Антъни Тролъп
Можете ли да й простите? (32)

Тридесет и втора глава
Която съдържа отговор на любовно писмо

Алис имаше цяла седмица на разположение, за да напише своя отговор, но го изпрати още преди да е изтекла. „Защо да го държа в напрежение? — рече си тя. — Щом вече съм решила, нямам причина да отлагам.“

Освен това си мислеше, че трябва колкото се може по-скоро да разсея всички съмнения на господин Грей. Тя се бе отнесла много зле с него. Споменът за това ужасно отношение щеше да я измъчва до края на дните й и се чувстваше длъжна да му каже за намеренията си при първа възможност. Алис се опита да се утеши с мисълта, че раната, която му бе нанесла, щеше бързо да зарасне. „Той не е толкова чувствителен, рече си тя.“

Но се заблуждаваше. Господин Грей бе от мъжете, които се влюбват страстно и само веднъж през живота.

Всяка сутрин Кейт я питаше дали е готова с отговора си и на третия ден след Коледа, точно преди вечеря, Алис й каза, че го е написала и изпратила.

— Но днес не събират пощата — отвърна Кейт, която знаеше, че във Вавасор събираха пощата само три дни в седмицата.

— Дадох шест пенса на едно момче да занесе писмото в Шап^[1] — обясни Алис и се изчерви.

— И какво му писа? — попита Кейт и я стисна за ръката.

— Спазих обещанието си — отвърна Алис. — Сега ти спази своето и не ми задавай повече въпроси.

— Вече имам сестра! Своя собствена сестра! — възкликна Кейт и когато Алис откликна на прегръдката й, тя осъзна, че вече нямаше причина да се съмнява в отговора й.

Двете веднага започнаха да обсъждат бъдещите стъпки, които трябваше да бъдат предприети. Кейт искаше братовчедка й незабавно да пише на господин Грей и малко се уплаши, когато Алис отказа да го направи, преди да е получила отговора на Джордж.

— Нали не си му поставила някакви ужасни условия? — възкликна тя.

— Не съм сигурна какво имаш предвид под ужасни условия — отвърна Алис мрачно. — Условията ми са напълно изпълними и ми се струва, че ще ги одобриш.

— Но той е толкова невъздържан! Възможно ли е да не ги приеме?

— Просто му казах, че… но Кейт, нали обеща да не ме питаш за това?

— Защо трябва да има тайни между нас? — попита Кейт.

— Добре, няма да има. Казах му, че не мога веднага да се омъжа за него и трябва да ми даде дванайсет месеца, за да имам време да се отърся от тъгата и самообвиненията, които ме измъчват в момента.

— Дванайсет месеца, Алис?

— Да, Кейт, това е моето условие, но му писах, че ако поиска, веднага ще кажа на татко и дядо, че сме сгодени, за да е сигурен, че съм обвързана с него и нищо не може да промени това. Добавих и още нещо, Кейт.

Тя направи кратка пауза, след което продължи:

— Нещо, което мога да разкрия само на теб. Писах му, че всичките ми пари са на негово разположение и може да ги използва както пожелае, преди да са изтекли тези дванайсет месеца.

— О, Алис! Не, не! Не бива да правиш това. Прекалено щедро е.

В този миг Кейт може би осъзна, че брат й не бе от мъжете, които биха пренебрегнали подобно предложение.

— Но го направих. Мъркюри замина за Шап с моите шест пенса в джоба и най-вероятно вече е изпратил писмото. И да ти кажа честно, Кейт, мисля, че му го дължа. Той бе напълно откровен с мен, когато ми каза, че докато старият земевладелец е жив, ще се нуждае от парите ми, за да подпомогне кариерата си. А това е кариера, която одобрявам и подкрепям. Винаги съм искала да го видя в парламента. И ще продължавам да го искам, докато не се случи. Това ще бъде единственото нещо, за което ще се тревожа. И как бих могла да го помоля да изчака дванайсет месеца за нещо, което ще му трябва след шест? Ще бъде като онези клетници в приютите за бедни, които умират от глад, чакайки да получат хляб.

— Но той няма да умре от глад — отвърна Кейт. — Моите пари, колкото и да са малко, ще му бъдат достатъчни. Казах му, че ще му ги дам и че очаквам да ги изхарчи. Освен това съм сигурна, че леля Гринаул ще ми заеме парите, които ще му трябват за кандидатурата.

