Саманта Кинг
Изборът (3)

2

— Ако очите ви станат малко по-големи, направо ще изскочат от орбитите си.

— Моля? — изчервих се, когато забелязах високия добре изглеждащ мъж, подпрял се на лавицата с книги за серийни убийци. Беше приковал сините си очи върху мен. Имах усещането, че ме наблюдава от известно време.

— Не сте мигнали от поне три минути. Да не опитвате да счупите някакъв рекорд? Или може би сте просто красива особеност на природата. Аз съм Дом, между другото. Доминик Касъл. А вие сте…

— Дълбоко обидена. Особеност? Леле, мерси — демонстративно погледнах часовника си, въпреки че на стената точно пред нас имаше. — Библиотеката затваря скоро. Най-добре да тръгвам.

— Без дори да ми кажете името си? Но как ще разпространя мълвата за невероятния ви талант, ако не знам коя сте? И казах красива, в случай че не сте забелязали. Така че не бягайте. Не хапя. Освен ако не поискате.

Той закрачи към бюрото, на което стоях през последните два часа, преструвайки се, че уча по психология, но всъщност шпионирах Шей. След това придърпа стол, седна до мен и се ухили, докато поставяше ръцете си на тила. Черната му тениска се опъна по широките му гърди и аз почувствах как косъмчетата по врата ми настръхват.

— Моля? — казах, макар и да го бях чула добре.

— Казах — приятно ми е да се запознаем, Мадлин Хартли — подаде ми голямата си ръка.

Топлина обля тялото ми, което и без това беше поруменяло заради мекото време тази вечер. Цял Лондон бе плувнал в пот заради горещата вълна в края на лятото и аз си мечтаех за хладните свежи есенни дни, които със сигурност предстояха. Исках да сменя украсените си с камъчета леки сандали с меки велурени ботуши, дантелените потници с удобни плетени жилетки. Исках лятото да свърши и дните ми в университета да приключат.

— Но вие откъде…? Уф.

Той оттегли поканата за ръкостискане, която игнорирах, взе папката ми по детска психология и бавно потърка с палец етикета с името ми. Пръстите му бяха слаби и загорели. Замислих се какво би било чувството, ако ме докоснат.

— Мадлин, Мади или, ъъъ, просто Мад? — попита ухилено и така извъртя тялото си, че разкрачи крака от двете страни на моите, заклещвайки ме на мястото ми.

— Зависи.

Разсеяна от внезапно движение в периферията ми, погледнах към Шей. Вече три дни не бе обелил и дума, а уроците за преговор на материала за поправителните изпити започнаха в понеделник. Щеше да е ужасно неловко да седна в малката лекционна зала само с него и с останалите двама студенти, които като мен трябваше да се явят повторно на финалния изпит. За стотен път ми се прииска да бях прекарала по-малко време в мечтаене за преподавателя ми и да се бях концентрирала повече върху ученето за изпитите. Можеше вече да съм завършила, да карам обучението си за учителка и…

— Зависи от…? — попита Дом, пресегна се, хвана леко брадичката ми с горещите груби върхове на пръстите си и завъртя главата ми обратно към себе си.

Нарочно затворих очи, устоявайки на принудата му да го погледна, но образът на тъмните му вежди и остри скули се запечата зад клепачите ми. Беше прекалено наперен и вероятно се надсмиваше на свенливостта ми. Проклятие. Насилих се да отворя очи. Нямаше да му позволя да види, че близостта му ме е развълнувала.

— Ами, мама ме наричаше Мадлин. Особено когато искаше да ме постави на място. Съквартирантката ми ме нарича Мадс. Обикновено съм просто Мади.

— В теб няма нищо обикновено, Мади.

— Не търсех комплименти — заявих и го погледнах смело в очите въпреки чувството, че се изчервявам.

— А той как те нарича? Твоят мъж ей там — кимна рязко към Шей.

— Той не ми е мъж, а преподавател по психология, ако те интересува. Не че е твоя работа.

— А, разбирам. — Дълбокият му глас омекна, а големите му ръце се оказаха изненадващо нежни, когато стиснаха моите.

— Какво разбираш?

— О, нищо конкретно. Само, че той губи. И това определено е в моя полза.

Когато се усмихна, около очите му се очерта най-тънката и секси бръчица. По някаква причина това ме подразни. Не исках да бъда очарована от този голям, прекалено самоуверен мъж, който нахлува неканен в личното ми пространство. Дръпнах ръцете си.

