздравена.

— Не искам поздравления. Би трябвало да знаеш това.

— Но ще ти кажа какво искам аз, Кейт. Искам пари.

Той направи пауза, но тъй като тя не отговори веднага, се почувства длъжен да продължи:

— Понякога се чудя дали не сгреших, като отново се кандидатирах за парламента. Може би се опитвам да откъсна плод, до който не мога да достигна.

— Не говори така, Джордж.

— Не мога да не си задавам подобни въпроси. Едва ли има нужда да ти казвам, че съм готов да рискувам всичко свое. Ако зависеше от мен, още утре, всъщност още днес, бих хвърлил чоп за това дали да отида в затвора, или в парламента. Но не мога да продължа с това начинание, рискувайки единствено онова, което притежавам, защото то няма да ми стигне. Не ми останаха пари в брой и дори ако заложа врата си, няма да получа нищо в замяна.

— Всичко, което имам, може да стане твое още утре — отвърна Кейт с нотка на колебание в гласа, издаваща нежеланието, с което бе направила това предложение. Но не успя да се сдържи. Нямаше избор, въпреки че заплахата на дядо й все още отекваше в ушите й и знаеше, че можеше да разори брат си, ако му даде заем. Не можеше да не му предложи всичко, което притежаваше, когато той й кажеше, че се нуждае от пари.

— Не — отвърна Джордж. — Няма да взема парите ти.

— Не би се поколебал, ако знаеше с каква охота ти ги давам.

— Независимо от това, няма да ги взема. Не би било редно. Всичко, което притежаваш, няма да ми бъде достатъчно, а не искам да те оставям без нищо. Освен това ще ни бъде трудно да уредим прехвърлянето на парите.

— Няма да ни бъде трудно, защото никой друг, освен нас няма да научи.

— Но няма да е редно и предпочитам повече да не го обсъждаме — отсече Джордж с тон, в който имаше частица високопарност.

— Тогава какво смяташ да правиш? — попита Кейт, въпреки че чудесно знаеше какво смяташе да прави.

— Ще ти обясня. Когато с Алис се оженим, тя ще получи правото на владение на имуществото ми и тъй като и двамата ще бъдем внуци на стареца, ще му предложа да я направи своя наследница, в случай че умра преди нея.

— Нима? — каза Кейт.

— И ако старецът се съгласи, не виждам нищо лошо в това да изтегля пари срещу част от нейното имущество, което, при тези обстоятелства, би станало мое, след като се оженим.

— Но дядо може да завещае имота, на когото си поиска.

— Много добре знаем, че няма да го направи. Не би го завещал на някой извън семейството. Всъщност той веднага би се съгласил с предложението ми, защото по този начин би ме лишил от всякакво влияние по този въпрос.

— Но това не може да бъде направено, докато не се ожените.

— Виж какво, Кейт, не ми създавай трудности! — сопна й се той и белегът му зейна. — Ако не искаш да ми помогнеш, просто ми кажи и ще се върна в Лондон.

— Ще направя всичко, за да ти помогна… стига да не е нещо нередно!

— Да, всеки може да каже това. Предложението ти не е особено примамливо, имайки предвид, че ти решаваш какво е редно и какво не е. Ще пишеш ли на Алис… всъщност по-добре отиди при нея и й обясни, че имам нужда от парите й.

— Как бих могла да замина за Лондон сега?

— Би могла, ако решиш. Или искам прекалено много? Тогава й пиши. Ще изглежда по-добре, идващо от теб, отколкото от мен. Обясни й, че трябва да платя за предизборната си кампания предварително и не мога да се надявам на успех, ако не го направя. Съмнявам се, че веднага ще ми поискат парите, но човек никога не знае. Те са наясно, че не съм богат мъж и не мога да очаквам от тях да продължат да се борят, ако не знаят, че парите им са осигурени. Скръби вече си изпати няколко пъти от тези градски кандидати и няма да допусне това да се случи отново.

Той направи пауза, за да може Кейт да отговори.

— Джордж — каза бавно тя.

