Саманта Кинг
Изборът (50)

Благодарности

Докато пишех тази история, размишлявах много за мечтите. Имам късмета да мога да кажа, че трите ми най-големи желания в живота се сбъднаха — да срещна съпруга си, да родя нашите деца и да стана издаден писател. Разбира се, както знаете, за да се сбъднат мечтите, са необходими много труд и голяма доза късмет. Бих искала да кажа едно голямо благодаря на хората, които ми помогнаха.

На Ема Бесуедърик — за твоята неугасваща вяра в мен, за твоите изключително проницателни и понякога резки, но винаги грижливи напътствия. За вдъхващия страхопочитание успех, за енергията и ентусиазма. И за това, че черпиш с шампанско при всяка възможност! Буквално нямаше да мога да се справя без теб и се чувствам привилегирована, че си мой редактор. Най-хубавото обаждане от такси в Ню Йорк за всички времена. Благодаря ти!

На Доминик Уейкфорд (безкрайно по-очарователен от твоя съименник!) — за твоята проницателност и за това, че отговаряше толкова търпеливо на всичките ми въпроси!

На Алисън Тълет — за това, че коригира всяка моя досадна грешка с такъв такт! И на Фрейзър Крайтън — че улови всичко пропуснато. Анийна Вуори (и Даян Спайви) — за страхотната ефикасност и приятелското търпение в детайлното разясняване на договорите и защото специалистите по договорно право са анонимните герои, които действително позволиха това да се случи!

На целия екип на „Пиаткъс“ — за всичко, което направихте. А то е много! От права през продажби и маркетинг до реклама — вие сте страхотна, невероятно талантлива група мили, умни и креативни хора.

На Юджийн Фърнис — за чевръстото изпълнение на всички задачи.

Накрая — на съпруга ми и на децата ми, които ме убедиха да следвам мечтите си, без да осъзнават, че вече са изпълнили най-важните от тях.

На Пол — за всички големи и променящи живота неща. За това, че плащаше сметките и забавляваше децата, за да ми дадеш време да пиша. Никога, ама никога не ми позволи да се откажа. Благодаря ти, че бе неотлъчно до мен — винаги ме насърчаваше и често ме пренасяше на гръб!

На Хани и Рафи — благодаря ви, че изпълвате всеки мой ден с радост и че търпите мама да е залепена за лаптопа! Никога не бих могла да напиша тази книга без бас. Винаги е благодарение на вас и всичко е заради вас. Вие растете и се превръщате в такива невероятни хора, но винаги ще си останете моите дечица. Ще ви обичам до края на живота си и след това.