— Не съм ничия, че да ме губи. Или печели. Не съм предмет, който да бъде подаван от един мъж на друг. Ако не си забелязал, това е университетска библиотека. Сещаш се, за заемане на книги, не на гаджета.

Бях рязка главно защото се подразних, че намирам намека за собственическото му чувство вълнуващ по някакъв перверзен начин. Виждала съм как баща ми се налага през по-голямата част от брака им с майка ми и след смъртта му видях колко е безпомощна без съпруга, който я бе изградил като личност. Властните мъже, които обичат да контролират, не ме привличаха, а Дом ми направи впечатление именно на такъв. Не бях сигурна защо стомахът ми се свиваше от арогантността му, но това ме направи нехарактерно сприхава.

— Без дори краткосрочен заем? Срамота. Тогава по-добре да потърся няколко учебника. — Той наклони глава и изви вежда. — Никъде обаче няма толкова очарователни или красиви книги за гледане…

— Направи го. След като очевидно си дошъл да учиш.

Погледнах многозначително в празния чин пред него, след това обратно към книгите си.

— Имаш страхотна коса между другото. — Той хвана един кичур и прокара пръсти през него.

Рязко се отдръпнах.

— Никой ли не те е учил да питаш учтиво, преди да пипаш?

— Естествено червенокоса ли си? — попита, без да обръща внимание на сприхавостта ми.

— Всъщност ягодоворуса. Във всеки случай мисля да я подстрижа — отвърнах, омотах дълъг кичур около пръста си, убеждавайки се, че не флиртувам, а просто се държа приятелски. Учтиво. Нищо повече.

— Недей. Дължината ти отива.

— Не искам позволение — сопнах се и повдигнах брадичка. — Всъщност често ходя да тичам и просто ми пречи. Много е гъста и ми става горещо от нея. Това е всичко.

— Вижда се, че поддържаш форма, което значи, че имаме повече общо от избора къде да излезем в петък вечер.

Бузите ми пламнаха неудържимо, докато погледът му шареше нагло по бялата ми пола и тюркоазената ми блуза без ръкави. Исках да се прегърна, за да прикрия бледите си ръце, които като че ли никога не почерняваха, независимо колко часове прекарвахме с приятелката ми Габриел на малкия балкон в апартамента на първия етаж, който бяхме наели в Кю. Заставахме във всевъзможни пози, за да хванем всеки слънчев лъч с надеждата, че светлата ни кожа ще се превърне в златистокафява. Дългите й слаби крака поне се бяха поизпекли до бледокарамелен цвят, но единственото, което аз успях да постигна за цяло лято слънчеви бани, докато се правех, че преговарям, бяха изгорели розови колене и лунички по носа. Поне тичането поддържаше краката ми в приемлив вид, помислих си, издърпвайки свенливо полата си, когато видях, че Дом ги оглежда.

— Нямаш ли нещо по-полезно за вършене? Може би малко коремни преси, докато гледаш плочките си в огледалото — казах намусено и извъртях очи.

— Ами трябва да довърша дипломната си работа за икономическите последици от глобализацията. Предполагам, че може да се върна към това.

Той седна на мястото си, наслаждавайки се на реакцията ми.

— Оу.

— Нека позная. Помисли си, че се готвя да стана фитнес инструктор, нали?

— Не, аз просто помислих… Не очаквах… — напрегнах мозъка си да потърся извинение, но не успях.

— В момента карам магистратура по бизнес администрация, с която да надградя висшето си образование по бизнес науки. Първо правило в това да излизаш с Доминик Касъл? Очаквай неочакваното.

Не можах да повярвам, че каза това. Трябваше да му се изсмея в лицето, но не го направих. Бях млада и лесно се впечатлявах. Поглъщах всяка дума.

— Ъъъ, кой е казал нещо за излизане по срещи? — Бях толкова шашната, че не можех да го прикрия.

— Това е първата ни среща, нали така? Доста съм добър в това да разчитам хората. Особено ягодови блондинки с пищни форми, големи сини очи и луничави носове. Обикновено не тълкувам погрешно тези знаци.

— Пищна! — погледнах го свирепо. — Не правя никакви знаци.

— Напротив, Мади. Тялото ти изпраща всевъзможни вълнуващи сигнали. Мозъкът ти просто още не ги е осъзнал. Но и това ще стане.

Той се наклони към мен и аз си представих как ме грабва от стола със силните си ръце, мята ме през рамо и ме отвежда към залеза.

Шей мина покрай нас на излизане. Дори не вдигнах поглед.