Антъни Тролъп
Можете ли да й простите? (30)

Тридесета глава
Която съдържа любовно писмо

Вавасор седеше сам в стаята си след заминаването на Фицджералд и си мислеше за времето, отпреди да реши да помогне на своя приятел по отношение на лейди Гленкора, или по-скоро мислеше за поведението на Алис тогава и за нейните думи. Тя упорито бе отказвала да помогне на своята приятелка. И едва ли можеше да бъде намерен по-малко вероятен помощник. Но въпреки това бе обявила, че Гленкора е длъжна да спази обещанието си към Бурго.

— Но той е окаян разсипник — бе заявила Кейт Вавасор.

— Тогава тя трябва да го накара да се промени — бе отвърнала Алис. — Това е била добра причина да му откаже първоначалното предложение за брак, но не може да бъде извинение за неискреност, след като вече му е казала, че го обича! Ако една жена не е готова да рискува богатството си за мъжа, когото обича, значи любовта й не е истинска.

Джордж Вавасор си спомни всичко това и се запита дали жената, която някога го бе обичала, все още би рискувала богатството си за него.

Въпреки че сестра му го бе притиснала по този въпрос с цялата настойчивост, на която бе способна, той все още не бе решил дали наистина искаше да се ожени за Алис. Напоследък бе придобил някои бохемски наклонности, като например желанието за пълна независимост, както по отношение на мислите, така и по отношение на действията си, а тези наклонности бяха несъвместими с брака. Започваше да се убеждава, че бракът бе старомоден обичай, който подхождаше на скучния живот на повечето добросъвестни мъже (според разбиранията, които мъжете имаха за добросъвестност, както в християнски, така и в езически времена), но не се вместваше в представите на интелигентен човек като него. Ако изобщо обичаше някого, то това бе братовчедка му Алис. И ако изобщо уважаваше някого, то това бе тя. Но идеята доброволно да влезе в клетката на семейния живот му бе чужда.

— Каква ужасна мисъл! — бе казал той на един свой приятел. — Да разрешиш на свещеник да те върже за друго човешко същество като сиамски близнак, отнемайки завинаги твоята независимост и способността ти за самостоятелни действия! Животните в джунглата не се отнасят толкова зле едно с друго. Нито пиянстват, нито чревоугодничат, нито се обвързват в съюзи, които мразят.

По този начин Джордж Вавасор бе оправдал необикновените си теории, позовавайки се на мъдростта на зверовете. Но в този случай, мислейки за Алис Вавасор, той започна да чувства, че ако някога се види принуден да се обвърже със сиамски близнак, несъмнено би избрал нея пред всички останали жени.

И ако изобщо го направеше, щеше да го направи сега. Тя бе развалила годежа си с господин Грей, подтикната от дружните усилия на сестра му Кейт и на самия него — Вавасор бе убеден в това и имаше някакви основания да го вярва. Освен това бе много вероятно Алис да поднови този годеж, ако я оставят да го направи. И въпреки своята свръх интелигентност, благодарение на която се бе научил да възприема обичаите и церемониите с философско безразличие, той все още бе податлив на някои напълно човешки слабости и мисълта да отнеме от Джон Грей онова, което той почти бе отнел от него, го изпълваше със задоволство. Би предпочел Алис да споделя неговото мнение относно абсурдността на неразрушимите връзки, но на този свят едва ли имаше по-невъзможна задача от това да накараш Алис Вавасор да възприеме тази идея. Джордж Вавасор беше дързък и безстрашен мъж, но дори той не би посмял да я защити в присъствието на братовчедка си.

И какви бяха неговите перспективи в този момент? Имаше големи амбиции и се надяваше, че ще успее да ги осъществи, стига всичко да се развие по план през следващата година или две. Все още беше беден мъж, който някога е бил богат, но от някогашното му богатство бе останало достатъчно, за да се надява, че ще успее да влезе в парламента. Беше покрил разходите на предишния си опит и можеше да си позволи да плати за сегашния на кредит. Ако се увенчаеше с успех, щеше да получи достъп до начин на живот, който бе приятен сам по себе си, но и престижен. Но как щеше да покрие разходите си през следващата година или дори две? Дядо му все още бе жив и това едва ли щеше да се промени през следващите две години. Ако се оженеше за Алис, щеше да го направи с идеята да си присвои парите й. Тя щеше да научи, всъщност вече бе научила от самия него, колко рисковано бе неговото начинание. Но той я познаваше достатъчно добре и знаеше, че бе от онези жени, които смело биха заложили всичките си пари, но никога и при никакви обстоятелства не биха заложили репутацията си. Той не би се осмелил да я убеждава в достойнствата на своята идея за безполезността на брачните връзки, но дори за миг не би се поколебал да й заяви, че възнамерява да изхарчи всичките й пари през първите две години на брака им!