— Какво?

— Иска ми се да опиташ нещо друго.

— Няма друго! Колко типично за една жена — да се обяви против единствения възможен план.

— Не мисля, че трябва да взимаш парите от Алис.

— Скъпа Кейт, позволи ми сам да преценя какво трябва или не трябва да правя. Самата Алис ме разбира чудесно. Знае, че за да спечеля тези избори, което и двамата искаме…

— Аз също го искам — прекъсна го Кейт.

— Много добре. Алис знае, че не мога да постигна това без пари и ми предложи помощта, от която имам нужда. Предпочитам ти да й кажеш колко много се нуждая от тази помощ, отколкото аз да го правя. Това е всичко. Ако си и наполовина толкова умна, колкото си мисля, ще разбереш това.

Кейт разбираше всичко много добре. Бе наясно с факта, че брат й се срамуваше от онова, което смяташе да стори. Срамуваше се толкова много, че предпочиташе да използва нейния глас, вместо своя.

— Искам веднага да й пишеш — продължи той, след като не ти се занимава да отидеш до Лондон.

— Не става въпрос за това дали ми се занимава, или не — отговори Кейт. — Бих отишла пеша до Лондон, за да ти донеса пари.

— Нима мислиш, че Алис ще откаже да ми ги даде? — попита той и я погледна.

— Сигурна съм, че няма да ти откаже, но не мисля, че трябва да ги взимаш от нея. Според мен има нещо свято и неприкосновено в собствеността на момичето, за което смяташ да се ожениш.

— Ако има нещо на този свят, което ненавиждам — каза Джордж и започна да крачи из стаята, — това е романтиката. Можеш да четеш такива книги в спалнята си, щом ти харесва, но в момента говорим за сериозни неща. Ако се замислиш, ще осъзнаеш, че говориш глупости. Двамата с Алис ще бъдем мъж и жена. Имуществото и парите ни ще бъдат обединени. И въпреки това не бива да я моля за пари, за да постигна нещо, което ще осигури както моето бъдеще, така и нейното, защото няма да е редно. Ти наричаш това тактичност. Аз го наричам пълно безумие.

— Ще ти кажа какво ще направя, Джордж. Ще помоля леля Гринаул да ти заеме парите… или да ги заеме на мен.

— Не вярвам, че ще ми даде и шилинг. Освен това парите ми трябват веднага. Нямам време за писане на писма и водене на преговори. Всяко забавяне може да се окаже фатално. Ако откажеш да говориш с Алис, ще трябва да го направя аз. Искам да знам дали ще ми помогнеш.

Кейт все още се колебаеше, когато на вратата се почука и едно малко момче пъхна смачкана на топка бележка в ръката й. Когато видя името си, изписано на листа, Кейт осъзна, че бележката беше от дядо й. Тя гласеше:

„Ако Джордж иска да дойде във Вавасор Хол, да дойде. Ако реши да ми се извини за поведението си, ще го приема.“

— Какво има? — попита Джордж и Кейт му подаде бележката.

— Няма да го направя — отсече той. — Каква полза бих имал от това да отида в къщата на стареца?

— Ако не отидеш сега, никога няма да те приеме.

— Ще отида, след като къщата стане моя — отвърна Джордж.

— Ако му покажеш, че все още си във враждебни отношения с него, тя никога няма да стане твоя… освен ако някой ден не я наследиш от Алис. Помисли над това, Джордж. Не би искал да взимаш пари от нея.

Той неспокойно крачеше из стаята, мърморейки ругатни. Опитваше се да балансира гордостта и амбициите си, но му беше трудно.

— Не отговори на въпроса ми — рече той. — Ако отида при стареца, ще пишеш ли на Алис?

— Не, Джордж. Не мога да пиша на Алис, за да я моля за пари.

— Отказваш?

— Не мога да се заставя да го направя.

— Тогава, Кейт, двамата с дядо ми можете да работите заедно от сега нататък. Накарай го да ти завещае къщата, ако ти се занимава.