— Но не искам да взима пари назаем от леля Гринаул. Тя ще му ги даде срещу разписка и всички ще научат.

— Ще получи моите пари — рече Кейт.

— И коя си ти? — попита Алис и се засмя. — Нима ще му станеш жена?

— Няма да докосне парите ти, докато не се ожените — отвърна Кейт сериозно. — Иска ми се да промениш решението си за тази глупава година. Ако го направиш, ще можеш веднага да му ги дадеш. Сигурна съм, че може да бъде изготвено споразумение за този имот, със съгласието на дядо, което да гарантира, че ще бъдеш в пълна безопасност.

— И защо мислиш, че искам да бъда в пълна безопасност, както се изрази? Мила моя Кейт, ти не ме разбираш.

— Май е така. Но си мислех, че те познавам по-добре.

— Ще се омъжа за брат ти, именно защото не се интересувам от безопасността, за която говориш. Нима мислиш, че не съм наясно с рисковете, които поемам?

— Предпочиташ вълненията на Лондон пред спокойствието на Кеймбриджшир.

— Точно така. И затова казах на Джордж, че може да разполага с парите ми и да ги използва, както и когато пожелае.

Кейт продължи да възразява срещу този план и не бе променила мнението си, когато Алис получи отговора на Джордж. Той бе придружен с писмо до сестра му и след като го прочете, Кейт спря да настоява. Но това не означава, че щеше да се откаже от опитите си да предотврати намерението на Алис да жертва всичките си пари за нуждите на брат й — поне преди двамата да се оженят. Но писмото на Джордж я бе накарало да замълчи. Първо трябваше да обсъди въпроса с него, преди отново да говори с братовчедка си.

Читателят трябва да узнае думите, с които Алис бе изразила съгласието си, за да може да разбере колко усилия й бяха коствали, но ще ги научи след малко, когато опиша реакцията на Джордж Вавасор при тяхното получаване. Неговият отговор бе кратък и много откровен. Съжаляваше за отлагането с дванайсет месеца и изразяваше надеждата си, че ще успее да я убеди да се смили над него. Съветваше я веднага да пише на господин Грей, а по отношение на стария земевладелец й даваше картбланш да действа така, както намери за добре. Ако старецът настояваше за извинение, израз на разкаяние или смирена молба за прошка, Джордж, при тези обстоятелства, бе готов да се подчини, считайки това за формалност, през която трябва да премине, за да се оженят. Що се отнасяше до парите на Алис, той сърдечно й благодареше за този израз на доверие. Ако предстоящите избори в Челси го наложеха, щеше да се възползва от предложението й с откровеността, с което то бе направено. Това бе неговото писмо до Алис, а самата тя така и не научи какво бе написал на сестра си.

Сега й предстоеше мъчителната задача да каже за този годеж на баща си и на дядо си — нещо, което бе правила вече три пъти. Тя се притесняваше много повече от реакцията на баща си и затова реши първо да каже на дядо си, или по-скоро реши да каже на дядо си, а междувременно Кейт щеше да говори с баща й.

— Дядо — рече му тя на сутринта, в която бе получила второто писмо от братовчед си.

Старецът имаше навика да закусва сам в една малка стаичка, която наричаше своя гардеробна, но която не съдържаше дрехи, а само голяма колекция от стари мотики, бастуни и конски мундщуци. Имаше една счупена лопата, две-три гребла и малка масичка в ъгъла, отрупана с фактури от Пенрит и мръсни парчета хартия, които той наричаше своите фермерски сметки.

— Дядо, онзи ден ми казахте, че според вас трябва да се омъжа — започна Алис без заобикалки.

— Така ли, скъпа моя? Да, помня. Вярно е. Имам предвид за господин Грей, разбира се.

— Това е невъзможно, сър.

— Тогава защо си дошла да говориш с мен по този въпрос?

Тези думи направиха задачата на Алис още по-трудна, но въпреки това тя продължи.

— Дойдох, за да ви кажа за друг годеж, сър.

— Друг! — възкликна старецът.

Тонът му съдържаше обвинение към неговата внучка за това, че имаше повече ухажори, отколкото бе редно. Алис се смути, но продължи:

— Знаете, че преди няколко години щях да се омъжвам за братовчед си Джордж. Тук тя се поколеба.