Джордж все още бе в креслото си, потънал в мисли, с малката недокосната чаша бренди до него, когато чу как часовникът от другата страна на реката удря три. Тогава се надигна, грабна свещите от масата и се премести зад бюрото в другия край на стаята. „Не е нужно да го изпращам, когато го напиша, каза си той. И най-вероятно няма да го направя.“

След това взе един лист хартия и написа следното:

„Скъпа Алис,

Едно време имах привилегията да започвам писмата си към теб с много по-недвусмислен израз на любов, отколкото думата по-горе предполага, като например «мила моя», но загубих тази привилегия в глупостта си и тя бе отдадена на друг. Но ти реши, с искрената и почтена целеустременост, която е толкова типична за теб, че е редно да оттеглиш и тази привилегия. Едва ли има нужда да казвам, че нямаше да ти пиша по този начин, ако не се бе почувствала длъжна да го направиш. Сега отново те моля да станеш моя жена. Въпреки всичко, случило се между нас в миналото и въпреки всичките ми себични прегрешения, аз винаги съм те обичал и мисля, че ти винаги си знаела това. Смея да твърдя, че любовта ми към теб беше искрена от началото до края и съм сигурен, че ми вярваш. Всъщност не мисля, че някога си се съмнявала в любовта ми.

Въпреки това, когато ми каза, че вече нямам право да се надявам да те направя своя съпруга, аз не бях в позиция да споря. Ти направи онова, което би направила всяка жена, която не иска да стане жертва на любовта си. След това се запозна с господин Грей и въпреки горчивите чувства, които изпитвах, докато траеше вашият годеж, аз не направих опит да застана между теб и живота, който бе избрала. Казвайки това, аз не забравям думите, които отправих към теб миналото лято в Базел, когато, доколкото знам, ти все още възнамеряваше да се омъжиш за него. Но казаното тогава е нищо в сравнение с онова, което, с огромно усилие на волята, се въздържах да кажа. Не знам дали помниш онези думи, но несъмнено щеше да ги забравиш, а може би дори нямаше да ги забележиш, ако сърцето ти беше в Недъркоутс.

Но всичко това не означава нищо. Ти отново си свободна жена и аз отново те моля да се омъжиш за мен. И двамата сме по-стари от предишния път, когато се обичахме и може би вече виждаме брака в различна светлина. Тогава мислехме предимно за любовта си един към друг. И дано тя продължава да бъде в мислите ни и сега! Може би се заблуждавам, когато твърдя, че тя вече не е по-важна за мен от всяка друга причина. Но и двамата достигнахме онзи период от живота си, когато, разсъждавайки над едно предложение за брак, ние мислим повече за приспособимостта си един към друг, отколкото преди. За себе си мога да кажа, че моят характер и моите наклонности ме правят неподходящ съпруг за жена от простолюдието. Знаеш как живея, какви са надеждите и шансовете ми за успех. Рискът от крах е много голям. Възможно е да се проваля в своето преследване на репутация и почтена кариера. Всъщност шансовете за провал са по-големи от шансовете за успех. Но каквито и да са шансовете ми, ще продължавам да опитвам, поне докато средствата за постигането на тази цел са на мое разположение. Ако утре станеш моя жена, ще очаквам да разполагам с парите ти и да ги използвам, ако се наложи, в битката за място в парламента. Едва ли е нужно да казвам, че не ти предлагам брак заради парите ти, но ако приемеш да станеш моя жена, ще очаквам помощ от теб: може би пари, но най-вече морална подкрепа.

И сега, Алис, скъпа моя Алис, отново ще те попитам — ще се омъжиш ли за мен? Бях наказан и приех това наказание смирено. Нямаш основание да се съмняваш в любовта ми. Откакто можех да те прегръщам през кръста, не съм прегръщал друга. Откакто устните ти бяха мои, не съм поглеждал ничии други. Откакто ти беше мой съветник, не съм имал други съветници, ако не броим клетата Кейт, чието желание най-сетне да се оженим е почти толкова силно, колкото е моето. И не смятам, че имаш основание да се съмняваш в разкаянието ми. Не че заслужавам похвала за него, тъй като това разкаяние е съвсем естествен резултат от загубата, която претърпях. Засега Провидението беше милостиво към мен, тъй като не направи тази загуба необратима с един твой брак за господин Грей. Искам внимателно да обмислиш предложението ми и да ми кажеш дали би могла да ми простиш и да ме заобичаш отново. Дали се лаская, когато си мисля, че по-скоро бих се усъмнил в прошката, отколкото в любовта ти?

Трябва да вземеш предвид всички аспекти на този въпрос, преди да ми отговориш. Настоявам да го направиш внимателно и затова ще очаквам отговора ти най-рано след седмица. Едва ли искаш да прекараш остатъка от живота си неомъжена. Дори бих казал, че за да постигнеш целите си, трябва да се обвържеш с мъж, който ги споделя. Именно по тази причина се видя принудена да прекратиш връзката си с мъжа, чието предложение за брак бе приела. Но смея да твърдя, че при нас няма да има такова несъответствие. Именно защото вярвам, че в това отношение си подхождаме по начин, по който малко мъже и жени си подхождат, аз отново те моля да станеш моя жена.

