Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (8) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Съкровището на тамплиерите

Мнозина читатели и дори някои историци бъркат рицарите тамплиери с малтийските рицари. Ето защо е добре да посочим отликите помежду им. Тамплиерите се различават съществено от останалите кръстоносци. За тях се говори, че понякога се бият и с едноверците си, дори и в Светите земи.

Лондонският юрист Чарлс Адисън, който през 1842 г. издава книгата си „История на рицарите тамплиери“^[1], в началото отбелязва широко разпространените слухове за конфликт на тамплиерите с Ватикана и неговите въоръжени сили — Ордена на рицарите хоспиталиери. Адисън отрича слуховете, но отбелязва, че те са съществували.

Може да се допусне, че още от самото създаване на Ордена им тамплиерите са се противопоставяли тайно на официалната църква. Вече разгледахме въпроса за истинската цел на мисията им. Ако те наистина са искали да защитават поклонниците в Светите земи, защо не са се присъединили към Ордена на хоспиталиерите, който вече е съществувал?

Споменахме за мнението на някои, че рицарите тамплиери представляват средновековна версия на много по-рано създадено общество, което укрива и съхранява ценни реликви, документи и познания при превратностите на времето. Ако това е така, логично е да се предположи, че рицарите тамплиери са следвали свои собствени цели, които се различават съществено от плановете на римокатолическата църква, заета изцяло с укрепване на хегемонията си, заграбване на колкото се може повече богатства и всяване на страх сред населението.

Векове наред се носят упорити слухове, че рицарите тамплиери са не само защитници на Христовата вяра, но и пазители на Свещения Граал, една от най-скъпите реликви на християнската религия. Познати са много версии на легендата и съществуват две съвършено различни интерпретации за същността на Свещения Граал. Според една от тях това е чашата (купата, бокалът или друг съд), от която е пил Христос по време на Тайната вечеря. Съгласно друга версия Христос и Мария Магдалена са били женени и са имали дете. Свещеният Граал (или Сангреал на старофренски), пазен от тамплиерите, е съдържал кръвта на Иисус Христос, която тече във вените на потомците му. Според друга интерпретация на легендата за Граала, свети Йосиф от Ариматея пренесъл бокала в Англия, в който била събрана кръвта от раните на разпнатия Христос. Уелска версия на историята за Граала пък гласи, че свети Йосиф е оставил свещената реликва в Гластънбъри, откъдето тя попаднала в ръцете на крал Артур и Рицарите от кръглата маса. Легендите около Сангреал, или Светата кръв, описват бягството на Светото семейство (след разпъването на Христос) в Южна Франция, където кръвната линия на Христос продължава през династията на Меровингите, от която произлизат великите крале Дагоберт и Хилдерик.

Независимо от легендите за истинската мисия на рицарите тамплиери, гоненията им са безспорен исторически факт, който може да бъде обяснен с най-обикновена алчност.

За 180-те години кръстоносни походи тамплиерите натрупват огромни богатства. Те владеят повече от 9000 феодални имения и замъци из цяла Европа, които са освободени от данъци. Във всяко владение земята се обработва и носи приходи, които пълнят трезорите на най-голямата банкова мрежа в Европа, създадена от тамплиерите. Тамплиерското богатство предизвиква подозрения и завист у някои европейски благородници. Разпространяват се клеветнически слухове за тайни ритуали и култ към Сатаната.

След разгрома на кръстоносните походи в Източното Средиземноморие, тамплиерите се прехвърлят от Йерусалим на Пиренейския полуостров, а установяват седалището си в Париж. Главната им морска база е във френското пристанище Ла Рошел, близо до Пиренеите. Тамплиерите действат в много европейски страни и средиземноморски острови, поддържат близки отношения с кралствата в Португалия, Франция, Холандия, Англия и Шотландия.

Сферите им на влияние се разпростират най-вече в Южна Франция и Каталония, земите на катарите и Меровингските крале. Барселона, сегашната столица на Каталония, първоначално с била финикийско пристанище. Каталония е разположена между Франция и Испания и дълго време с имала претенции да бъде самостоятелна държава, със свой собствен език и култура. Населението говори каталонски, който може би произхожда от древните финикийски и латински езици.

В околностите на Барселона са намира планината Монсерат — място на религиозно поклонение от незапомнени времена, които датират може би отреди Христа. Планината се издига на 1236 метра надморска височина и приютява един много известен бенедиктински манастир, който носи същото име. Именно в планината Монсерат свети Игнаций Лойола се заклева да посвети живота си на съзерцанието.

В Мултимедийната енциклопедия Гролиър (1977), във връзка със Свещения Граал е отбелязано средновековното вярване, че той се намира в Монсерат: „В манастира има олтар на Мадоната от Монсерат, Ла Моренети, дървена статуя, която според преданията може би е издялана от свети Лука. През Средновековието манастирът е съхранявал Свещения Граал“.^[2]

Наистина като че ли Монсерат е забулен с мистерии. В манастира открай време произвеждат ликьора Ароматите на Монсерат, на чийто етикет са изобразени стръмен планински връх и кутия и кръст на билото му.

При посещението ми с група туристи в манастира се питах дали споменатата кутия е легендарният Кивот — обкован с мед дървен сандък, в който са съхранявали свещените реликви от Йерусалимския храм. Дали Свещеният Кивот и Свещеният Граал не се скрити в тайните пещери на Монсерат? Според легендата още преди появата на християнството тайното общество на есеите се е преместило в Каталония и Монсерат. Там били построени мрежи от подземни пещери, замъци и манастири в Пиренеите и по границата между Франция и Испания. Възможно ли е тамплиерите да са дошли в този район, за да опазят реликвите?