— И? — подкани я старецът.

— И помня, че тогава ми казахте, че сте много доволен.

— Бях. Джордж се справяше добре, или по-скоро, и това е много по-вероятно, ни бе убедил, че се справя добре. Нима отново си се събрала с него?

— Да, сър.

— И затова заряза господин Грей?

Клетата Алис! Трудно ми е да опиша колко дълбоко я нарани тази дума! От всички думи в английския език, тази я плашеше най-много. Самата тя бе отправяла това обвинение към себе си, но досега не го бе чувала от друг. Клетата Алис! Тя наистина бе зарязала господин Грей и може би бе добре, че старецът й го бе казал в лицето.

— Дядо! — възкликна тя и в тона й имаше нещо, което размекна сърцето на стария земевладелец.

— Извинявай, скъпа, не исках да те обиждам. Смяташ най-накрая да се омъжиш за Джордж, така ли? Надявам се, че ще се отнася добре с теб, това е всичко. Баща ти одобрява ли?

— Казах първо на вас, сър, защото искам да получа съгласието ви да поканя Джордж тук като ваш внук.

— Никога! — изръмжа старецът. — Никога!

— Ако ви е обидил, ще ви се извини.

— Ако ме е обидил! Нима не поиска да прахоса всичките ми пари? Нима не поиска това имение, което никога не е било негово? Имение, което утре бих могъл да завещая, на когото си поискам? Ако ме е обидил!

— Не го защитавам, сър, но… реших, че… може би, при тези обстоятелства…

— Проклети да са обстоятелствата! Ти имаш собствени пари. И той ще ги изхарчи всичките.

— Едва ли би го направил, ако го признаете за ваш наследник. Трябва да ми повярвате, сър. Той не е мъжът, който беше преди.

— Трябва да е много хитър мъж, щом е успял да те накара да развалиш годежа си с Джон Грей. Просто удивително, с тази грозна муцуна! Но ако баща ти одобри и ако Джордж ме помоли за прошка… но не мисля, че някога ще го направи…

— Ще го направи, сър. Помоли ме да ви предам това.

— О, така ли? Тогава му предай от мен, че ще му позволя да се върне тук заради теб. Знам, че още първия ден ще ме обиди, но ще се опитам да му простя заради теб, мила моя. Винаги заради теб. Разбира се, преди това трябва да знам какво мисли баща ти по този въпрос.

Можем да приемем, че задачата на Кейт бе дори по-трудна от тази на Алис.

— Знаех си, че ще стане така! — възкликна Джон Вавасор, когато Кейт му съобщи новината, и удари с юмрук по масата. — Бях сигурен, че ще го приеме обратно.

— И защо да не го приеме, чичо Джон?

— Той е твой брат и няма да ти кажа защо.

— Мислиш, че е прахосник?

— Мисля, че е последният мъж, който трябва да бъде натоварен с отговорността да направи една жена щастлива. Това е всичко.

— Съдиш го прекалено строго, чичо.

— Може би. Предай нещо на Алис от мен. Кажи й, че тъй като досега не съм успял да я накарам да цени мнението ми, не очаквам тепърва да започне. Дори няма да опитвам. Но отказвам да приема Джордж Вавасор за свой зет. Кажи й това.

Кейт предаде съобщението на Алис, като го направи, без да чувства голямо съжаление. Беше сигурна, че Алис няма да се разколебае от желанията на баща си. И не бе логично да го направи. Джон Вавасор отдавна не бе носил товара на бащинските грижи на раменете си и сега едва ли бе моментът да претендира за бащинското си право.

Време е отново да се насочим към квартирата на Джордж Вавасор на улица „Сесил“, където той получи писмото й. Обличаше се, когато му го донесоха и когато позна почерка, той го остави неотворено на тоалетката и продължи да реши косата си, сякаш за да си докаже, че му бе безразлично какви новини съдържаше. Писмото бе на сантиметри от него, докато чистеше зъбите си, оправяше яката си и гласеше вратовръзката си. Разбира се, че мислеше за него и разбира се, че бе напрегнат и от време на време погледът му се насочваше към него. Но го занесе в дневната все още неотворено и не го докосна, докато чакаше момичето да му сервира чая и препечената филийка.

— И сега — рече той и се отпусна в креслото, — да видим какво ми пише момичето, което обичам.