— Едва ли има жена, която да е заслужавала подобен укор по-малко от мен — отвърна Кейт смело, без да отстъпва. — Всеки човек, който притежава сърце или съвест, би се съгласил.

— Не се занимавам нито с едното, нито с другото. Не мога да си го позволя в момента.

— Защо не вземеш само моите пари, Джордж?

— Не. Останала ми е малко съвест, въпреки всичко.

— Ще ми позволиш ли да пиша на госпожа Гринаул?

— Нямам възражения по този въпрос, но не виждам смисъл.

— Въпреки това ще го направя. Ще дойдеш ли във Вавасор Хол?

— Да моля онзи стар глупак за прошка? Не, не бих могъл. Не и в настроението, в което съм в момента. Само ще го разгневя още повече. Кажи му, че имам неотложна работа в Лондон.

— Колко жалко.

— Не мога да направя нищо по въпроса.

— Това решение може да промени живота ти! — възкликна Кейт.

— Добре, чуй какво ще ти предложа — отвърна Джордж. — Ще се върна с теб във Вавасор Хол и ще изтърпя обидите на стареца, ако ти пишеш на Алис вместо мен.

Чудя се дали Джордж осъзнаваше, че сестра му настояваше да дойде във Вавасор Хол за негово добро. Кейт се поколеба, тъй като бе готова почти на всичко, за да помири дядо си и брат си.

— Но първо ще ми позволиш да пиша на леля Гринаул — отвърна тя. — Ще отнеме само два дни. Най-много три.

Джордж кимна, сякаш правеше голяма отстъпка. С ясното съзнание, че прави нещо нередно, Кейт обеща да пише на Алис, ако госпожа Гринаул не откликне на молбата й. Джордж великодушно се съгласи да се върне с нея във Вавасор Хол.

— Слава Богу, че обстоятелствата не ми позволяват да остана повече от два дни — заяви той. — Нямам бельо за по-дълъг престой.

— Ще се погрижим за това във Вавасор Хол.

— Няма да правиш нищо подобно! Виж какво, Кейт, недей да казваш нищо, когато използвам това извинение. Ще остана там два дни, но рано сутринта в четвъртък ще хвана бързия влак от Кендал. Не разваляй плановете ми с други предложения.

Заедно тръгнаха с колата и не си размениха нито една дума, докато не спряха пред старата къщичка на портиера.

— Господин Джордж, това вие ли сте? — попита старицата, която излезе да им отвори портата. — Колко се радвам да ви видя!

Ханджията го бе посрещнал по същия резервиран начин. Джордж никога не се бе радвал на голяма популярност в района, но все пак бе наследникът на имението.

— По-добре отиди да чакаш в дневната — рече Кейт. — Аз ще извикам дядо. Огънят няма да е запален.

— Както кажеш. Но не ме карай да чакам твърде дълго на студа. Небеса, каква къща! Средата на януари, а камините не са запалени.

— И помни, Джордж, когато го видиш, трябва да му се извиниш за всичко. Вече си тук, така че се опитай да не го ядосваш.

— Най-вероятно ще се ядоса, независимо от това какво правя — отвърна брат й. — Само се надявам да ми даде стария кон, за да мога да се върна в Шап, ако това се случи. Ето го на вратата. Явно няма да ми се наложи да чакам на студено.

Старецът стоеше на стъпалата, когато колата спря, сякаш за да приветства своя внук с добре дошъл. Подаде ръка на Кейт, за да й помогне да слезе, без да отклонява поглед от лицето на Джордж.

— Значи се върна — рече му старецът.

— Да, сър, върнах се, като блудния син от притчата.

— Блудният син се разкайваше. Надявам се, че ти също се разкайваш.

— Определено е така, сър. Съжалявам, че се скарахме и… всичко останало.

— Влизай — заповяда му старецът с гневен тон. — Влизай. Да очаквам любезности от теб, е като да очаквам перли от свиня. Влизай.

Джордж влезе, като сви рамене, когато сестра му го изгледа. По този начин старият земевладелец се помири със своя наследник.