Ще получиш това писмо в имението Вавасор, където ще бъдеш в компанията на дядо ми и Кейт. Не съм й казвал, че смятам да ти пиша. Ако ми отговориш така, както се надявам, ще използвам възможността на повторния ни годеж, за да се сдобря със стария джентълмен. Той не ме разбира и се отнася ужасно с мен. Но съм готов да му простя, ако ми позволи да го направя. В такъв случай двете с Кейт трябва да уредите тази среща и смятам да пристигна във Вавасор, докато вие все още сте там. Но може би избързвам с плановете си и броя пилетата, преди да са се излюпили. От теб зависи дали те някога ще се излюпят.

Ако отговорът ти е отрицателен, не споменавай идеята ми да се помиря с него. При такива обстоятелства подобно помирение би било невъзможно. Ох, Алис, как се надявам той да не е отрицателен! Вярвам, че ме обичаш. Женската ти гордост е нещо благородно и прекрасно, но тя вече бе задоволена и ако наистина ме обичаш, може би е време да я преглътнеш.

Скъпа Алис, ще станеш ли моя жена?

Твой предан приятел, независимо от отговора ти,

Джордж Вавасор“

След като свърши, Вавасор се премести обратно в креслото до огъня и седя почти час с писмото в ръка. Веднъж или два пъти с мъка устоя на изкушението да го хвърли в пламъците. Защипваше листа между палеца и показалеца си и замахваше към камината, сякаш се надяваше, че писмото ще се изплъзне от ръката му и ще бъде изпепелено от пламъците. Но това не се случи и то бе върнато на масата до лакътя му. Малко преди да удари четири часа, той го прочете отново. „Две към едно, че ще приеме, рече си той, докато прибираше листа обратно в плика. Жените са толкова глупави.“ След това взе свещта и се насочи към спалнята си.

Следващата сутрин бе сутринта преди Коледа. Малко след девет часа в стаята му влезе момче, очакващо да получи заповедите си за деня.

— Джем, оставил съм половин крона на огледалото — рече той.

Момчето погледна натам и я видя.

— Какво показва? Ези или тура?

Джем се втренчи в монетата, след което обяви:

— Ези.

— Тогава вземи това писмо и го изпрати — нареди Вавасор.

Без да задава въпроси и да се учудва на странните обстоятелства, при които бе дадено това нареждане, Джем взе писмото и го изпрати. То бе доставено във Вавасор Хол още на следващата сутрин, съобразно всички пощенски разпоредби.

Тази година Коледата на Джордж Вавасор не бе никак весела. Той получи ранен подарък от своя приятел Бурго под формата на набързо надраскана бележка.

„Стиклинг ще ти донесе тази бележка“, пишеше в нея, въпреки че Вавасор нямаше представа кой беше този Стиклинг. „Изпращам ти сметката. Би ли могъл да вземеш парите и да ми ги изпратиш, за да не ми се налага отново да пътувам до града? Ти си прекрасен човек и знам, че ще направиш всичко по силите си. Не оставяй онзи мошеник да се измъкне с по-малко от сто и двайсет. Твой приятел, Б. Ф.“

Вавасор нямаше какво друго да прави, така че прекара Коледната си сутрин в компанията на господин Магруин.

— О, господин Вавасор, какво неподходящо време за бизнес сделки! — възкликна господин Магруин.

— Времето и приливът не чакат никого, господин Магруин, а моят приятел се нуждае от парите още утре.

— Утре, господин Вавасор?!

— Да, утре. Щом времето и приливите не чакат, любовта също не го прави. Хайде, господин Магруин, извадете чековата си книжка и да не се занимаваме с глупости.

— Но дамата благонадеждна ли е, господин Вавасор? — попита разтревожено господин Магруин.

— Дамите никога не са благонадеждни — отвърна Вавасор. — И същото може да се каже за сметките, изготвени при лихвари. Не мога да ви чакам цял ден. Ще му дадете ли парите?

— Коледа е, господин Вавасор! Днес в града не могат да се намерят пари.

Но преди да си тръгне, Вавасор все пак получи пари от господин Магруин — сто двайсет и две лири и десет шилинга. В замяна на тази сума даде акцепт за петстотин лири, които трябваше да бъдат изплатени в срок от два месеца.

— Предайте му да бъде редовен — заръча господин Магруин, когато Вавасор стана да си ходи. — Харесвам редовните мъже. А ми се струва, че господин Фицджералд е най-нередовният млад мъж, когото някога съм срещал.

— Съгласен съм — отвърна Джордж Вавасор и излезе.

Той изяде коледната си вечеря в пълна самота в една гостилница близо до квартирата си. Можем да предположим, че никой мъж не би се осмелил да вечеря в клуба си на Коледа. Във всеки случай той не се осмели, а след това излезе на дълга разходка, размишлявайки над ограниченията на семейния живот. През следващите няколко дни животът му продължи да бъде скучен и еднообразен, докато чакаше, в никакъв случай нетърпеливо, да получи отговор на писмото си. Той дойде, преди да е изтекла седмицата.