Момичето, което обичаше, му пишеше следното:

„Скъпи Джордж,

Много ми е трудно да отговоря на писмото ти. Ако зависеше от мен, нямаше да му отговоря сега, а след шест месеца, когато ще мога да съобразя отговора си с изискванията, наложени от обстоятелствата. Това едва ли те ласкае, но ласкае мен още по-малко. Какъвто и отговор да ти дам, нищо в тази ситуация не би могло да ни поласкае — нито теб, нито мен. Ние сме като деца, скарали се по време на игра. И сега, в края на деня, отново се срещаме, облени в сълзи, и признаваме, че сме търсили наслада там, където такава не може да има.

Кейт, която е тук, ми говори за страстна любов. Аз вече не съм способна на такава страст и ми се струва, че ти също не си. Не би имало смисъл да се уповаваме на страстта, очаквайки да ни събере. Не бихме могли да станем мъж и жена и да се надяваме на щастлив семеен живот, ако преди това не сме се съгласили, че това щастие трябва да бъде постигнато без страстна любов.

От всичко казано дотук можеш да заключиш, че не ти отказвам. Не съм страстно влюбена, но изпитвам топли чувства и дори привързаност към теб, която ме кара да се интересувам повече от твоята кариера, отколкото от всеки друг въпрос в живота ми. Разбира се, че ако стана твоя жена, този интерес ще се задълбочи и ще бъда загрижена за делата ти така, както подобава на всяка предана съпруга.

Ако искаш да стана твоя жена, ще го направя, но не мога да го направя веднага. Наскоро ми се случиха неща, които все още ме измъчват и за които все още се укорявам. Знам, че се държах ужасно. Понякога се обвинявам в това, че съм се държала по начин, който не подхожда на една жена. Трябва да разбереш, че не съм преминала невредима през тези изпитания и ще те помоля да ми дадеш малко време, за да могат белезите да зараснат. Те едва ли ще зараснат напълно, но съм убедена, че след дванайсет месеца ще съм възвърнала обичайното си спокойствие и душевно състояние и ще мога да се посветя напълно на твоето щастие. Скъпи Джордж, ако ме приемеш при тези обстоятелства, ще стана твоя жена и ще се опитам да изпълня съпружеския си дълг.

Вече споменах, че дори сега, в ролята на твоя братовчедка, аз живо се интересувам от кариерата ти. Имам предвид политическата ти кариера, разбира се, и по-специално надеждите ти да влезеш в парламента. Струва ми се, че разбрах твоя намек за парите ми и напълно оценявам искреността и прямотата ти. Ако не разполагах с нищо, ти не би се оженил за мен. Освен това съзнавам, че нуждите ти са непосредствени, а не бъдещи. Възможно е да имаш спешна нужда от парите ми още тази година, а вече ти казах, че не бих могла да се омъжа толкова скоро. Но парите ми не са обвързани с такива условия. Трябва да ми повярваш, когато ти казвам, че можеш да ги използваш за политическите си нужди, както и когато пожелаеш. Скъпи Джордж, окажи ми честта и гордостта да се омъжа за член на парламента на Великобритания! Според мен това е най-благородната длъжност, която един мъж може да заема.

Ще изчакам твоя отговор, преди да кажа на татко и дядо. Ако ми пишеш, че приемаш условията ми, веднага ще се опитам да те помиря със стария земевладелец, което може би ще се окаже по-лесно от това да накарам баща ми да погледне благосклонно към нашия брак. Но едва ли има нужда да казвам, че дори и двамата да са против, това не би ме разколебало.

Чакам твоя отговор и по друга причина: за да пиша на господин Грей.

Твоя предана братовчедка,

Алис Вавасор“

След като изчете писмото, Джордж Вавасор го хвърли небрежно на масата за закуска и започна да се храни. Захвърли го така, сякаш се гордееше със своята небрежност. „Много добре, рече си той. Така да бъде. Едва ли бих могъл да очаквам нещо по-добро, независимо от това как ще й се отрази на нея.“ След това разлисти вестника си. Но още преди денят да е изтекъл, той си бе съставил много планове, свързани с ползите, които можеше да извлече от нейното предложение. Изпрати своя отговор още преди да се е стъмнило. Писа и на сестра си, но както вече знаем, Кейт запази съдържанието на това писмо за себе си.